Решение № 507 от 19.04.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Пазарджик, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220103833 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД чрез пълномощника си адвокат Н. твърди, че на 07.10.2020 г. е сключил с ответника К. И. М. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******, който на 19.07.2021 г. е променен на +******, за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+“ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 26,99 лв. и месечен абонамент след първоначалния срок на договора в размер на 33,99 лв. Ответникът не изпълнил задълженията си по споразумението, поради което била начислена неустойка в размер на 137,46 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.

На същата дата с ответника бил сключен и договор за лизинг, с който мобилният оператор в качеството на лизингополучател е предоставил на ответника-лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство Alcatel 1S 2020 Dual Grey срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 128,57 лв., дължима на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,59 лв. По договора за лизинг ответникът дължал сума в размер на 61,49 лв., формирана от 11 броя лизингови вноски, начислени накуп поради неплащане на предходните такива съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг за отчетен период от 05.11.2021 г. до 04.12.2021 г. Вследствие неизпълнението на споразумението за мобилни услуги ответникът дължал и сумата от 67 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната обща лизингова цена по договора за 1 лизинг. На същата дата – 07.10.2020 г. с ответника бил сключен и договор за лизинг, по силата на който мобилният оператор в качеството на лизингополучател е предоставил на ответника-лизингополучател за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 49,42 лв., дължима на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,06 лв. По договора за лизинг ответникът дължал сума в размер на 22,66 лв., формирана от 11 броя лизингови вноски, начислени накуп поради неплащане на предходните такива съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг за отчетен период от 05.11.2021 г. до 04.12.2021 г. На 08.10.2020 г. с ответника бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет+ 16,99“ с месечен абонамент в размер на 16,99 лв. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора в размер на 33,98 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период от 05.11.2021 г. до 04.01.2022 г., в резултат от което била начислена неустойка в размер на 43,86 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси. На същата дата и във връзка с договора с предпочетен номер +****** мобилният оператор предоставил на ответника устройство Huawei Telenor 4G MiFi на преференциална цена. Вследствие неизпълнението на договора за мобилни услуги ответникът дължал сума в размер на 37,99 лв., представляваща съразмерна част от направената отстъпка от стандартната цена на устройството без абонамент, като е взет предвид периодът, през който ответникът е изпълнявал задълженията си по договора. По отношение на лизинговите вноски ищецът твърди, че е налице обща изискуемост поради изтичане на срока на договорите за лизинг и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставените устройства не са върнати на мобилния оператор. За посочените суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3217/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това предявява искове за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение в общ размер на 404,44 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските в исковото производство.

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К. И. М. чрез особения си представител адвокат Б. намира исковата молба за допустима, като предявена в преклузивния срок. Не оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните, но поради липса на контакт с ответника не може да вземе становище за евентуалното изпълнение на задължението по договора, предмет на иска. Счита, че от представените доказателства не се установява, че ответникът изцяло се е дезинтересирал от договора и отказва да плаща задълженията си. Още повече, че същият има плащане на първоначално дължима сума и предоговаряне на задълженията към ищеца, което показва неговата добросъвестност и отговорност към поетите 2 задължения. Моли за отхвърляне на исковете. Не сочи доказателства поради липса на контакт с ответника и заявява, че ще се ползва от представените от ищеца доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 07.08.2017 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** със стандартен месечен абонамент в размер на 14,99 лв. за срок от 24 месеца от датата на сключване на договора.

На 07.10.2020 г. между страните е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****** с месечен абонамент за първоначалния 24-месечен срок на договора в размер на 26,99 лв. и месечен абонамент след първоначалния срок на договора в размер на 33,99 лв.; договор за лизинг за временно и възмездно ползване на устройство Alcatel 1S 2020 Dual Grey срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 128,57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,59 лв., в срок до 07.09.2022 г., и договор за лизинг на базови аксесоари за временно и възмездно ползване на пакет базови аксесоари срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 49,42 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,06 лв.

На 08.10.2020 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за предпочетен номер +****** с месечен абонамент в размер на 16,99 лв. за срок от 24 месеца от датата на сключване на договора и предоставяне на устройство Huawei Telenor 4G MiFi на преференциална цена в размер на 19,99 лв.

На 19.07.2021 г. абонатът е подал заявление за смяна на номер, с което мобилният му номер +****** е сменен от на +******.

За отчетен период от 05.11.2021 г. до 04.12.2021 г. от ищеца е издадена фактура № 7328649555/05.12.2021 г. на стойност 311,62 лв. с ДДС за потребени мобилни услуги от мобилен/фиксиран номер ****** и мобилен/фиксиран номер *** със срок за плащане: 20.12.2021 г.

За отчетен период от 05.12.2021 г. до 04.01.2022 г. от ищеца е издадена фактура № 7329962423/05.01.2022 г. на стойност 328,61 лв. с ДДС за потребени мобилни услуги от мобилен/фиксиран номер ****** със срок за плащане: 20.01.2022 г.

За отчетен период от 05.02.2022 г. до 04.03.2022 г. от ищеца е издадена фактура № 7332742584/05.03.2022 г. на стойност 404,44 лв. с ДДС с начислени неустойки и задължения от предходен период със срок за плащане:

20.03.2022 г.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл.

3

92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за съществуване на вземания за незаплатена стойност на ползвани мобилни услуги, неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, в т.ч. разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната лизингова цена, и неплатени лизингови вноски по договори за лизинг.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По исковете за незаплатена стойност на ползваните мобилни услуги:

Ищецът претендира стойността на неплатените абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 08.10.2020 г. с предпочетен номер +****** в размер на 33,98 лв., дължими за отчетен период от 05.11.2021 г. до 04.01.2022 г. По този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за мобилни услуги и предоставяне на мобилни услуги на ответника-потребител.

Съществуването на валидно учредено между страните облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги не се оспорва от ответната страна и се установява от представения от ищеца договор за мобилни услуги, който е съставен в писмена форма, носи подписите на двете страни в правоотношението и съдържа уговорки за всички съществени елементи на този вид правоотношения, с оглед на което е породил правни последици и надлежно обвързва страните по делото.

Издадените от ищеца и неоспорени от ответника фактури за двата отчетни периода, съдържащи детайлни справки за общото потребление по договора за мобилни услуги, индивидуализирани посредством мобилните/фиксираните номера, установяват реалното предоставяне на мобилни услуги на потребителя. След като ответникът е потребил предоставените мобилни услуги, в негова тежест се е породило насрещното задължение да заплати уговорената абонаментна цена за ползваните услуги.

Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил потребените мобилни услуги, поради което в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за стойността на ползваните мобилни услуги, установени по размер с представените по делото фактури.

По исковете за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги:

Във връзка с предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 07.10.2020 г. с предпочетен номер +****** и договор за мобилни услуги от 08.10.2020 г. с предпочетен номер +****** ищецът претендира неустойка, част от която представлява три стандартни 4 месечни такси, а именно: 137,46 лв. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 07.10.2020 г. и 43,86 лв. по договор за мобилни услуги от 08.10.2020 г., а друга част представлява разликата между цената на предоставените устройства Alcatel 1S 2020 Dual Grey и Huawei Telenor 4G MiFi без абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори, както следва: 67 лв. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 07.10.2020 г. и 37,99 лв. по договор за мобилни услуги от 08.10.2020 г. По тези искове в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване надлежното предсрочно прекратяване на допълнителното споразумение и договора за мобилни услуги по вина на ответника-потребител или поради нарушения на задълженията му по договора.

Съгласно сключените между страните договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушения на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия, потребителят дължи: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.