Решение № 214 от 10.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. София , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502821 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№60540/26.06.2020 г., подадена от Д. П. Д., чрез адв. П. К., против Решение №3241/28.05.2020 г., по гр.д.№11201/2017 г. на СГС, I-17 състав, в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против ЗК“Лев Инс“АД обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП на 02.08.2016 г. - за разликата над присъдения размер от 500 000 лв., до претендирания размер от 1 200 000 лв., като частичен от 1 500 000 лв., както и предявеният иск за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение. Релевирани са оплаквания за занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който не съответства на претърпените от ищеца морални вреди, противоречи на принципа на справедливост, както и на съдебната практика по сходни случаи, както и за допуснати процесуални нарушения от съда – не е допусната поисканата допълнителна СМЕ, която да бъде изготвена след извършване на личен преглед на пострадалия, поради което делото е останало частично неизяснено от фактическа страна, от което е последвало и неправилно определяне на размера на дължимото на пострадалия обезщетение. Съдът е ценил само част от доказателствата по делото, като друга част, установяваща част от имуществените вреди, са напълно игнорирани. Неправилно е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди – неправилно е прието, че сумата от 50 000 лв. не представлява действително извършени до момента разходи. Не е съобразена изготвената СМЕ от в.л. Л., в която подробно са индивидуализирани необходимите неинвазивни и хирургически процедури. Не е съобразена съдебната практика, която приема, че увреденият може да избере да 1 предяви с иск цялото си вземане, в т.ч. и бъдещите вреди. Настъпилите в хода на процеса факти с правно значение, които обуславят размера на обезщетението, биха били преклудирани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Ако претендираното обезщетение е и за бъдещи вреди, изменението на размера на иска е допустимо и когато ищецът се позовава на новонастъпили факти. Когато пострадалият е предявил иск за пълно обезщетение на всички вреди /в т.ч. бъдещите/ съдът следва да вземе предвид и новонастъпилите факти в хода на производството по делото и може да определи размера на обезщетението към по-късен момент до приключването на устните състезания. Извода на първостепенния съд за неоснователност на тази претенция, поради непредставяне на доказателства за заплащане на разходите е неправилен, тъй като са иска да бъдат обезщетени бъдещи вреди, чието настъпване е сигурно, и размерът им е установим. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част изцяло, и постановяване на ново решение, с което искът да бъде уважен до пълния му предявен размер от 1 200 000 лв., с присъждане на допълнително обезщетение на ищеца в размер на 700 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, както и с присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 лв., представляващи разходи за интервенции и лечение във връзка с обезобразяване на ищеца в резултат от травмите от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., заедно с начислен ДДС. С въззивната жалба са представени писмени доказателства за продължаващо лечение и направени разходи, и е направено искане за назначаване на повторна СМЕ, чиято допустимост се обосновава с чл.266, ал.3 от ГПК.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№81513/10.08.2020 г. от „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез юрк. К. А., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба. Размерът на обезщетението е определен в съответствие с представените доказателства, които съдът е обсъдил в цялост, и въз основа на тях е формирал законосъобразни и правилни изводи. Разходите за лечение са присъдени в съответствие с представените доказателства. Възразява се срещу приемането на представените доказателства за разходи, като се оспорва връзката им с настъпилото ПТП. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение.

Заявява се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция на осн. чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК са допуснати и събрани допълнителни писмени доказателства и е приета КСМЕ.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, 2 в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустимо производство, предявен е от и срещу процесуално легитимирани страни.

Съдът намира постановеният съдебен акт за частично недопустим в частта му по предявения иск за обезщетение за имуществени вреди. С исковата молба е претендирана сумата от 30 000 лв. за обезщетение за имуществени вреди – разходи за необходими хирургически интервенции за заличаване на груби белези, като в хода на производството пред първостепенния съд искът е увеличен по размер на осн. чл.214 от ГПК до размера от 50 000 лв. С мотивите на съдебното решение съдът е приел, че така предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, е частично основателен, като следва да бъде уважен за сумата от общо 6 000 евро, представляваща направени разноски за оперативно лечение, като съдът е приел, че обезщетението следва да бъде присъдено във валутата, в която е била претърпяна вредата. В диспозитива на съдебния акт съдът е отразил волята си да уважи иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 6000 евро, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, като в тази част осъдителното решение на първостепенния съд не е било обжалвано от страните, и е влязло в сила. Наред с това, обаче, съдът е постановил и отхвърлителен диспозитив за пълната претендирана сума от 50 000 лева за обезщетение за претърпени имуществени вреди, като не е приспаднал от нея левовата равностойност на сумата от 6000 евро, за която искът е бил уважен. Независимо, че съдът е приел, че следва да уважи претенцията в различна валута от тази, в която искът е бил предявен, с уважаването на претенцията, съдът се е произнесъл по част от предмета на иска, до размера на левовата равностойност на присъдената сума от 6000 евро – т.е. до размера на сумата от 11 734,98 лв., и се е десезирал със спора до този размер. Постановявайки отхвърлителен диспозитив за същата сума в лева, първостепенния съд се е произнесъл при липса на предмет /свръх петитум/, поради което в обжалваната отхвърлителна част, с която предявеният иск за обезщетение е отхвърлен до размера на сумата от представляваща левовата равностойност на 6000 евро, решението на първостепенния съд е недопустимо, и ще следва да се обезсили.

