Определение № 5614 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5614 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110145609 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на *****, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република **********с регистрационен номер *********, с адрес в **************, АДРЕС, представлявано от Т. В. чрез адв. В. срещу ФИРМА АД.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок по чл. 131 ГПК, същият е подал писмен отговор.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.03.2026 г. от 11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с преписи от настоящото определение.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Производството е образувано по искова молба на *****, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република **********с регистрационен номер *********, с адрес в **************, АДРЕС, срещу ФИРМА АД, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за полет FB8843 на Д. К. Т., по направление Летище София – Летище Анталия, пристигнал в крайната точка с повече от 3 часа закъснение. Ищецът твърди, че пътникът Д. Т. и Авиокомпанията били сключили договор за въздушен превоз. По силата на този договор, пътникът трябвало да бъде превозен от Летище София до крайна дестинация Летище Анталия, с полет FB8843, който трябвало да пристигне по разписание на 30.08.2024 г. в 13:05 ч (местно време). Въпреки посочения краен час на пристигане, процесният полет бил изпълнен с 12:35 часа закъснение. Посочва се, че в областта на въздушния транспорт в ЕС 1 действал Регламент (ЕО) № 261/2004, който създавал общи правила за обезщетяване при отмяна на полети. Съгласно чл. 7 от този Регламент, пътниците на отменени полети имали право на парично обезщетение. Дължимото обезщетение било нормативно определено и се изчислявало според разстоянието. В случая, разстоянието било под 1500 км, което попадало в хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „а“, и следователно обезщетението било във фиксиран размер от 250 евро. С договор за цесия от 07.09.2024 г., Пътникът бил прехвърлил на ***** вземането си срещу Авиокомпанията. На 23.01.2025 г. ***** било изпратило до Авиокомпанията уведомление за цесията и покана за доброволно плащане. Към датата на подаване на исковата молба, Авиокомпанията не била заплатила дължимото обезщетение, което обосновавало правото на ***** да търси защита по съдебен ред.

С оглед на всичко изложено, моли съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение до окончателното плащане, за което вземане била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 323747/2025 г. по описа на СРС.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която се оспорва предявения иск. Сочи, че обезщетението било заплатено преди образуване на заповедното производство, поради което искът бил недопустим. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване валидно сключен договор за въздушен превоз с твърдените параметри (направление, дата и час на планирано излитане и кацане), че полет FB8843 по направление Летище София – Летище Анталия с планиран час на пристигане 30.088.2024 г., в 13:05ч местно време е изпълнен със закъснение повече от 3 часа, разстояние до крайната дестинация до 1500 км, че е налице валидно сключен договор за прехвърляне на вземането, че длъжникът е уведомен за извършената цесия.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за плащане на дълга.

ОТЕДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗАВАНЕ следните обстоятелства: че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че лицето Д. Т. е пътник, който заминава от летище, съответно заминава до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004, че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че ищецът си е изпълнил задълженията по договора, като се е явил навреме за полета, заплатил е възнаграждението за същия, че превозът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа, поради което и има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, че разстоянието между двете летища е под 1500 км, поради което и размер на обезщетението е в размер на 250 евро.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 23747/2025 год. по описа на СРС, 35 състав.

ПРИЕМА писмените документи, приложени към исковата молба и отговора на 2 исковата молба, като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3