Решение № 97 от 03.04.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Сандански, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Й.ка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20241250200020 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Т. С., ЕГН**********, с постоянен адрес в село ***, община *** срещу Наказателно постановление /НП/ № *** от ***г. издадено от Директора на РДГБлагоевград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание "глоба", в размер на 100.00 /сто/ лева и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично, заедно с надлежно упълномощен представител. Жалбоподателя дава обяснения, като отрича да е извършил описаното в НП нарушение. Твърди, че е търсил избягали кучета и не е знаел че не се намира в участъка, за който има разрешение за лов.

Представителя на жалбоподателя поддържа жалбата. Прави доказателствени искания в хода на съдебното следствие. В хода на съдебните прения пледира за отмяна на НП. Претендира разноски.

Административнонаказващия орган, редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен представител – юрисконсулт – който оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП. В хода на съдебното следствие прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения иска потвърждаване на НП. В определен от съда срок представя писмено становище в което анализира събраните доказателства и обосновава законосъобразност и правилност на НП. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

1

Жалбоподателя С. е правоспособен ловец. Към ***г. същият притежавал ловен билет и заверена членска карта. За С. било издадено разрешително за индивидуален лов на мигриращ пернат дивеч за ловностопански район село ***а, ловище ***. На посочената дата С. и свидетелите С. и Бр. потеглили рано сутринта с лек автомобил марка и модел „***“, собственост на С. на лов. С тех взели и три броя ловни кучета. Жалбоподателя С. и свидетеля С. носили в тях е законно притежавано ловно оръжие. По подаден на тел:112 сигнал от контролното звено на РДГ Благоевград изпратили свидетелите Ч. и Т. за проверка на незаконен лов. Двамата се придвижили със служебен автомобил в местността „***“ където забелязали автомобила в който пътувал жалбоподателя и свидетелите С. и Бр..

Служителите на ЮЗДП Благоевград последвали автомобила на С. и след известно време успяли да го застигнат, като свидетеля Т. подал светлинен сигнал от служебния автомобил.

След спирането на автомобила в който пътували жалбоподателя и свидетелите С. и Бр. служителите на ЮЗДП извършили проверка на документите на лицата в автомобила.

Установили, че С. и С. са ловци, които притежават разрешително за лов на пернат дивеч в района на ловище ***. Забелязали в автомобила две извадени от калъф огнестрелни оръжия.

Попитали чии са и С. и С. казали че са техни. На въпрос дали оръжията са заредени С. и С. взели същите и извадили от тях боеприпасите с които били заредени, като свидетеля Ч. отбелязал, че са заредени с боеприпаси за лов на едър дивеч. Предвид издаденото разрешително свидетеля Ч. извършил проверка със служебно Дж Пи Ес устройство и установил, че автомобилът с който пътуват жалбоподателя и свидетеля С.l се намира в отдел 435-3, местност „***“, ловище „***“, който ловен участък не само не съответства на ловището, за което С. и С. имат издадено разрешително, но и се намира на значително разстояние от ловище „***“. Предвид установеното служителите на ЮЗДП Благоевград поискали съдействие от служители та ДГС „Кресна“. На място бил изпратен служител на ТП ДГС „Кресна“ – свидетеля Н.. След пристигането си Н. се запознал с обстоятелствата, установил също че жалбоподателя С. и свидетеля С. са извън района за който притежават разрешително за лов и съставил АУАН с бл.№***. АУАН бил съставен в присъствието на С., който го подписал с възражение, че кучетата се излезли от територията за лов и ги и последвал. В АУАН било посочено, че на ***г. С. извършва лов извън ловище „***“ за което има издадено разрешително за индивидуален лов. Било посочено, че нарушението е установено в отдел 435-3 в землището на село Брезница, ДГС Кресна. Нарушението било квалифицирано като такова на чл.84, ал.1 от ЗЛОД. В АУАН като свидетели били посочени Ч. и Т., които констатирали нарушението. Впоследствие, по решение на АНО – директор на РДГ Благоевград съставения от Н. АУАН с бл.№*** бил анулиран и С. бил поканен в ДГС Кресна на ***г., където от свидетеля Н. бил съставен нов АУАН с бл.№***. В АУАН било описано ловуване от страна на С. на ***г., изразяващо се в движение с извадено от калъф, сглобено и заредено оръжие в ловище „***“, местността „***“. АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите Ч. и Т.. С. отказал да подпише АУАН, като възразил, че не е бил спрян при ловуване, а е търсил куче, което е избягало. Отказът да подпише бил удостоверен с подпис на К. Л.. Нарушението било квалифицирано от актосъставителя като такова на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.

Въз основа на съставения КП и АУАН, на 24.11.2023г. от директора на РДГ Благоевград било издадено обжалваното НП. В НП била възпроизведена фактическата обстановка от АУАН с бл.№*** от ***г., била приета и направената от актосъставителя Н. квалификация за нарушение на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД и на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД – административно наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години. НП било връчено на С. на 30.11.2023г., като в предвидения по закон срок – на 14.11.2023г.била подадена жалба срещу него.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Ч., Т., Н., С. и Бр., материалите по проведеното АНП и събраните от съда писмени доказателства, включително карта на горските раййони и ловищата в района на ДГС Кресна – РДГ Благоевград.