По правилността на съдебния акт в останалата обжалвана част, във връзка с направените от жалбоподателя оплаквания, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори, а и се установява по делото от Присъда №91/27.05.2019 г. по НОХД № 639 / 2019 г. РС – Пазарджик, влязла в сила на 06.11.2019 г. /на л.530 от делото на СГС/, че на 02.08.2016 г., на АМ „Тракия“, км.96, в посока гр. Пловдив, при управление на МПС - л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№***, водачът Е. Я. С., е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на пътника в автомобила Д. П. Д., изразяваща се в тежка открита черепно-мозъчна травма, причинила коматозно състояние, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, предл.1 от НК във вр. чл.128, ал.2 във вр. ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.1 от ЗДвП. Не се спори, че гражданската отговорност на водача Е. Я. С., е била застрахована с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП, и са налице основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя за претърпените в резултат от произшествието вреди от пострадалия Д.

3

П. Д.. Не се спори по вида и характера на получените от пострадалия травматични увреди в пряка причинна връзка с процесното ПТП, както и че за претърпените във връзка с тях неимуществени вреди - болки и страдания, ответникът – застраховател дължи на пострадалия застрахователно обезщетение до размера от 500 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от датата на увреждането – 02.08.2016 г., до окончателното плащане, и в тази част решението на първостепенния съд е влязло в сила, като необжалвано. Релевираното от ответника възражение за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, чрез непоставяне на обезопасителен колан, е било прието от първостепенния съд за неоснователно, и не се поддържа пред въззивната инстанция. Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, за размера над сумата от 500 000 лв., до претендирания размер от 1 200 000 лв., като частичен от 1 500 000 лв., както и дължимостта на обезщетение за имуществени вреди, за сумата над 11 734,98 лв., представляваща левовата равностойност на присъденото обезщетение от 6 000 евро за направени разходи за лечение, до претендирания размер от 50 000 лв.

Във връзка със спорните въпроси пред въззивната инстанция, съдът намира следното:

За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани писмени доказателства – Оперативен протокол №522/02.03.08.2016 г. от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив /на л.7/, Оперативен протокол №534/04.08.2016 г. от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив /на л.8/, Етапна епикриза от 16.09.2016 г. от КАРИТ на УМБАЛ“Св. Георги“ ЕАД – Пловдив /на л.7/, Епикриза от Клиника по лицевочелюстна хирургия ИЗ№47101/1382 /16.09.2016 г. – 27.09.2016 г. /на л.9/, Епикриза от КЛЧХ ИЗ №58982/28.09.2016 г. – 12.10.2016 г. /на л.10/, Епикриза от КЛЧХ на УМБАЛ“Св. Георги“ ЕАД – Пловдив ИЗ №62565/1545/ 13.10.2016 г. – 20.10.2016 г. /на л.159/, Експертно решение на ТЕЛК №2367/22.11.2016 г. /на л.160/, Медицинска документация от Клиниката по неврохирургия, КАИЛ и КЛЧХ на УМБАЛ“Св.

Георги“ЕАД – Пловдив за периода 02.08.2016 г. – 27.09.2016 г. /на л.178-420 и л.495520/, Епикриза от ОЛЧХ на Болница Токуда ИЗ №17203/15.05.2018 г. – 21.05.2018 г.

/на л.134/, Епикриза от ОЛЧХ на Болница Токуда ИЗ №37961/05.11.2019 г. – 07.11.2019 г. /на л.484/, Епикриза от „ЦПЗ Проф.Д-р Ив. Темков – Бургас“ЕООД ИЗ №2490/13.11.2019 г. – 12.12.2019 г. /на л.486-487/. За анализ и оценка на писмените доказателства, както и за събиране на допълнителни доказателства за търпените от ищеца болки и страдания, по делото са назначени и приети Съдебно-медицинска експертиза вх.№59558/27.04.2018 г. /на л.115-116/, изготвена в производство по обезпечаване на доказателства,