Решение № 260154 от 01.03.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Анелия

Груева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 14761 по описа на състава за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1 пр. трето от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът

М.Х., гражданин на Ислямска република Иран твърди, че на 10.08.2015г. сключил с ответното дружество „Г.Б.“ ЕАД десет отделни типови договора, съдържащи елементи на предварителен договор за попукпо- продажба и договор за изработка на десет бъдещи обособени обекти на недвижима собственост, които следвало да бъдат изградени в блок „Пирин“, който е част от бъдещия комплекс „Гранд Каньон София“, с планирано построяване в УПИ ІІІ-6137, 6153, кв.2, ж.к. „Младост 3“ в гр. София, както следва: за обект – Т2.L20.A03; за обект – Т2.L20.A04; за обект – Т2.L20.A05; за обект – Т2.L20.A06; за обект – Т2.L20.В01; за обект – Т2.L20.В03; за обект – Т2.L20.В04; за обект – Т2.L20.В05; за обект – Т2.L21.В01; за обект – Т2.L21.В05;

При това, според допълнителните уточнения на ответника, съдържанието на самите договори съдържали множество неравноправни клаузи като т. 3.3.1, т.3.3.2, т. 3.3.2.1., т. 3.3.2.2., т. 3.3.3., т. 4.1., т.4.2., т.4.5 ш т. 4.6.2., още повече, че при воденето на преговорите, на ищеца не била дадена възможността да съгласува съдържанието на договорните клаузи и да ги променя, а било изискано само да се съгласи с тях, в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал.1, т.10 от ЗЗП. Освен това, договорите били сключени на български и английски език, които ищецът не разбирал, поради което и не разбрал действителната същност на договорното съдържание.

В изпълнение на задълженията си за плащане на част от цената по всеки един от договорите, ищецът твърди да е заплатил на ответника сумата от общо 174 000 евро, от които / според молба с вх. № 364570/22.11.2021г./ сумата от 94 000 евро била преведена пряко по банкова сметка *** „Г.Б.“ ЕАД, а сумата от 80 000 евро била заплатена на ответника непряко, доколкото според инструкциите на ответника била преведена по банкова по сметка на друго дружество, което било едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Поради това, спред становището на ищеца, следвало да се счита, че този втори транш на плащането също е отишло в полза на ответника, особено като се отчита потвърдителното уведомление на А.П.М., с която ищецът комуникирал, в качеството й на представител на ответника.

Според твърдението на ищеца, ответното дружество не изпълнило поетото договорно задължение - да реализира строителството на процесните десет отделни обекта и да ги предаде на купувача в срок до 30.03.2017г., а при това станало явно, че изпълнителят /ответното дружество/ няма да може да изпълни в срок възложената работа, поради което, ищецът, в качеството на изправна страна, упражнил едностранно преобразуващото право да развали вече сключените договори. Едностранното волеизявление за разваляне на десетте договора, било обективирано в нотариална покана, която била получена от ответника на 10.10.2019г. Достигане на изявлението на ищеца за разваляне на двустранните договори породило предвидените в закона правни последици – с обратна сила отпаднало основанието, на което ищецът бил заплатил на ответника авансово част от продажната цена на процесните десет имота. По този начин, за ответното дружество се породило задължение да върне на ищеца заплатените на отпаднало основание парични суми от 174 000 евро. Доколкото се твърди от ищеца, че сумите не били върнати, въпреки развалянето на договора и отправеното да ответника изрично писмено искане - ищецът бил легитимиран да поиска осъждане на ответника да върне заплатената въз основа на вече развалените десет договора част от продажната цена на десетте обекта.

