Решение № 14361 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14361 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110102059 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „***************“ ЕО Производството е образувано по искова молба от „***************“ ЕООД, ЕИК:

************* със седалище и адрес: **************************, представлявано от управителите ******************, чрез юрк. ************** срещу И. П. К., ЕГН **********, с адрес: ***************, с която се моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 466.85 евро /913.08 лeвa/ главница по Договор за потребителски кредит“ № ******* сключен на 18.06.2019 г. между „*******“ ООД, ЕИК *********** от една страна, и И. П. **** от друга страна, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 56.56 евро /110.63 лева/ за периода от 18.06.2019 г до 18.06.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 160.84 евро/314.58 лева/ за период от 18.06.2020 г. до 31.05.2025г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда/18.06.2025 г./ до окончателно изплащане на вземанията,по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№***************** г., по описа на СРС, 46 състав.

Ищецът твърди, че на 18.06.2019 г. И. П. К., ЕГН: **********, е сключила Договор за потребителски кредит № ******* с „*******“ ООД, по силата на който е получила сумата от 1000.00 лева, срещу което се съгласила да върне 12 броя вноски по 218.00 лева, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.85 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ******* на 18.06.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

1

Излагат се доводи, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава

Поддържа се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г. „*******“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***************“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: ***************** Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано на в Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Уведомление за извършената цесия се прилага и като приложение към исковата молба.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. П. К. е подала отговор на исковата молба чрез назначения й особен представител адв. В. И..

Оспорват се исковете като неоснователни и недоказани.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Сочи се, че страните са се договорили заемната сума, ведно с начислената лихва да бъде върната с 12 бр. месечни вноски, с посочен падеж на конкретна дата за всяка една от вноските. В разпоредбите на ЗЗД регламентиращи давностните срокове е предвидено, че вземанията на кредитор се погасяват с изтичането на 5 годишна давност, а вземанията за лихви, с изтичането на 3 години.

Направен е извод, че процесните суми са погасени с изтичане на 5 години за главницата и 3 години за лихвата, като в исковата молба не са наведени твърдения, нито са представени доказателства, че са налице обстоятелства, които са довели до спиране или прекъсване на давностните срокове.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между И. П. К. и „*******“ ООД е сключен договор за паричен заем кредирект № *******/18.06.2019 г., по реда на ЗПФУР, по силата на който И. П. К. е получила в заем сумата от 1000 лева както при следните параметри: размер на отпуснатия заем: 1000 лева; размер на погасителната вноска: 3 x 33.38 лв. и 9 x 130.46 лв. ; ден на плащане: четвъртък; вид вноска: месечна; годишен процент на разходите на заема: 47.85 %; брой вноски: 12; фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; дата на първо плащане: 18/07/2019 г.; дата на последно плащане: 18/06/2020 г.; обща сума за плащане: 1 274.28 лева.

Съгласно чл. 6.1. заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените).

Съгласно чл. 6.2. при неизпълнение на т. 6.1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1 341.72 лева. Неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем Заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план

Според чл. 33 от ОУ когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване изпълнението на договора за заем, при сключване на индивидуалния договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат 2 осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. Заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем, докато не бъде предоставено искано обезпечение или да откаже сключване на договор за заем при непредставяне на исканото обезпечение.

Представен по делото е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между „*******“ ООД –цедент и „***************“ ЕООД–цесионер.

Представено е и извадка от Приложение № 1 към него г., с което *******“ ООД е прехвърлило вземането си към различни длъжници, индивидуализирани в приложението.

Видно от същото е цедирано вземане по договор с №******* с длъжник И. П. К..

В договора е посочено, че цедентът „*******“ ООД е упълномощил цесионера ***************“ ЕООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало.

Не са представени доказателства уведомително писмо да е връчено на ответника преди завеждане на делото. Независимо от това във връчената исковата молба са направени изявления за уведомяване за цесията.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.

240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че „*******“ ООД и ответника И. П. К. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Ответникът е усвоил изцяло сумата от 1000 лева, за което е налице изявление от негова страна в договора. Доколкото крайният падеж на договора- 18.06.2020 г. е настъпил всички вземания по договора са изискуеми.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, 3 ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.