Решение № 10155 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10155 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110118301 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца от ищеца **********************, ЕИК *********, срещу ответника Р. Й. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. първо, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 409,03 евро/ 800 лв./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 13.05.2019 г., сключен между ************** и Р. Й. И., ведно със законна лихва за период от 22.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 121,24 лв., представляваща договорна лихва за период от 13.05.2019 г. до 13.11.2019 г., и сумата от 92,87 евро/ 181,64 лв./, представляваща мораторна лихва за период от 13.11.2019 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.10.2024 г. по ч. гр. д.

№ 44290/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът **********************, ЕИК *********, твърди, че на 13.05.2019 г. между **************, в качеството си на кредитор, и Р. Й. И., в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 13.05.2019 г., като на ответника била предоставена в заем 1 сумата от 800 лв. при ГЛП от 40,05 % и ГПР от 48,63 % с краен срок за връщане – 13.11.2019 г. на 6 бр. вноски. Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Посочва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. ************** е прехвърлило процесните вземания по договора за кредит на **********************, за което ответникът бил уведомен на посочения от него настоящ адрес и чрез смс. Сочи се, че за времето, през което е обявено извънредно положение на територията на Република България, не е начислявана лихва за забава. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Й. И., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. А. Ч., с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа нищожност на процесния договор. Счита, че процесният договор не съответства на изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не може да се установи по какъв начин и от какви компоненти е формиран ГПР по договора. Сочи, че не може да се установи дали същият отговаря на предвидения нормативен предел по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че същият не отразява действително прилагания, доколкото при изчисляването му не е взета предвид уговорената в договора неустойка.

Твърди, че клаузата, уреждаща неустойката, е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Със същата се уговаряло едно допълнително възнаграждение по кредита под формата на „скрита възнаградителна лихва“, като с нея се заобикаляло закона. С оглед изложеното, поради недействителност на целия договор ищецът поддържа, че следва да се приложат последиците на чл. 23 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, който е допустим, подаден в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между **************, в качеството на кредитодател, и Р. Й. И., в 2 качеството на кредитополучател, е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което кредитодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава; настъпване на изискуемост на вземането за заплащане на главница и възнаградителна лихва; валиден договор за цесия относно процесното вземане между ************** и ищеца и надлежно уведомяване на ответника за цесията. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричните си задължения, както и правоизключващите се възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици. На страните е указано, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител, а с оглед задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС по предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор, съдът следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.

От приетия по делото и неоспорен от ответника договор за паричен заем ********* №****** от 13.05.2019 г., сключен между ************** като кредитор и Р. И. като кредитополучател, общи условия и извлечение по партидата на договора за кредит, както и разписка за извършено плащане в размер на 800 лева на 13.05.2019 по заем ******, както и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че в полза на Р. И. е отпуснат заем в размер на 800 лева, срещу задължението за връщане на сумата на шест месечни вноски. Страните са уговорили ГПР в размер на 47,58 % и ГЛП в размер на 40,05 %. Съгласно чл. 6.1 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда и отговарящо на условията по чл.

33, ал. 1 от общите условия: поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 6.2 при неизпълнение на чл. 6.1 от договора, заемателят дължи неустойка в размер на 542,76 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем, заемателят се счита уведомен за 3 нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договора погасителен план.

Установява се по делото, че между заемателя ************** и ********************** е сключен договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., ведно с препис извлечение от Приложение № 1 / л.48-50 по делото/, по силата на което процесните вземания са прехвърлени в полза на ***********************. Към исковата молба е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземания съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. до Р. И.. По делото е приобщено и пълномощно от цедента към цесионера за уведомяване на длъжниците по договора за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. с нотариална заверка от 29.07.2022 г. на нот. С. М.. Константна е практиката на ВКС, че уведомлението за цесия е получено най-късно с връчване на препис от исковата молба на ответника. Следователно ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията, а възраженията, изложени в отговора на исковата молба са неоснователни.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да следи за наличие на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител. В разглеждания случай съдът констатира, че по договора е уговорена неустойка в размер на 542,76 лева, представляваща 67,85 % от главницата по договора за заем, при непредоставяне на обезпечение – поръчителство или банкова гаранция.

Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя неустойка.

Съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент 4 на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Видно от приетото по делото като неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводна експертиза, при включване на неустойката за неосигурено обезпечение към ГПР по договора за кредит, размерът на същия е 823,51 %.

Следователно, макар ГПР привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в случай че неустойката бъде включена, то процентът на разходите надхвърля многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. По този начин с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, доколкото в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за 5 съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК / в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 и др./. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.