Общият размер на сумата, чието връщане ищецът бил легитимиран да поиска от ответника възлизал на 174 000 евро, с равностойност на 340 314, 42 лева. С оглед направеното уточнение с молба вх. №

141563/ 18.11.2019г. ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати 87 000 евро, представляваща част от платената на отпаднало основание сума от общо 174 000 евро, разпределена между отделните договори както следва:

· за обект – Т2.L20.A03-

2889,76 евро, от подлежащите на връщане 10 056, 37 евро;

· за обект – Т2.L20.A04-

5051, 10 евро, от подлежащите на връщане 10 102, 21 евро;

· за обект – Т2.L20.A05-

6992, 25 евро, от подлежащите на връщане 13984, 50 евро;

· за обект – Т2.L20.A06-

9936, 28 евро, от подлежащите на връщане 19872, 57 евро;

· за обект – Т2.L20.В01- 14034, 92 евро, от подлежащите на връщане 28069, 84 евро;

· за обект – Т2.L20.В03- 5039, 65 евро, от подлежащите на връщане 10079, 29 евро;

· за обект – Т2.L20.В04- 6989, 96 евро, от подлежащите на връщане 13979, 92 евро;

· за обект – Т2.L20.В05- 9946, 37 евро, от подлежащите на връщане 19892, 73 евро;

· за обект – Т2.L21.В01- 14034, 92 евро, от подлежащите на връщане 28069, 84 евро;

· за обект – Т2.L21.В05- 9946, 37 евро, от подлежащите на връщане 19892, 73 евро; заедно със законната лихва върху сумата от 87 000 евро, считано от датата на предявянаето на иска на 11.11.2019г. до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания положителен изход от делото ищецът претендира и за осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни и деловодни разноски.

Ответното дружество „Г.Б.“ ЕАД с ЕИК ******** оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер, по съображенията, които са изложени подробно в писмените му изявления и допълнителни уточнения с вх. № 365127/24.11.2021г.

При това, ответникът признава твърдението, че между него и ищеца са били сключени десет отделни договора, съдържащи елементи на предварителен договор за попукпо- продажба и договор за изработка на десет бъдещи обособени обекти на недвижима собственост в блок „Пирин“, който следвало да бъда част от бъдещия комплекс „Гранд Каньон София“, с планирано построяване в УПИ ІІІ-6137, 6153, кв.2, ж.к. „Младост 3“ в гр. София, както следва: за обект – Т2.L20.A03; за обект – Т2.L20.A04; за обект – Т2.L20.A05; за обект – Т2.L20.A06; за обект – Т2.L20.В01; за обект – Т2.L20.В03; за обект – Т2.L20.В04; за обект – Т2.L20.В05; за обект – Т2.L21.В01; за обект – Т2.L21.В05. При това обаче посочва, че всеки от договорите имал индивидуален идентификационен номер, отбелязан на всяка отделна страница и оспорва доказателствената сила на представените от ищеца документи, поддържайки тезата, че тяхното съдържание е фрагментарно и непълно - несъответствието в номерата на страниците мотивирало извод, че са представени различни части от различни договори.

Ответното дружество признава и твърдението, че е получило от ищеца общо сумата от 94 000 евро с ДДС, която сума била преведена по посочена в съдържанието на самите договори банкова сметка ***, че за тази заплатена сума, той е издал фактура на ищеца.

Ответникът категорично оспорва твърденията на ищеца, че в изпълнение на договорите бил получил още 80 000 евро, като посочва, че няма как да е получил тази сума, понеже банковата сметка, по която се твърди да е бил нареден преводът от 25.04.2014г. не му принадлежи. При това, сочи, че не е налице легитимно основание за нареждане на плащане по банкова сметка, ***ворите и очевидно принадлежи на трето лице.

Ответното дружество признава и твърдението, че на

30.10.2019г. е получило писмено изявление, адресирано до него от страна на ищеца и обективирано в нотариална покана с рег. № 13084, том V, рег. № 151 на нотариус И.И.- Ж.но поддържа тезата, че това изявление не е породило желаните от адресата правни последици, понеже самият ищец не е бил изправна страна в договорите – след като не бил изпълнил поетото задължение да извърши в срок до 22.04.2017г. всички дължими плащания по десетте предварителни договора в съответствие с т.нар. Схема за плащанията, която била неразделна част от договорното съдържание. Като неизправна страна в договора, ищецът не бил легитимиран да упражни надлежно правото да разваля процесните договори.