2

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетели Ч., Т. и Н. относно възприетите от тях обстоятелства. Като цяло липсва и противоречие относно времето и мястото на извършване на проверката – като жалбоподателя и свидетелите С. и Бръндев не оспорват, че са били в ловище „***“, местността „***“ където са установени от Ч. и Т. и е била извършена проверката. Не се оспорва и времето на извършване на проверката, както и обстоятелството, че С., С. и Бр. са се придвижвали с автомобил, собственост на С.. Жалбоподателя не оспорва, че в автомобила са се намирали два броя огнестрелно оръжие – негово и на свидетеля С., като оспорва изложеното от свидетелите Ч. и Т. обстоятелство, че оръжието е било сглобено и заредени. Съдът намира обясненията на жалбоподателя в тази насока, както и показанията на свидетеля С., които подкрепят обясненията на С. – като израз на защитна теза, което обаче не съответства на обективната действителност. Липсват основания съдът да кредитира обясненията на С. и показанията на С. в тази насока и да пренебрегне показанията на свидетелите Т. и Ч., които са подробни, последователни и непротиворечиви помежду си. Нещо повече – показанията на свидетеля Ч. са подробни до степен в която описва и извадените от оръжията боеприпаси. Отделно от липсата на интерес за свидетелите Ч. и Т. е наличието на интерес от оспорване на обстоятелството относно състоянието на оръжието за жалбоподателя С. и свидетеля С.. Установеното сглобено и заредено оръжие съответства повече на защитната теза на самия жалбоподател – че внезапно е решил да последва и търси избягали кучета. Действително, разпоредбите на ЗЛОД изискват – освен по време на лов – оръжието да се съхранява и транспортира незаредено и разглобено. Предвид твърдението за незабавност на предприетите действия –търсене и преследване на избягало куче – според съда е значително по обосновано да се приеме, че действително оръжието на С. и С. е било транспортирано в автомобила в сглобен вид, извъдено от калъф и заредено.

Съдът приема отново единствено като израз на защитната теза на жалбоподателя твърдението, че не е знаел, че се отклонил от ловния район за който има издадено разрешително и че всъщност се е намирал в непосредствена близост до района, за който е имал разрешение. На първо място, като правоспособен ловец, запознат с разпоредбите на ЗЛОД жалбоподателя е следвало да е наясно с това, какви са границите на ловния район, за който има издадено разрешително. В противен случай се обезсмисля издаването на такова разрешително, ако лицето, на което е издадено не е в състояние да определи дали се намира в границите на района, в който му е разрешено да ловува или в друг район. На следващо място се касае са ловен район който е в землището на неселеното място в което жалбоподателя живее, поради което и същия би следвало да е запознат с неговите граници.

Самия жалбоподател твърди в обясненията си, че е ловец от четири години и до момента не е имал нарушения на разпоредбите на ЗЛОД, за които да е санкциониран – т.е. – до момента С. е спазвал изискванията да ловува в определените в издаденото разрешително райони.

Съдът не кредитира и обясненията на С. и свидетеля С., че са се отклонили на незначително разстояние от района, за който им е било издадено разрешително – ловище „***“. От показанията на свидетелите Ч., Т. и Н. се установява, че С. не само не е бил в близост - в съседен на района за който му е издадено разрешително – а се е намирал на значително разстояние от обекта, в който е следвало да ловува. Това обстоятелство се установява и от представените от АНО карти на ловния район, от които е видно, че между ловище „***“ и ловище „***“, отдел 435-3 е налице значително разстояние, т.е. жалбоподателя е бил повече от наясно, че се намира в ловен район, за който няма разрешително за лов, като същевременно е транспортирал притежаваното от него оръжие сглобено и заредено, с което е изпълвал определението за лов дадено в чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Нещо повече, цитираната разпоредба изисква единствено оръжието да е сглобено, независимо то това, дали същото е заредено – както е в настоящия случай.

Съдът намира, че при провеждане на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП е редовно издаден, притежава всички необходими реквизити и негов автор е компетентен административен орган. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставената им от закона компетентност и в предвидените в чл.34 3 от ЗАНН срокове. Съдът на приема, че издаването на втори АУАН, след анулирането на първия се явява сериозно нарушение на процесуалните правила. С АУАН административно наказателното производство започва, но е налице възможност на АНО за анулиране на съставен АУАН, поради недостатъци в същия. Доколкото не е ангажирана отговорност на лицето, срещу което е съставен АУАН не следва да се приема, че със съставянето на друг АУАН за същото нарушение – след като първоначално съставения е анулиран – се нарушава принципа не бис идем – или не два пъти за едно и също нарушение.

Нарушението е безспорно установено. Жалбоподателят безспорно, към датата на нарушението не е притежавал разрешително за лов в ловище „Дивилово, местността „Вировете“ като същевременно и ловувал по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД – носил е сглобено и заредено оръжие.