Решение № 1468 от 16.06.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1468

Добрич, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20267100700273 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Н. С. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица], представляван от процесуалния представител адвокат С. К. с адрес за призоваване [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-4411-000009/22.04.2026 г. на началника на ГПУ – Каварна към РДГП – Бургас, с която на основание на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Изложените от жалбоподателя твърдения са за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на административнопроизводствените правила, на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че не е било направено от полицейските органи уведомяване на собственика за дерегистрацията на автомобила. Освен това жалбоподателят не е собственик на автомобила, а същият му е бил предоставен за ползване от собственика. Настоява за отмяна на издадената заповед.

В законния срок не е постъпил отговор от страна на административния орган.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез своя пълномощник заявява, че съгласно чл.18б) ал.2 от Наредба № I-45 от 2000 г. при прекратяване на регистрацията по ал.1 т.1, 2, 3, 4 и 8 се уведомява собственика на превозното средство; в случая не само, че липсват каквито и да е било данни и доказателства, че собственикът на управлявания от жалбоподателя автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация при хипотезата на чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата, но и не се твърди наличието на такова уведомяване от органите на МВР в съответствие с изискванията; след като собственикът на автомобила не е уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС по чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата, то приложимо се явява Тълкувателно постановление №2/05.04.2023 г. на ВАС и ВКС по тълкувателно дело №3/2022 г., което не е загубило сила; с оглед и на съществуващото нормативно задължение за такова уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е налице състав на нарушение, за което да се приложи процесната заповед, която е издадена от ответната страна; не се доказва нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, за което е предвидено налагане на административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, съответно няма как да се приложи принудителната административна мярка по чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата; с оглед на изложеното в жалбата и събраните доказателства, както и фактите, че непосредствено след установяване на нарушението веднага регистрацията на МПС е била служебно възстановена - на 22.04.2026 г. в 16.33 часа, т.е. само 3 минути след установяване на нарушението, то жалбата следва да бъде уважена и да се отмени обжалваната заповед, като се присъдят сторените разноски съгласно представения договор за правна помощ.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 22.04.2026 г. от Г. Й. Г. – командир на отделение в ГПУ Каварна при РДГП – Бургас - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД, №865356 на Н. С. К. за това, че на 22.04.2026 г. около 16.30 часа при движението си по второстепенен път DOB-1149 на около 1 километър от кръговото на к.к.“А.“ в посока към [населено място] на около 50 метра от автобусна спирка „ФИШ – ФИШ“ управлявал лек автомобил „ПЕЖО ПАРТНЕР“ с рег. №[рег. номер], собственост на „КАВАРНА ГАРД“, като пътното превозно средство е с прекратена регистрация поради липсата на „Гражданска отговорност“ от 21.04.2026 г. и виновно е нарушена разпоредбата на чл.140 ал.1 пр.1-во от Закона за движението по пътищата – управлява се моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Акт за установяване на административно нарушение серия АД, №865356 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с подписа му и този на още двама свидетели. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетелите А. Т. А. и П. Х. Б.. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-4411-000009/22.04.2026 г. на началника на ГПУ – Каварна към РДГП – Бургас, с която на основание на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание – управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Деянието на водача е квалифицирано като нарушение по чл.140 ал.1 пр.1-во от Закона за движението по пътищата. Според т.1.1. от изисканата Заповед №3282з – 7194/17.12.2025 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 във връзка с чл.165 ал.1 т.1, т.2, т.9, т.11 и т.12 от Закона за движението по пътищата, директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ е оправомощил началниците и заместник – началниците на ГПУ към РДГП с правомощия на територията, обслужвана от съответното ГПУ, да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1 букви е), ж) и з), т.2 буква в), т.2а) буква а), т.2б) и т.4 от Закона за движението по пътищата.

С оглед на изложеното по – горе обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочена процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква з), гг) от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. От намиращите се по делото доказателства става ясно, че никой не е уведомил собственика на автомобила за изтичането на застраховката „Гражданска отговорност“ и за служебното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, което не се оспорва от административния орган. Освен това от представената от самия орган служебна справка (на лист 34 от делото) е видно, че 3 минути след установяването на пропуска за автомобила е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрацията на процесния автомобил е била служебно възстановена на основание на чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата поради постъпилото уведомление от Гаранционния фонд за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. След като са налице безспорни данни от Гаранционния фонд, че за автомобила вече е имало валидна застраховка и регистрацията му е служебно възстановена, то е обезпечен общественият интерес, за чието гарантиране законът е въвел изпълнението на тази принудителна мярка. Затова и личният интерес на жалбоподателя е несъразмерно ограничен от изпълнението на издадената заповед. В този смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Определение №3210/23.03.2026 г. по административно дело №1844/2026 г. на VII отделение на ВАС – същото касае произнасяне по искане за спиране на предварително изпълнение, но изложените в него аргументи са приложими и по отношение на законосъобразността на самите принудителни мерки, доколкото жалбите срещу последните са подсъдни на административните съдилища като първа и същевременно последна инстанция. С оглед на всичко изложено издадената принудителна административна мярка трябва да бъде отменена.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.

По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и противоречи на материалния закон и целта на закона, поради което са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 516.11 евро, включително внесена държавна такса в размер на 5.11 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в минималния размер от 511 евро.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н. С. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица], издадената от началника на ГПУ – Каварна към РДГП – Бургас Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-4411-000009/22.04.2026 г.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Бургас да заплати на Н. С. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица]направените разноски по административно дело №273/2026 г. по описа на ДАС в размер на 516.11 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