При това ответникът оспорва твърденията на ищеца, че в качеството на продавач, той е неизправна страна по процесните договори, доколкото поддържа тезата, че задължениета на страните били корелативно свързани и неизпълнението на ищеца мотивирало правото на ответника също да отложи във времето изпълнението на собствените си задължения. Ответникът твърди да е извършил в рамките на уговорения срок всички обективно зависещи от него действия по реализирането на проекта /напр. изработване на ПУП, инвестиционен проект и др./, а забавянето в издаване на разрешението за строеж - което би дало правото да бъде започнат строежа и да бъде построена процесната сграда - било поставено в зависимост от решенията, действията и актовете на административни органи т.е. било обстоятелство извън волята и възможностите на ответника. Сочи, че Клаузата на чл.5.1 от съдържанието на всеки един от процесните договори ограничавала риска от отговорност на ответното дружество, в хипотеза на забавяне поради актовете или действията на административните органи. Релевираните от ищеца твърдения за неравноправни клаузи в процесните договори, както доводите за и за недействителност на договорите, поради това, че ищецът не разбирал езика на който е обективирано договорното съдържание, според ответника били неотносими към предмета на спора, очертан с предявените от ищеца искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. трето от ЗЗД.

По същество, споменатите доводи били неоснователни, понеже в процесните договорни отношения, ищецът нямал качеството на потребител по см. на §13 от ПЗР на ЗЗП, а при учредяване на търговско дружество, той сключвал правни сделки на същите лингвистични езици, на които е обективирано договорното съдържание. По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и с оглед очаквания благоприятен за него изход на процеса- претендира за осъждане на ищеца да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, съобразно събраните доказателства, на основание чл. 235 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на изричните волеизявления на процесуалните представители на страните и с оглед съдържанието на приетите писмени доказателства, съдът приема, че на 10.08.2015г. ищецът и ответника са встъпили в десет отделни договорни правоотношения, имащи характер на предварителен договор за попукпо- продажба и договор за изработка на десет обособени обекти на недвижима собственост, които следвало да бъдат изградени в сградата на бъдещия блок „Пирин“, който на свой сед е предвиден като част от бъдещия комплекс „Гранд Каньон

София“, с планирано построяване в УПИ ІІІ-6137, 6153, кв.2, ж.к. „Младост 3“ в гр. София, както следва: Предварителен договор за продажба на жилищен обект– Т2.L20.A03; Предварителен договор за продажба на жилищен обект – Т2.L20.A04; Предварителен договор за продажба на жилищен обект – Т2.L20.A05; Предварителен договор за продажба на жилищен обект – Т2.L20.A06; Предварителен договор за продажба на жилищен обект – Т2.L20.В01; Предварителен договор за продажба на жилищен обект – Т2.L20.В03; Предварителен договор за продажба на жилищен обект – Т2.L20.В04; Предварителен договор за продажба на жилищен обект – Т2.L20.В05; Предварителен договор за продажба на жилищен обект – Т2.L21.В01 и Предварителен договор за продажба на жилищен обект – Т2.L21.В05.

Договорното съдържание на всеки един от договорите е структурирано по еднакъв начин, като е обективирано едновременно на български и на английски език. Страниците на всеки договор са номерирани с индивидуален номер на договора и баркод, а в приложение на всеки договор се намира т.нар. „План за плащанията на вноските“, представляващ таблица с обозначение за падеж и размера на съответната част от платимата продажна цена. От формална страна, договорите и приложенията представляват двустранно подписани волеизявления, с неоспорено от страните авторство на подписите на купувача и на лицето, което представлява дружеството- продавач.