Решение № 71 от 26.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пловдив, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20235001000726 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№9511/01.08.2023г. от Н. А. Р., ЕГН ********** и Г. А. И., ЕГН ********** против Решение № 222 от 03.07.2023 г. по т. д. № 230/ 2022 г. по описа на ОС - Ст. Загора, в частта му, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателите за осъждане на ”Д.З.И. - О.З.” ЕАД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., бул. "В." №89Б, да заплати на всеки от тях обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка й А. Р. А., за разликата над сумата от по 120 000 лв., до размер от по 180 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021 год., до окончателното й заплащане.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо него да се постанови друго такова, с което предявените от всеки от ищците искове да бъде уважен до размер от по 180 000 лв, частично от по 220 000 лв, т.е. на всеки от тях да се присъдят по още 60 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021 год., до окончателното й заплащане

В законния срок, от ответника е подаден отговор на жалбата с вх.

№10626/01.09.2023г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат 1 подробни и конкретни съображения. Посочва се, че тъй като според застрахователя, определените от първоинстанционния съд обезщетения на всеки от ищците от по 120 000 лв са като цяло справедливи, след постановяването му, от страна на „Д.З.И.-О.З.“ЕАД са били изплатени по 141 6121,20 лв на всеки от тях, включващи главници и лихви, както и 7963,20 лв адв. възнаграждение в полза на адв.К.. Уточнява се, че сумите са преведени по банкова сметка на адв. дружество „К., Б. и съдружие“ по силата на изрично нотариално пълномощно. Оспорват се претенциите на всеки от ищците да им бъдат присъдени по още 60 000 лв, ведно със законната лихва, като неснователни. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение. С отговора се представят като доказателства 3 бр. платежни нареждания от 04.08.2023г. и 08.08.2023г. относно плащането на горепосочените суми, както и 2 бр. пълномощни с нот. заверка от 02.08.2023гг. и 11.10.2023г., във връзка с наведените твърдения в отговора за извършените плащания.

Постъпила е и втора въззивна жалба вх.№12800/16.10.2023г. от Н. А. Р., ЕГН ********** и Г. А. И., ЕГН ********** против Решение № 305 от 18.09.2023 г. по т. д. № 230/ 2022 г. по описа на ОС - Ст. Загора, с което се оставя без уважение молба вх. № 9509/01.08.2023 г. от Н. А. Р. и Г. А. И., чрез адв. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 222 от 03.07.2023 г. по т. дело № 230/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, като се допълни решението с израза „отхвърля предявения иск до останалия претендиран размер от 200 000 лв., частично предявен от 220 000 лв. и за законна лихва за периода 29.10.2021 г. до 31.10.2021 г., като неоснователен“ за всеки от двамата ищци.

В жалбата се поддържа, че неоснователно първоинстанционият съд не е взел предвид, че ищците са направили искане за увеличение на размерите на предявените искове от първоначалните размери от по 26 000 лв, предявени като частични от по 220 000 лв, до размер от по 180 000 лв, но изрично не са заявили, че се отказват от размера на частичните искове.

Ето защо, се иска да бъде отменено обжалваното Решение № 305 от 18.09.2023 г. по т. д. № 230/ 2022 г. по описа на ОС - Стара Загора, като бъде уважено направеното на основание чл. 247 ГПК искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 222 от 03.07.2023 г., постановено по търг. д. № 230/ 2022 г. по описа на ОС Стара Загора, и се постанови такова, по силата на което, съответната част от диспозитива да се чете по отношение на всеки един от ищците:

„ОТХВЪРЛЯ предявения иск до останалия претендиран размер от 200 000 лева, частично предявен от 220 000 лв и за законната лихва за периода 29.10.2021 г. до 31.10.2021 г., като неоснователен.“

В законния срок, от ответното дружество е подаден отговор по жалбата с вх.

№14097/09.11.2023г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат конкретни и ясни аргументи. Моли жалбата да се остави без уважение.

Постъпила е и частна жалба вх.№12079/02.10.2023г. от „Д.З.И.-О.З.“ЕАД против 2

Определение № 620/18.09.2023 г., постановено по т. д. №230/2022 г., по описа на ОС - Стара Загора, с което е оставена без уважение подадената молба вх. № 9417/28.07.2023 г. от „Д.З.И. О.З.“ ЕАД - гр. С. за изменение на решението в частта за разноските, като освен сумата 1371,20 лв., му се присъдят допълнително още 2 996,40 лв. разноски по делото.

