Решение № 263 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Варна, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Я.киева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20253100900153 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ПАС АУТО“ ООД, ЕИК 207662834, гр. Варна, чрез пълномощник, с която е предявена осъдителна претенция против П. И. Г., ЕГН ********** , гр. Варна, за сумата о т 50 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на настъпил на 10.12.2024 г. пожар в автосервиз на адрес ******, в резултат на който са изгорели собствени на ищеца два автомобила – л. а. „Фолскваген Пасат“, с рама ****** и л. а. „Шкода Октавия“, с рама ******, предоставени на ответника за извършване на автокозметични процедури, при твърдение причина за пожара да е неправомерното поведение на ответника по отношение на поддръжката на бояджийска камера и допускане на нейното запалване, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

Ищецът „ПАС АУТО“ ООД твърди, че развива дейност търговия с леки и лекотоварни автомобили, които закупува основно от Италия, Германия и други европейски страни. През месец ноември 2024 г. закупил л. а.

„Фолскваген Пасат“ и л. а. „Шкода Октавия“ (индивидуализирани в ИМ с посочване на рама) с козметични забележки (автобояджийски) и повреди, които трябвало да се отстранят преди да се подготвят автомобилите за продажба. Според ищеца, дружеството имало трайни търговски отношения с ответника П. Г., който се представял за собственик на автосервиз и извършвал услуги по демонтаж/монтаж на повредени детайли и боядисване на детайли по автомобили. На 05.12.2024 г. управителят на дружеството Г. Т. предоставил л. а. „Шкода Октавия“ на ответника в сервиз, намиращ се в ******, за да извърши автокозметични процедури на колата (боядисване и подмЯ. на праг), а няколко дни по-късно и другия л. а. „Фолксваген Пасат“ – за боядисване на 1 преден капак. На 10.12.2024 г. управителят на дружеството разбрал, че е станал пожар в сервиза, където са изгорели процесните автомобили. Според ищеца и съобразно данните от извършените огледи от МВР и РС „Пожарна безопасност“ причина за настъпване на пожара е бояджийската камера в сервиза и по-точно филтрите на агрегата й. Филтрите на агрегата не били обслужвани, така както е по предписание от завода производител, поради което започнало подлизване на гориво, което станало причина за пожара.

Съобразно уточненията в хода на производството, след оставянето му без движение, ищецът твърди, че ответникът е пряко отговорен за поддържането на бояджийската камера в изправност. В резултат, ищецът сочи, че е претърпял вреда в размер на стойността на двата л. а., в общ размер на 50 000 лв. Ищецът твърди, че настъпилата вреда е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника, който не е положил дължимата грижа и със своето противоправно бездействие е допуснал настъпването на пожара.

Претендира законна лихва върху претендираната главница считано от датата на подаване на исковата молба 16.01.2025 г. до окончателното плащане. Моли и за присъждане на разноски.

Съдът, след направените от ищеца уточнения, е приел, че е сезиран с иск за ангажиране пряката отговорност на деликвент за извършено виновно противоправно поведение, поради което и е квалифицирал правата правно по чл. 45 ЗЗД.

В отговора си, ответникът намира иска за недопустим, неоснователен и недоказан по основание и размер. Счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като не е собственик нито на сервиза, нито на бояджийската камера, а работник по трудов договор в дружеството „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД, което от своя страна е наело по договор за наем с дружеството „ГРАНД СТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД помещението и оборудването в сервиза. Отделно, оспорва да е отговорен за поддръжката на бояджийската камера в изправност – задължение на дружеството, стопанисвало сервиза.

Възразява и да са му били предавани два л. а. в сервиза на договорно основание, още повече устно. Твърди, че остават недоказани твърденията на ищеца, че причина за пожара е бояджийската камера, намираща се в сервиза.

Оспорва твърдението на ищеца, че бояджийската камера не е била обслужвана и не са били спазвани предписанията на завода производител. Противопоставя възражения и доказателства на твърдението на ищеца, че двата процесни автомобила са изгорели напълно.

Становището на подпомагащата страна, е за недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявения иск. Твърди се, че съгласно сключен договор за наем от 01.04.2019 г. автосервизът и оборудването са му предоставени от „ГРАНД СТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД. Настоява, че ответникът П.

