Решение № 422 от 12.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20201001002207 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби.

„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, обжалва решение № 425/02.03.2020г. по т.д. № 1594/2017г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 8 с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от банката срещу „Русенска корабостроителница запад“ АД искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД, вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН за обявяване за нищожни поради липса на форма на прихващанията, извършени о т “Русенска корабостроителница запад” АД с изявления за прихващане по уведомление с вх. № 11056/05.11.2014 г., уведомление с вх.

№ 11139/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г., уведомление с вх.

№

11133/05.11.2014 г., уведомление с вх.

№ 11054/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11141/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. и уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “Корпоративна търговска банка” АД, отправени от “Русенска корабостроителница запад” 1

АД до “Корпоративна търговска банка” АД. Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да е неправилно с оглед установената по делото фактическа обстановка. Излага изводите на съда, че изявленията не следва да отговарят на установената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма по причина, че са извършени преди откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката да са формални. Сочи процесните изявления да са отправени непосредствено след оповестяването на прессъобщение на БНБ на 22.10.2014г., публикувано на страницата на БНБ, ведно с информация за основните балансови позиции на БНБ, което според жалбоподателя сочи на знание у ответника за състоянието на неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД. Поддържа прихващането да е едно от отклоненията на равно третиране на кредиторите и законът да забранява извършването на прихващане като способ на събиране на вземания срещу банката, които не са извършени при предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗБН и във формата, предписана в чл. 59, ал. 2 ЗБН – писмена с нотариална заверка на подписите. Сочи и прихващане срещу банка, която е поставена под специален надзор, да може да бъде извършено валидно единствено след датата на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката. По изложените доводи поддържа предявените искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.

59, ал. 2 ЗБН да са основателни и моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН да бъдат уважени.

Синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, обжалват решение № 425/02.03.2020г. по т.д. № 1594/2017г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 8 с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от банката срещу „Русенска корабостроителница запад“ АД искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на банката на прихващанията, извършени от “Русенска корабостроителница запад” АД с изявления за прихващане по уведомление с вх. № 11056/05.11.2014 г., уведомление с вх.

№ 11139/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г., уведомление с вх.

№

11133/05.11.2014 г., уведомление с вх.

№ 11054/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11141/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. и уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “Корпоративна 2 търговска банка” АД. Излагат искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН да е конститутивен, предвид на което и по отношение на същия приложение следва да намери редакцията на закона към датата на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ” ЕАД, когато правата по предявяване на иска вече могат да бъдат упражнени от синдиците на банката. Сочат атакуваните с иска изявления за прихващане да са достигнали до банката на 05.11.2014г., след началната дата на неплатежоспособността – 20.06.2014г., предвид на което и същите по предявените искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН следва да бъдат прогласени за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност. Оспорват като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че придаденото обратно действие на закона с параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН нарушава основните принципи на правовата държава за правна сигурност и предвидимост на правните последици. В хода на устните състезания поддържат постановеното решение на КС, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн.

ДВ, бр. 22 от 13.03.2019г., доп. ДВ бр. 33 от 19.04.2019г., да не се отразява на основателността на исковете, като излагат и без изрично придаденото обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН същата в редакцията и с изм. ДВ бр, 98/28.11.2014г. да е действаща към датата на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД с решение на съда от 22.04.2015г., с което се поражда и конститутивното право на иск на това основание. По изложените доводи молят решението да бъде отменено изцяло като неправилно и д а бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.

Въззиваемата страна, “Русенска корабостроителница запад” АД, в предоставения и срок за писмен отговор не депозира такъв и не взема становище по депозираните въззивни жалби.

Третото лице помагач на страната на ответника, Л. И. Т., не взема становище по жалбите.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при 3 съблюдаване правилното материалноправни норми. приложение на относимите императивни

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част. Досежно правилността му съдът приема следното:

Страните не спорят по фактическата обстановка , нито са въвели възражения срещу установената такава с обжалваното първоинстанционно решение, предвид на което и при условията на ограничен въззив въззивният съд възприема формираните от първоинстанционния съд фактически изводи досежно реализирания фактически състав по процесните прихващания, осъществени с едностранни изявления от “Русенска корабостроителница запад”

АД, както следва: уведомление с вх.

№ 11056/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11139/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11133/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11054/05.11.2014 г., уведомление с вх.

