Определение № 986 от 27.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 986 гр. Стара Загора, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Иванела Ат. Караджова като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500552 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба, подадена от О.Б.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С. чрез пълномощника Е.

А. А. - юрисконсулт, редовно упълномощена от Т.В.М. - изпълнителен директор и С.А.Г. - изпълнителен директор против разпореждане № 1598/31.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 20255540100867/2025 по описа на Районен съд Чирпан, с което се отхвърля заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на „О.Б.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., против К. А. Д., в частта му, с която се претендират сумите за обезщетение за разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 156 лв. и обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница в размер на 292.65лв.

Частният жалбоподател е останал недоволен от разпореждането в обжалваната му част, поради което го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага подробни съображения, цитира съдебна практика. Моли съда да отмени Разпореждане № 1598/31.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 20255540100867/2025 по описа на Районен съд Чирпан, с което съдът е отхвърлил частично заявлението на „О.Б.Б.“ АД за следните суми: 156 лв. - разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост и обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница в размер на 292.65 лв. за периода от 15.05.2025 г. до 29.07.2025 г. вкл. и вместо него да постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за всички дължими суми по Заявление по чл. 417 ГПК от 30.07.2025 г. на „О.Б.Б.“ АД, както и да постанови незабавно изпълнение. Молят, да им бъдат присъдени разноските, сторени в настоящата инстанция в размер на 15 лева, която сума да се включи в издадената въз основа на постановения акт заповед за изпълнение към разноските за първоинстанционното производство на основание чл. 81, във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

1

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалните по делото, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „ОББ“ АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника К. А. Д. в частта за сумите за обезщетение за разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 156 лв. и обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница в размер на 292.65 лв.

За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че намира претенцията за обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за нищожна клауза като заобикаляща разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Законодателят императивно е определил последиците от забавата, като дори е ограничил размера на вредата от забавата. Посочил е, че е недопустимо нарушаване или заобикаляне на императивните норми, чрез уговаряне на договорна неустойка за същите вреди в значително по-висок размер. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Настоящата разглеждана клауза за неустойка за забава е приел, че е именно такава, тъй като нейният размер е значително по-висок от размера на законната лихва, поради което се явява нищожна клауза съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Не се дължи изпълнение на задължение, уговорено в нищожна клауза.

Поради това е приел, че следва да отхвърли заявлението в тази част. Посочил е, че уговорената неустойката за забава противоречи пряко на императивните правила, уредени в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК тази клауза е нищожна. Същата е нищожна и на основание чл. 24 ЗПК във вр. чл. 143 ЗЗП, тъй като кредитополучателят е по-слабата икономически страна в правоотношението и задълженията му значително надхвърлят правата му по договора, а в крайна сметка договора води до свръхзадлъжнялост на лицето.

Предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът е приел, че претендираната сума в размер на 156 лв., наименована "разноски за уведомяване", също не следва да се присъжда, тъй като по съществото си представлява "такса" /без предоставяне на услуга/, която има неравноправен характер и е недействителна, за която съдът следи служебно. Независимо от наименованието на претендираната сума като "разноски за уведомяване", по съществото си същата представлява такса, която е дължима без срещу заплащането й да се предоставя реална услуга в полза на кредитополучателя.

Върху размера на тази такса не оказват влияние нито размера и вида на 2 отпуснатия кредит, нито броя задължени лица, които следва да бъдат уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост, нито някакви други обстоятелства.

С оглед на това е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за посочените суми.

Настоящия въззивен съд споделя изцяло мотивите на обжалваното разпореждане, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от банката било в размера на законната лихва – 10 %, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв начин. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено съдържание. От съдържанието на приложеното извлечение от сметки не става ясно как е изчислен размера на претендираната лихва за забава за периода преди настъпване на изискуемост, а в приложения договор за кредит и общите условия към него е посочен механизма на изчисляване на наказателната лихва и тя е по – висока от законно опредЕ.та. По тези съображения, въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя е неоснователна, като противоречаща от закона и не следва да се уважава, както правилно е приел районният съд.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1598/31.07.2025г., постановено по ч.гр.д. № 20255540100867/2025 по описа на Районен съд Чирпан, с което се отхвърля заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., против К.

А. Д., в ЧАСТТА МУ, с която се претендират сумите за обезщетение за разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 156 лв. и обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница в размер на 292.65лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4