Г. е служител на „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД на длъжност „автомонтьор“, без задължения по поддръжка на техниката. Оспорва наведените с исковата молба твърденията, че Г. е собственик на автосервиза, респ. да е разполагал със самостоятелно право да определя условията и цените на предлаганите в същия услуги. Възразява касателно факта на предаване на процесните автомобили като излага, че автомобилът „Шкода Октавия“ е бил оставен на общ, неохраняем паркинг, ползван от няколко дружества, като ищцовото дружество е било предварително уведомено, че автомобилът няма да бъде приет в 2 сервиза веднага, но въпреки това същият е бил оставен там. Противопоставя се на твърденията, че пожарът е причинен от бояджийската камера, доколкото липсват доказателства за техническа неизправност или неправилна поддръжка. Оспорва размера на претендираните обезщетения като завишен и недоказан, тъй като автомобилите са били с технически дефекти, а след инцидента са реализирани приходи от продажба на части и скрап. Поради липса на доказаност на исковите претенции по основание и размер, претендира от съда същите да не бъдат уважавани.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба. В писмена защита доразвива доводите за основателност на иска, посредством събраните в хода на производството свидетелски показания и експертизи.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, поддържа депозирания отговор. В писмена защита поддържа становището си за неоснователност на иска, като акцентира върху обстоятелството, че не са му били вменени задължения по поддръжка и контрол на бояджийската камера, кореспондиращо на събрания доказателствен материал по делото.

Третото лице-помагач не се явява, не се представлява в съдебно заседание.

Искът е процесуално допустим, при наличие на правен интерес от търсената защита, а възраженията на ответника по пасивната легитимация са по същество на спора.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:

1. По фактите.

Ищецът „ПАС АУТО“ ЕООД е регистриран в ТР с предмет на дейност, една от които продажба на нови и употребявани МПС. Същият се легитимира като собственик на два броя моторни превозни средства, представляващи:

„Фолксваген Пасат“ (рама ******) и „Шкода Октавия“ (рама ******), установимо от доказателствата по делото (л. 140 – 150), а именно: фактура № 71525718/10.10.2024 г., нареждане за превод на валута от 11.10.2024 г., фактура № 202411-69048/12.11.2024 г., валутен превод от 11.11.2024 г., с и свидетелство за регистрация, придобити чрез електронен търг в Германия.

Заприходяването в предприятието на ищеца на автомобилите се доказва и от приобщеното по делото е на л. 225, том II-ри, писмо от ТД на НАП – Варна с изх. № 54-03-10693/11.11.2025 г., съгласно което гореописаните два броя фактури са включени в дневниците за покупки на „ПАС АУТО“ ЕООД за периода 12/2024 г. без право на данъчен кредит. За неоснователно се преценява заявеното оспорване от ответника досежно липсата на основни реквизити на фактурите. Същите съдържат достатъчно такива, индивидуализиращи съдържанието на сделката – номер и дата на документа (202411-69048/12.11.2024 г.); дата на доставката – 12.11.2024 г.; вид на закупената стока („Шкода Октавия“, модел Комби; с дата на първа регистрация – 18.12.2014 г.; номер на шаси – ******; обем на двигателя – 1598; мощност: 81 – EU5); стойност – 4 791 евро (от които: 3 450 евро – продажна цена; аукционна такса – 175 евро; транспортни разходи – 861 евро и 3 стойност в зависимост от държавата – 305 евро) и купувачът – „ПАС АУТО“ ООД. Същото важи и за втората фактура - номер и дата на документа (71525718/10.10.2024 г.); падеж –14.10.2024 г.; вид на закупената стока („Фолксваген Пасат“, VIN: ******; раб. обем – 1968,0 cm.; мощност на двигателя: 140Co2:119 гр/км.; евро стандарт – евро 6; първа регистрация – 06.02.2015 г.; вид гориво – дизел); стойност – 7 845 евро (от които: 35 евро – такса за подготовка на автомобил; 20 евро – такса за онлайн наддаване; 590 евро – продажна цена) и купувачът – „ПАС АУТО“ ООД. Освен това, възражението на ответника относно редовността на фактурите, изразяващо се в липсата на подписи и печат, както и на данни за издателя/доставчика на стоката е релевирано в процеса без да бъде отчетено създаването и съществуването им като електронни документи, вследствие участието на купувача/ищец в електронен търг, чрез интернет платформа, имаща функцията на посредник между продавач и купувач.

От друга страна, установява се от доказателствата по делото, че третото лице – помагач на ответника „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД стопанисва сервиз за ремонт на автомобили, включително автобояджийска камера и вентилационна система към нея, находящ се в ******, отдаден под наем от „Гранд стройВарна“ ЕООД (договор за наем от 01.04.2019 г., л. 58, том I-ви).

