Определение № 910 от 19.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 910 гр. София, 19.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500356 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6109/19.01.2026 г. на „РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ“, дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република Ирландия, регистрирано в Ирландския търговски регистър под № 104547, чрез процесуален представител адв. Т. Т. от САК, срещу разпореждане рег. № 31636 от 09.12.2025 г. по ч.гр.д. № 13777/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, I-18 състав в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател поддържа, че присъденото с издадената европейска заповед за плащане (ЕЗП) адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е прекомерно поради липсата на фактическа и правна сложност на делото – претендирало се вземане за обезщетение за закъснял полет, чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновавали фактическа и правна сложност на делото. Предвид сходството в производството по издаване на ЕЗП и заповедното производство, при определянето на адвокатското възнаграждение бил приложим чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Претендираното от молителя и присъдено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. било приложимо единствено при исковото производство, 1 по арг. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Според жалбоподателя в производството по издаване на ЕЗП се дължала половината от възнаграждението, изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., или максималната сума била 200 лв. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част и да намали адвокатското възнаграждение на 80 лв., под минимално установения размер в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г.

Ответникът по частната жалба – В. М. П., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Д. П. от САК, е депозирал отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва частната жалба. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не е прекомерно, тъй като адвокатската работа по делото не се изчерпвала само с попълване на формуляра, който представлява заявление за издаване на европейска заповед за плащане, а включвала комуникация с клиента и преглед на представените от последния документи, правна преценка и анализ дали доверителят отговаря на всички изисквания за заплащане на обезщетение, поставени в Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП и Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент ЕИО № 295/91, съдействие за предявяване на извънсъдебна претенция за плащане чрез съответната платформа на авиопревозвача, изготвяне на Формуляр образец А, подготвяне на приложенията към него и депозирането им в съда, в случай че авиопревозвачът не изпълни доброволно. Моли съда да потвърди разпореждането в обжалваната му част.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима. Макар в Глава 58 от ГПК да не е регламентирано изрично правото на обжалване на европейската заповед за плащане в частта за разноските, следва да се приложат по аналогия разпоредбите относно заповедното производство. Този извод следва от факта, че нормата на чл. 26 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 препраща по всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в регламента, към националното законодателство. Поради това и с оглед липсата на други близки разпоредби, приложение следва да намерят тези, които 2 регламентират правото на страните в заповедното производство да обжалват заповедта за изпълнение в частта за разноските (в този смисъл и определение № 4768 от 23.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2633/2024 г., ІІІ ГО на ВКС).

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Същевременно, съгласно изисканата от СГС информация, в 30-дневния срок не е постъпило възражение срещу издадената европейска заповед за плащане - формуляр Е от Приложение VI на Регламент (ЕО) № 1896/2006, поради което частната жалба е допустима и с оглед разясненията, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество, настоящият въззивен състав намира жалбата за частично основателна.

С разпореждане рег. № 31636 от 09.12.2025 г. по ч.гр.д. № 13777/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, I-18 състав е постановено да се издаде в полза на В. М. П. европейска заповед за плащане срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ за следните суми: 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за забавен полет от София до Виена, планиран за 01.08.2025 г.; лихва върху главницата в размер на 11.81 % месечно, считано от 05.12.2025 г. до окончателното плащане; 400 лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение, и 40 лв. - за заплатена държавна такса.

Съгласно трайната практика на ВКС след постановяване на задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, при определяне от съда на адвокатско възнаграждение – както по реда на чл. 38 ЗА, така и при възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, посочените в Наредба № 1/2004 г. на ВАС размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват вида на спора, материалния интерес, количеството извършена работа и най-вече - фактическата и/или правна сложност на делото – в този смисъл определение № 2813 от 07.06.2024 г. по гр. д. № 2053/2024 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., І ТО на 3

ВКС, определение № 2609 от 10.10.2024 г. по т. д. № 1883/2024 г., І ТО на ВКС, цитираната в тях друга практика и много други.

В случая правата на правоимащия да иска издаване на ЕЗП произтича от Регламент (ЕО) № 206/2004 г. на ЕП и на Съвета, който урежда отношенията в областта на въздушния транспорт. Обезщетението при отменен или закъснял полет е фиксирано по размер и зависи от разстоянието на полета в територията на ЕС. Издаването на ЕЗП става чрез подаването на молба по образец - Формуляр А - приложение към Регламент (ЕО) № 1896/2006 на ЕП и на Съвета. Следователно фактическата и правна сложност не е значителна, доколкото предпоставките за дължимост на обезщетение от въздушен превозвач и размерът му са ясно и точно регламентирани, а производството по издаване на ЕЗП също не се характеризира със значителна фактическа или правна сложност.

От друга страна, не следва да бъде подценявана адвокатската работа по предоставената защита. При съобразяване, че освен изготвяне на Формуляр А за издаване на ЕЗП и подготовка на приложенията към него, от адвоката е извършена и правна преценка и анализ дали пътникът отговаря на всички изисквания за изплащане на обезщетение, поставени в Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП и на Съвета, настоящият състав намира, че справедливият размер на възнаграждението е 300 лева.

Ето защо атакуваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която е разпоредено да се издаде ЕЗП за адвокатско възнаграждение за разликата над 300 лв. до 400 лв. В останалата част, с която се иска намаляване на възнаграждението на 80 лв., частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане рег. № 31636 от 09.12.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 13777/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, I-18 състав и Европейска заповед за плащане в частта им на присъдените на В. М. П. разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 300 лв. до 400 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 6109/19.01.2026 г. на 4

„РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ“ в останалата част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5