Решение № 2804 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2804 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря Н. М. Ш. като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110146940 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от М.

Г. Г. против Д. С. Д. за заплащане на сумата от 1 000 лв., частично от сума в размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 22.08.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са налице твърдения, че от март месец 2022 г. ищецът е във връзка с Д. Г. Същата търпи психически тормоз от лицето Д. С. Д..

Последният, след като разбира за връзката между М. и Д., прехвърля натиска и върху ищеца М. Г., като започва да го предизвиква чрез обиди, заплашвания и закани със СМС съобщения, съобщения в социалните мрежи и телефонни разговори. Именно в тях Д. Д. показва изключително арогантно и раздразнено поведение спрямо ищеца. В писмена кореспонденция до Д. М. е наречен:

“селяндур” в имейл от 16.07.2023 г.; “тарикат” в имейл от 01.08.2023 г.;

“марков шарлатанин и тарикат” в имейл от 30.07.2023 г.

В исковата молба са налице твърдения, че ищецът започнал да се притеснява от поведението на Д., тъй като той станал изключително агресивен в имейлите си към Д., в които фигурира и неговото име, нападките се прехвърлят и към него. Освен това, реалното следене - дори и извън населеното място, където обичайно пребивават, допринася за емоционалното натоварване, което Д. причинява на ищеца и неговата половинка. С оглед на факта, че не могат да бъдат предположени действията, които е способен да извърши ответникът, както и заплахите му, че ще бъде „будната й съвест“ - на Д., ищецът заявява, че смята, че животът и здравето и на двамата са в опасност. Писмата, които получават, са с различни и разнопосочни съдържания, зависещи от емоционалните състояния на ответника. Всичко това е повод за страх у ищеца. С цел лично успокоение, М. и Д. решили да се обърнат към консултантската компания „А.“, където криминален лингвист Х.

Ш. изготвила лингвистичен анализ на база получените писма. На 02.07.2023 г. е оформен профил на ответната страна - Д. Д., като изводът е, че лицето е развило обсесия спрямо Д. Г. и се препоръчва да се избягва контакт с него. С 1 оглед гореизложеното и на факта, че писма и обиди продължават да бъдат изпращани и до днес, ищецът изпитва силен емоционален стрес ежедневно.

Поведението на ответника е тенденциозно негативно към ищеца и неговата съпруга. С различни обидни обръщения в писмата е накърнено достойнството на ищеца. Вследствие от всичко извършено до момента, най-вече следенето, ищецът започнал да изпитва силно притеснение относно живота и здравето си. С оглед изложеното, желае да бъде обезщетен за причинените от ответника неимуществени вреди, изразяващи се в причинени на ищеца болки и страдания.

В срока за отговор ответникът Д. С. Д. намира иска за неоснователен, като го оспорва по основание и размер. Счита, че използваните от него думи и изрази не са обидни. Оспорва изготвения лингвистичен анализ, като едностранчив, т.е. извършен единствено по данни на Д. Твърди, че не е осъществявал никакъв тормоз или насилие спрямо Д. и близките й.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, с оглед на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на настъпило увреждане, причинено виновно от ответника, противоправното деяние на ответника, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Според чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да установи всички свои правопогасяващи и правоизключващи възражения.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че ищецът и ответникът не се познават лично, но и двамата познават лицето Д. Г., съпруга на ищеца към настоящия момент. Изяснява се също, че преди време ответникът и съпругата на ищеца са поддържали контакт, като това обстоятелство не се оспорва от страните, въпреки известните противоречия в твърденията им досежно естеството на тези отношенията помежду им.

Представена е електронна кореспонденция, осъществена посредством вайбър, месинджър и електронна поща - gmail, видно от която нейн инициатор е ответникът Д. Д., а адресат – съпругата на ищеца Д. Г. Видно от изпратените електронни съобщения, в същите фигурира името на ищеца М. Г., наречен “селяндур” в имейл от 16.07.2023 г.; “тарикат” в имейл от 01.08.2023 г.;

“марков шарлатанин и тарикат” в имейл от 30.07.2023 г.

По делото са налице данни за подадени от Д. Ч. /съпруга на ищеца/ срещу ответника жалби и тъжби до прокуратурата и съда с искане за защита от конкретно посочени действия на ответника Д., окачествени като противоправни.

Настоящият съдебен състав намира, че представеният лингвистичен анализ, макар да се отнася за ответника Д. Д. и да съдържа изводи относно личността му, не следва да бъде обсъждан, тъй като същият представлява частна експертиза, която не може да бъде кредитирана от съда при постановяване на крайния съдебен акт.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д. К. Г. /съпруга на ищеца/ и Й. В. Ч./тъща на ищеца/.