От представения на л. 57, том I-ви от делото трудов договор № 02/25.03.2019 г., сключен от „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД (в качеството на работодател) и П. И. Г. (като работник/служител) се доказва възникването на валидно трудово правоотношение между страните, по силата на което ответникът е изпълнявал в дружеството длъжността „автомонтьор“, при уговорено съответно месечно трудово възнаграждение. Според приобщената на л. 152, том I-ви от делото, длъжностна характеристика на длъжността „автомонтьор“ от дата 26.03.2019 г., представляваща неразделна част от горецитирания трудов договор, поетата от П. Г. работа, се изразява в организиране и извършване на техническо обслужване, ремонти, автотенекиджийски и автобояджийски дейности на постъпващите в сервиза автомобили. В трудовите му задължения, съгл. т. 2.9., т. 2.10. и т. 2.11. се включват и: познаване техническите характеристики и спазване предписанията за работа с машини и съоражения, използвани при различните бояджийски работи; правилно и безопасно съхранение на бояджийските материали и инструменти; работа с подемник, електроуреди и инструменти, необходими за извършването на ремонтни дейности. Съгл. т. 4, работникът носи отговорност за съхранението и правилната експлоатация на повереното му имущество – техника, инструменти, материали и др. Във връзка с изпълнение на основните си задължения по длъжностната характеристика, служителят взаимодейства с други фирми или техни служители, а така също и с всички клиенти на сервиза.

На л. 113 – 115 от делото, том I-ви от делото са приобщени телефонограма № 1393/10.12.2024 г., статистически лист за произшествие № 1393/10.12.2024 г. и справка от произшествие пожар в сервиз, рег. № 7188р2404/19.12.2024 г., видно от които на дата 10.12.2024 г. в 12:29 ч., в 01 РС ПБЗН към РДПБЗН - Варна е постъпило съобщение за пожар в горепосочения сервиз, с преки материални загуби, а на място са констатирани напълно унищожени сграда и шест броя автомобили. По повод произшествието е 4 образувано ДП № 1494/2024 г. по описа на III-то РУ на МВР Варна, преписката по което е приложена по делото.

Установява се, че по-горе описаните автомобили, собственост на ищцовото дружество са сред унищожените при пожара („Фолксваген пасат“ напълно, а „Шкода Октавия“ значително). На първо място в тази връзка трябва да се посочи, че в материалите по ДП се намира удостоверение рег. № УЗ900034569/19.12.2024 г., според съдържанието на което ищцовото дружество е заявило пред органите на МВР на 17.12.2024 г., че двата автомобила са изгорели при възникналия пожар в автосервиза на 10.12.2024 г. На следващо, свидетелят А. Л. С. – познат на управителя на ищцовото дружество – Г. Т., в показанията си, ценени при условията на чл. 172 ГПК сочи, че автомобилите на дружеството са били транспортирани от него, респ. предадени до автосервиза, в който работил ответника около седмица преди пожара, а по принцип в този сервиз транспортира автомобили на ищцовото дружество дватри пъти месечно. Свидетелят твърди, че автомобилите, заедно с ключовете предава само на П. Г. (ответника), когото обичайно е виждал в автосервиза, а в негово отсъствие и на още едно лице. Описва, че възнаграждение за извършената работа се дължи при получаването на автомобила, както и че в повечето случаи автосервизът бил пълен с автомобили, като свидетелят оставял колите в двора, където има възможност. Показанията на свидетеля се възприемат от съда като обективни и достоверни, предвид непосредствените им възприятия. Поради това, опровергават се твърденията на ответника, че към момента на инцидента МПС не са били предадени за ремонт в автосервиза. Аргументите в отговора по ИМ, че автомобил „Шкода Октавия“ бил предлаган в социалните мрежи за продажба на части след пожара и очевидно не изглежда изцяло изгорял, всъщност доказват, че е частично пострадал именно при пожара в автосервиза. Отделно третото лице – помагач сочи в становището си по иска, че автомобил „Шкода“ е бил оставен на паркинга до автосервиза, който се е ползвал и от други дружества, развиващи дейност в съседни обекти като собственикът е бил предварително уведомен, че няма да бъде отремонтиран до края на 2024 г., което представлява индиция единствено за отлагане изпълнението на сервизната дейност до определен бъдещ момент. Не на последно място, изводът на съда, че МПС, собственост на ищеца са били оставени за ремонт в автосервиза се извлича и от приобщената по делото прокурорска преписка, респективно водено досъдебно производство. Съдът намира, че със сведението, дадено в рамките на пр. пр. № 18538/2024 г. на РП-Варна, представляващият дружеството-помагач И. С. И., е признал неизгодния факт, че автомобилите са били предадени в автосервиза: