Решение № 275 от 16.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20258002900909 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

По жалба на „Черита“ ООД и „Лотос - ЛМ“ ЕООД е допуснато касационно обжалване на решение №708 от 04.12.2024г. по в.т.д. №784/2024 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение №735 от 18.12.2024г. по същото дело, в частта му, с която след отмяна на решение №260271 от 02.05.2024г. по гр.д.№459/2017г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от всеки от касаторите срещу Община Антон искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумите 13 630,13 лв., с ДДС - незаплатена част от дължимо възнаграждение по проект „Реконструкция на площад с.

Антон“ по договор за изпълнение на СМР от 14.07.2011г., сключен между Община Антон и „ВЕИ - Консорциум“ ДЗЗД (в което съдружници при равно дялово участие са „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД), и Анекси към него, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2016г. до окончателното изплащане и искове с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД 1 за сумата от 3 879,59 лв. - обезщетение за забава върху незаплатеното възнаграждение по проект „Реконструкция на площад с. Антон“ за периода от 21.12.2013г. до 08.10.2016г. В останалата обжалвана част, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от всеки от касаторите срещу Община Антон искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за сумите 38 282,04 лв., с ДДС - незаплатена част от дължимо възнаграждение по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. Антон“ по договор за изпълнение на СМР от 14.07.2011г., сключен между Община Антон и „ВЕИ - Консорциум“ ДЗЗД (в което съдружници при равно дялово участие са „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД) и Анекси към него, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 10.10.2016г. до окончателното изплащане и искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите 9 034,58 лв. - обезщетение за забавено плащане върху незаплатеното възнаграждение по проект „Благоустрояване на уличната мрежа с. Антон“ за периода от 28.11.2013г. до 24.03.2016г., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон.

Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е разгледал претенциите за двата обекта – „Реконструкция на площад на с. Антон“ и „Благоустрояване на уличната мрежа на с. Антон“, но е направен доказателствен анализ само на документите, свързани с втория обект „Благоустрояване на уличната мрежа на с. Антон“. Твърдят, че неправилно апелативният съд е приел за безспорно, че възложителят е заплатил на изпълнителя за приетите СМР възнаграждение в размер на 1 084 566, 15 лв. Навеждат доводи, че липсата на одобрение за плащане на сумата от Държавен фонд „Земеделие“ не освобождава възложителя от отговорността за плащане.

Ответникът по касация Община Антон депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение и е обсъдил всички доводи на страните. Счита за правилен извода на въззивния съд, че не е нищожен анекс №2 към договора, подписан на 15.10.2012г., с който след съставянето на първия акт обр.19 от 23.11.2012г. страните са се съгласили да променят клаузата на чл.3 ал.6 от договора, като са приели, че окончателното плащане ще се извърши след одобрение на Държавен фонд „Земеделие“.

2

Поддържа, че уговорката за осъществяване на плащането след одобрение на Държавен фонд „Земеделие“ и до размера на одобрената сума, не е по естеството си поставяне на плащането под отлагателно условие и разпоредбата на чл.25 от ЗЗД е неприложима към процесната клауза. Изтъква, че клаузата на чл.3 ал.6 от договора не предвижда условия за пораждане на действие, нито за прекратяване на договора, а само поставя допълнителни изисквания към условията за извършване на плащането, които са предпоставени от естеството на договора, финансиран с европейски средства, както правилно е приел въззивният съд. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.

С определение №2663/17.09.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи, изложени както във въззивната жалба, така и в отговора на въззивната жалба?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 14.07.2011г. между Община Антон, като възложител и дружество по ЗЗД „ВЕИ- Консорциум“, в което участват „Черита” ООД и „Лотос ЛМ“ ЕООД, при равни дялове, като изпълнител, е сключен договор за изработка по силата на който изпълнителят е приел да изпълни строително-монтажни работи /СМР/ на обект „Благоустрояване на улична мрежа в с. Антон“ и СМР на обект „Реконструкция на площад в с.Антон“, във връзка с договор №23/322/00289/23.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“. Приел е за безспорно приемането на работата по двата договора, както и че възложителят е заплатил на изпълнителя за приетите СМР възнаграждение в размер на 1084566,15 лв. За основно спорно обстоятелство по делото е счел размера на дължимото от ответника възнаграждение по договора, предвид доводите на ищците, че пълната стойност на актуваните и приети за изпълнени СМР е тази по първия съставен акт обр.19 от 23.11.2012г. /неправилно в решението е посочена дата 02.07.2013г./, който отразява и изпълнението на допълнителни, невъзложени с договора и описани в Приложение №1 към исковата молба строителни работи, което се е наложило в хода на работата, както и предвид различното становище на ответника, че по силата на анекс №3 към договора, 3 подписан от страните на 27.05.2013г., възнаграждението на изпълнителя е определено в размер на 1 084 566,15 лева - до размера на одобреното от ДФ“Земеделие“ финансиране по договора. Констатирал е, че за приемането на работата са представени акт обр.19, съставен на 23.11.2012г. /неправилно в решението е посочена датата 23.11.2013г./, и акт образец 19, съставен на 02.07.2013г., подписани от представители на изпълнителя и възложителя, заедно със съпътстващите ги 38 броя актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване. Позовал се е на данните от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, приета в първоинстанционното производство, че в двата акта обр.19 е налице разлика единствено в крайната стойност на актуваните СМР, както и разлика в количествата на актуваните СМР по 8 позиции. Въззивният съд е приел, че съставянето на двата акта и заплащането на посочената във втория акт стойност, установява по несъмнен начин изпълнението на описаните в тях строително - монтажни работи.

Констатирал е, че с анекс №2 от 15.10.2012г., страните са се съгласили да променят клаузата на чл.3, ал.6 от договора, като са приели, че окончателното плащане ще се извърши след одобрение на Държавен фонд „Земеделие“ и след представяне от страна на изпълнителя на фактура до размера на одобрената от ДФ „Земеделие“ сума. Решаващият съд е изложил аргументи, че това съглашение не е нищожно, тъй като договорът между страните е сключен след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, като възложителят следва да отчита приетата работа пред ДФ „Земеделие“, който осъществява контрол за разходването на средствата по Програмата за развитие на селските райони, за периода 2007-2013г. Въззивният съд е приел, че в този случай Община Антон, като бенефициент, е обвързана от финансовите условия по проекта, поради което уговорка за осъществяване на плащането след одобрение от Държавен фонд „Земеделие“ и до размера на одобрената сума не е по естеството си поставянето на плащането под отлагателно условие, а поставя допълнителни изисквания към условията за извършване на плащането. Установил е, че с анекс №3 от 27.05.2013г., подписан след подписването на акт обр.19 от 02.07.2013г., страните са се съгласили, че дължимото възнаграждение за изпълнените СМР се определя в общ размер на 1 084 566,15 лв., както и че след това страните са подписали нов акт обр.19 от 23.11.2013г. /датата е посочена погрешно/, съгласно който стойността на актуваните видове и количества СМР възлиза на 1 084 566,15 лв. Решаващият съд е приел, че по – късно съставеният акт обр.19 отменя първоначално съставения, като е отхвърлил аргументите на ищците, че двата акта са напълно равностойни, като вторият е съставен единствено с цел отчитане на възложителя пред ДФ „Земеделие“.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:

По посочения процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение 4

№55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №218/03.11.2016г. по гр.д. № 2217/2016г. на ВКС, III г.о., и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл.263 от ГПК. Разрешаването на спора по същество означава преди да реши дали да отмени изцяло или отчасти или да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд да извърши същата онази дейност, която извършва първоинстанционния съд при разрешаването на спора: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.

Това разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По същество на касационната жалба:

С оглед на отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, основателен се явява доводът на касаторите за наличие на касационното основание по чл.281 т.3 от ГПК - допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд и необоснованост на изводите му. Решаващият състав на апелативния съд не е извършил съвкупен анализ на всички доказателства по делото, въз основа на който да направи самостоятелни изводи относно фактите, приети от него за установени. Също така не са взети предвид доводите в отговора на въззивната жалба, касаещи претенцията за заплащане на възнаграждение за изпълнените СМР на обект „Реконструкция на площад в с.Антон“.