Решение № 1438 от 27.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1438 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110208172 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от „Д.З.“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление ****, представлявано винаги заедно по двама от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. и Н.И.С., чрез юрк.М.М.., против наказателно постановление №Р-10-150/06.06.2022 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.108, ал.2 от КЗ.

В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно издадено, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Навежда доводи, че не е извършено вмененото нарушение. Сочи, че посоченият шестмесечен срок в разпоредбата на чл.108, ал.2 от КЗ не задължителен, а препоръчителен, тъй като в КЗ не е предвидена санкция за неговото неизпълнение, както за нарушаване на други правни норми, поради което и приложението на общата разпоредба на чл.644 от КЗ е неоснователно 1 и незаконосъобразно.

Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН. В тази връзка твърди, че липсва съставен акт за констатации, в съответствие с изискванията на чл.19, ал.6 от ЗКФН, а направо е издаден АУАН.

Оспорва наложеното административно наказание като явно несправедливо и несъответстващо на степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и целите на административното наказание. Сочи, че нарушението не е с висока степен обществена опасност, дори и да е извършено при условията на повторност, а забавата в произнасянето не е увредило интересите на застрахованото лице, тъй като то вече е получило отговор на претенцията си.

Отделно от горното сочи, че застрахованото лице е представило допълнително изисканите документи едва на 18.06.2021 г., един от които не е могъл да бъде представен по-рано, тъй като е издаден на 10.06.2021 г..

Твърди, че дружеството се е произнесло по претенцията на 25.06.2021 г., когато е платило застрахователно обезщетение, а фактът, че не е изпратил формален отговор до 21.04.2021 г., че отказва плащане, защото не са представени всички изискани документи, не е застрашило обществения ред и правата на конкретното лице.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по направените възражения в жалбата.

Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО: заместник-председател на КФН, чрез надлежно упълномощения си процесуалун представител – юрк.И.Г. след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Развива доводи за неоснователност на направените възражения в жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 08.06.2022 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващият орган на 20.06.2022 г.

/видно от отразената дата на поставения входящ номер върху жалбата/, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На основание постъпила в КФН жалба с вх.№91-02-253/11.03.2022 г. от В.М.П., в която се съдържат оплаквания относно произнасяне с частичен отказ за изплащане на обезщетение по предявена пред дружествотожалбоподател претенция, регистрирана с №210732165, на основание договор за групова застраховка „Злополука и заболяване“, сключен между „Д.З.“ АД и ВСС, въз основа на сключен на 16.09.2017 г. договор за обществена поръчка №ВСС-14770/06.11.2017 г., с две писма на КФН са изискани от „Д.З.“ АД писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от всички документи по процесната претенция. Отговорът на дружеството-жалбоподател, заедно със всички доказателства, постъпил в КФН на 23.03.2022 и на 05.04.2022 г.

Главен експерт В. Р. Ш. в отдел „Правоприлагане“, Дирекция “ЗН“ при КФН, извършил проверка и анализ на представената документация в хода на която установил, че на 21.10.2020 г., пред „Д.З.“ АД е предявена претенция, регистрирана с №210732165, вследствие на постъпил документ „Искане за плащане“, подаден от В.М.П., регистриран с №31ОВО32352, както и че претенцията е предявена вследствие настъпило застрахователно събитие – времена загуба на работоспособност, причинена от заболяване, на основание групов застрахователен договор №ВСС-14770/06.11.2017 г. за застраховка „Злополука и заболяване“, сключен между застрахователя и ВСС, с период на застрахователно покритие от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. включително, с изрично посочване в уведомлението за завеждане на претенцията на пълни и точни данни за банковата сметка на застрахованото лице и на същата дата – 21.10.2020 г., са представени доказателствата, относими към основанието и размера на претенцията.

3

Констатирал още, че на 02.11.2020 г., дружеството-жалбоподател е изискал с писмо от ползвателя на застрахователни услиги да му представи следните документи, относими към определяне на претенцията по основание и размер: копие от амбулаторен лист за проведен преглед на 15.04.2020 г. по повод диагностика и регистрация на заболяване с код по МКБ10 /I20.0/ „Нестабилна стенокардия“, обективно състояние, оплаквания и терапия; копие на епикриза, издадена от МБАЛ „Тракия“ ЕООД, за проведено стационарно лечение от 15.04.2020 г.; копие на епикриза, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕООД, за проведено стационарно лечение от 22.04.2020 г.; копие на епикриза, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕООД, за проведено стационарно лечение от 10.07.2020 г. и копие на лична амбулаторна карта на В.М.П.. В хода на проверката установил, че на 18.06.2021 г., на дружеството-жалбоподател са предоставени копие от лична амбулаторна карта, от епикриза от 15.04.2020 г .и решение на ТЕЛК №90124/115/10.06.2021 г., и на 25.06.2021 г., застрахователят се произнесъл по претенцията, като изплатил на ползвателя на застрахователни услуги обезщетение в размер на 1554,80 лева по риска „Временна загуба на работоспособност в резултат на заболяване“.

За така направените констатации, главен експерт В. Р. Ш., в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, съставил АУАН №Р06-179/16.05.2022 г., против „Д.З.“ АД за това, че след като за застрахователя е възникнало задължение в срок от шест месеца от датата на предявяване на претенция №210732165 – на 21.10.2020 г., но не по-късно от 21.04.2021 г. включително, да се произнесе, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането, се е произнесъл по претенцията на 25.06.2021 г., като е изплатил обезщетение, т.е. извън законоустановения шест месечен срок за произнасяне по претенцията, при не представяне на всички доказателства по чл.106 от КЗ, с което е нарушил разпоредбата на чл.108 ал.2, във вр. с ал.1 от КЗ.

АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощено от дружеството лице – Г.И.Р., срещу подпис, на датата на неговото съставяне, без възражения по направените констатации. Дружеството-жалбоподател не се е възползвало от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да направи писмени възражения в законоустановения срок.

4

На основание така съставения АУАН, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал обжалваното НП, с което наложил на „Д.З.“ АД на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.108, ал.2 от КЗ.

Наказващият орган изложил мотиви защо не приема констатираното с АУАН нарушение за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а при определяне размера на имуществената санкция над минимално предвидения от закона размер за този вид нарушение, АНО взел предвид закъснението на жалбоподателя за произнасяне по претенцията - от два месеца и три дни.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля Ш., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; пълномощно от „Д.З.“ АД за упълномощаване на Г.И.Р.; приложените документи, във връзка с предявената претенция; писма за изискване и представяне на документи по предявената претеция; Заповед №3-139/10.05.2022 г. на заместникпредседател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

Съдът намира, че с показанията си актосъставителя – свидетелят Ш., потвърждава изцяло направените в АУАН констатации, а освен това същите кореспондират на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които съдът кредира, доколкото са пряко относими към предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени източници.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената заповед, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

5

Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател да научи за какво точно нарушение е санкциониран. Фактическите обстоятелства правилно са отразени в обстоятелствената част на АУАН и НП, като съдът не констатира проворечия, както между направеното словесно описание в двата акта на нарушението и на обстоятелсвата, при които е извършено, така и между действително установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства.

Направеното възражение в жалбата, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй като не е бил съставен акт за констатации, преди съставяне на АУАН, се явява напълно несъстоятелно, доколкото в ЗАНН не е предвидена такава процедура за поставяне началото и образуване на административнонаказателно производство, в случаите на констатирано административно нарушение в хода на осъществявания текущ контрол от КФН, върху дейността на дружеството-застраховател.

Правилно е приложен материалния закон. От всички събрани доказателства по делото се установява по безспорен и несъмнен начин, че процесната застрахователна претенция е заведена на 21.10.2020 г., ведно с представени доказателства, относими към определяне на основанието и размера на претенцията и пълни данни за банковата сметка, че на 02.11.2020 г. жалбоподателят изискал от ползвателя на застрахователни услуги да представи допълнителни доказатества, част от които са представени от него на 18.06.2021 г., както и че жалбоподателят се е произнесъл по предявената претенция едва на 25.06.2021 г., като на тази дата изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1554,80 лева на застрахованото лице, по риска „Временна загуба на работоспособност в резултат на заболяване“.