№ 11137/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11141/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. и уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “Корпоративна търговска банка” АД, и препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

С прихващанията длъжникът „Русенска корабостроителница запад“ АД е изразил воля да погаси задълженията си по два договора за кредит от 24.03.2014г. и от 29.04.2014г. като насрещните му активни вземания, придобити по договори за цесия, приложени по делото и подробно описани в исковата молба, не се оспорват от ищеца и съобразно неговите признания по исковата молба и заключението по ССчЕ са осчетоводени и отнесени за погасяване на задълженията му по договорите, както следва: по договор от 24.03.2014г. сумата 7 089 146,66 евро -главница, сумата 555 155,21 евро – лихва и сумата 8 439,73 евро – неустойка, и по договор от 29.04.2014г. сумата 326 263,13 евро – главница, сумата 9 719,33 евро - лихва и сумата 145,08 евро - неустойка.

С решение № 73 по протокол от 20.06.2014г. УС на БНБ поставя „Корпоративна търговска банка” АД под специален надзор.

С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. 7549/2016г. по описа на СГС, 4

ТО, VI – 4 с-в, е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността – 06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност за банката и същата е обявена в несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието и, прекратени са правомощията на органите и, и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на банката. С решение № 1443/03.07.2015г. по т.д.

2216/2015г. по описа на САС, 3 с-в, е отменено горното решение в частта за определена начална дата на неплатежоспособността на банката като е определена начална дата - 20.06.2014г., и решението е потвърдено в останалата част. Решението на САС е влязло в сила, видно от определение 172/06.07.2016г. по т.д. 3342/2015г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение 583/09.11.2016г. по ч.т.д. 1875/2016г. по описа на ВКС, II ТО на ВКС.

Спорът между страните е правен.

Ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, като съобразно чл. 6, ал. 2 ГПК и установения в последната норма принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да се съобрази с така очертания предмет на делото и искането на ищеца.

Като главни са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД, вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН от „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, за обявяване за нищожни поради липса на предписана в закона – чл. 59, ал. 2 ЗБН, форма на прихващанията, извършени о т “Русенска корабостроителница запад” АД с изявления за прихващане по уведомление с вх. № 11056/05.11.2014 г., уведомление с вх.

№ 11139/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11135/05.11.2014 г., уведомление с вх.

№

11133/05.11.2014 г., уведомление с вх.

№ 11054/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11137/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11141/05.11.2014 г., уведомление с вх. № 11144/05.11.2014 г. и уведомление с вх. № 11058/05.11.2014 г. по регистъра на “Корпоративна търговска банка” АД, отправени от “Русенска корабостроителница запад” АД до “Корпоративна търговска банка” АД.

Цитираната от ищеца разпоредба на чл. 59, ал. 2 ЗБН се намира в Раздел III „Попълване на масата на несъстоятелността“ и тълкувана не само 5 съобразно ясното и съдържание, но и систематично във връзка с ал. 1 на същата норма и разделът на закона, в който е включена, сочи на единствения обоснован, а не формален, както поддържа жалбоподателят, извод, че нормата урежда форма за изявленията за прихващане при открито производство по несъстоятелност. Този извод се потвърждава и от посочения адресат, до който следва да бъде изпратено изявлението – синдика, който като орган на производството по несъстоятелност се назначава с решение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките след получаване на решението за откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката - чл. 26 ЗБН, и който на основание чл. 19 ЗБН приема изпълнението към банката след датата на откриване на производство по несъстоятелност.

Всички процесни изявления са отправени и получени от банката ищеца на 05.11.2014г. – преди датата на откриване на производство по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД с решение от 22.04.2015г., предвид на което и нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН не е приложим към едностранните изявления закон и несъобразяването на същите с установената с последната норма форма, няма сочената последица – нищожност на изявленията.

Следва да бъде добавено, че поддържаните с жалбата на ищеца доводи, че процесните изявления за прихващане са нищожни по причина налична забрана за извършване от съконтрахентите на банката на изявления за прихващане след датата на поставяне на банката ищец под надзор, не са част от предмета на делото, доколкото тези обстоятелства не са въведени с исковата молба и не са част от заявеното основание на иска. Независимо от последното следва да бъде отбелязано, че законът не предвижда твърдяното от ищеца ограничение, като последиците от поставянето на банка под надзор са изчерпателно посочени в ЗБН и ЗКИ, и нито една от тях не е ограничаване на правата по чл. 103 ЗЗД по отношение на контрахентите на банката, и процесните изявления не са нищожни и на това допълнително поддържано с жалбата на ищеца основание. Знанието или не на състоянието на неплатежоспособност на банката са също факти, ирелевантни за основателността на предявените искове по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.