Свидетелката Д. Г., съпруга на ищеца, споделя, че ответникът изпращал съобщения на ищеца, звънял му по телефона, следял го и дори влязъл в 2 квартирата му. Свидетелката посочва, че всички имейли, които получава от ответника, съдържат обиди по адрес на съпруга й. Определя като все поналудничави писмата, които получава от ответника. Посочва, че всичко това тревожи ищеца, като той се притеснява най-вече за безопасността на тяхното дете, поради което и отказва да го пусне на ясла. Твърди, че поведението на ответника стресира ищеца. Споделя, че със съпруга й се чувстват следени, не знаят до кога ще продължава това. Заявява, че ищецът и ответникът не са имали пряк контакт. Споделя за случай, при който ответникът влязъл в наетата от свидетелката и съпруга й квартира в гр. Пловдив и оставил картичка с любовно послание, като посочва, че след това хазяйката потвърдила, че вратата е била отворена и е видяла картичката. Споделя също, че на сутринта, след тази случка, с ищеца видели през прозореца ответника, който демонстративно седял на пейка пред квартирата и гледал към прозореца на апартамента, в който били отседнали със съпруга й. Посочва, че след случилото се с ищеца решили да се преместят от Пловдив, като избягвали да се задържат на едно място. Няколко месеца били на селото на ищеца, при неговата майка, като твърди, че през този период ищецът се тревожел, че ответникът може да започне да притеснява и майка му. Свидетелката Г. споделя, че веднъж ответникът й помогнал за акаунта й в Амазон, като смята, че оттогава той има достъп до профилите й. Счита, че по този начин ответникът е успял да се сдобие и с кода за достъп до квартирата. Отрича с ответника да са имали връзка, като твърди, че между тях не е имало любов, както и че отношенията помежду им са били само приятелски. Споделя, че ответникът се е обаждал на ищеца по месинджър. Посочва, че имейлите, които получава от ответника, съдържат всякакви небивалици, вкл. в тях ищецът бил наречен “селяндур”. Заявява, че съобщенията, изпращани от ответника, не са съдържали заплахи нито за нея, нито за други лица.

Разпитана, свидетелката Й. Ч., тъща на ищеца, споделя, че е чувала за ответника Д. от нейната дъщеря – свидетелката Д. Г. Знае, че преди време дъщеря й взела решение да помогне на ответника, представен като момче с проблеми, нуждаещо се от операция. Свидетелства за отправени от ответника към ищеца обиди, като споделя, че ответникът обиждал всички, включително и нея. Счита за заплаха постоянното следене и намесата в личния живот. От дъщеря си знае, че ответникът се е появявал на странни места, като свидетелката се сеща за случай, при който ответникът стоял пред квартирата на ищеца и дъщеря й в гр. Пловдив. Споделя и за пратка, която е получила от ответника. Свидетелства, че ищецът се чувствал странно и бил притеснен, като в този период и дъщеря й била бременна.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника относно показанията на свидетелката Г.а, съпруга на ищеца, а именно, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като нещата не са така чисти, както свидетелката ги представя, и при твърдения, че свидетелката подвежда съда, като прикрива не само сексуална, но и романтична връзка с ответника. Следва да се посочи, че с оглед твърдените близки отношения между свидетелката Г. и ответника Д. в предходен момент, както и предвид семейното положение на свидетелката към настоящия момент, съдът намира за житейски логично и напълно разбираемо в показанията си същата да изложи единствено факти, относими към настоящия правен спор, съответно да не желае да изнася пред съда обстоятелства относно личния и семейния си живот.

Съдът цени показанията на свидетелката Г., съпруга на ищеца, при условията на чл. 172 ГПК, като отчита евентуалната заинтересованост на свидетелката от изхода на спора както поради близката връзка между нея и ищеца, така и предвид отношенията й с ответника за период, предхождащ настоящото производство, тяхното развитие във времето и етапа, на който се намират същите към настоящия момент. Въпреки това съдът намира показанията за обективни и достоверни, тъй като същите са последователни и до голяма степен се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, като в същото време свидетелката сочи непосредствени възприятия от състоянието и емоциите, които действията на ответника са предизвикали у 3 съпруга й, съответно отношението на последния към тези действия. Нормално и житейски логично е най-близките на едно лице да могат да дадат най-точни данни на съда за непосредственото състояние в такъв момент, като в същото време следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 172 ГПК не дискредитира показания, дадени от лица с евентуална заинтересованост в полза или във вреда на една от страните по делото, а единствено задължава съда да ги цени с оглед на всички други обстоятелства по делото.

При тези данни, с оглед необходимостта от извършване на преценката дали дадено деяние е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД, следва да се обсъди дали същото нарушава установената в цитираната правна норма обща забрана да не се вреди другиму. Противоправно поведение по смисъла на чл.

45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.

Противоправно е всяко поведение, причиняващо вреди другиму, включително и неимуществени такива, представляващи търпени негативни психични изживявания - чувство на безпокойство, напрежение, стрес, безсилие, страх, притеснение или какъвто и да е друг психичен дискомфорт у лицето, спрямо което е насочено съответното действие и/или бездействие.

Като противоправно вредоносно поведение, осъществяващо елементи от пораждащия деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД фактически състав, следва да се окачествят действия, изразяващи се в намеса в личния живот на друго лице, нежелано поддържане на контакт с такова лице, следенето му физически и в интернет пространството и др. В този случай е налице нарушение на установеното в чл. 32, ал. 2 КРБ право на лична неприкосновеност.