Счита се, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че ищците са извършили увеличението на исковете им в последното съдебно заседание, след което делото било обявено за решаване. Ответникът представил списък на разноските, в който е поискал дължимия хонорар, но нямало как да представи доказателства за неговото плащане, тъй като ответникът по делото е юридическо лице, което се представлява от адвокатско дружество и двете страни следва да определят размера на адвокатския хонорар, да подпишат договор, издава се фактура, след което от счетоводство извършват уговореното плащане. Оспорва доводите на първоинстанционния съд, че ответникът е следвало да представи доказателства за сторените разноски до приключване на последното съдебно заседание, в случая 10 минути след извършеното увеличение на исковете, съответно след настъпилото основание за заплащане на допълнителен адвокатски хонорар. Още в съдебно заседание, ответникът уведомил съда, че ще му е необходимо време за представяне на доказателства за извършеното плащаме, тъй като тези действия не могат да се случат мигновено.

Впоследствие, били представени и доказателства за заплатен адвокатски хонорар, но съда с решението по делото не присъдил на ответника тези разноските.

С оглед изложеното, моли да се отмени обжалваното определение и вместо това да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, така, както е направено с молба от 21.06.2023 г., за сумата от 10 919 лв. и съобразено с правилата на чл. 78 ал. от ГПК, а именно: до колкото исковете са уважени на 60 %, да се присъдят на ответника общо 40 % от сторените разноски, което се равнява на сумата от 4 367,60 лв. Доколкото до момента са присъдени 1 371,20 лв., моли да му се присъдят още 2 996,40 лв. разноски по делото пред първата инстанция.

В законния срок, от страна на ищците е подаден отговор по частната жалба, с който се изразява становище за неоснователност на същата, за което са изложени конкретни съображения. Моли се същата да се остави без уважение.

Постъпила е и втора частна жалба с вх.№12405//06.10.2023г. от ищците против Определение № 621/18.09.2023 г. по т. д. № 230/ 2022 г. по описа на ОС - Стара Загора, с което е оставена без уважение молба вх. № 9510/01.08.2023 г. от Н. А. Р. и Г. А. И., чрез адв.

К. за изменение на решението в частта за разноските, като й се присъди допълнително още 10 252,80 лв. с ДДС адв възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Посочва се, че правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да се определи на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, но въпреки това, определеното възнаграждение не е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 5 от горецитираната наредба, изм. и доп. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в редакцията й към датата на даване на ход на устните състезания – 08.06.2023г. Счита, че следва да се приемат като 3 меродавен момент за прилагане на изменената Наредба датите на приключване на устните състезания и постановяване на решението, които са след влизане в сила на измененията и следва да бъде приложена Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от бр. 88/ 04.11.2022 г. на ДВ, т.е. меродавната дата не е датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, а датите на приключване на устните състезания пред първостепенния съд и постановяване на съдебния акт от съда.

Намира, че с оглед уважените искове в размер на по 0.6 % (120 000 : 200 000 = 0.6), адвокатското възнаграждение за всеки един от исковете възлиза на 9 108 лв. с ДДС (15 180 х 0.6 = 9 180), а предвид броя на уважените искове, общият размер на адвокатския хонорар възлиза в размер на 18 216 лв. с ДДС (9 108 х 2 = 18 216).

Въз основа на изложеното, се иска да се отмени обжалваното определение, с което не се уважава искането на ищците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и вместо това да се присъди на процесуалния представител на ищците адвокатски хонорар в размер на 18 216 лева с ДДС, т.е. да му се присъди допълнително още 10 252.8 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците пред първа инстанция.

В законния срок, от ответника е подаден отговор по частната жалба, с който се оспорва същата като неоснователна и се предлага да бъде оставена без уважение, за което са изложени конкретни доводи.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Предявените искове са с правна квалификация по чл.432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, с предмет присъждане на всеки от ищците на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на А. Р. А., явяваща се майка на Н. А. Р., ЕГН ********** и на А. Г.ев А., ЕГН:**********, ведно със законната лихва върху сумата 01.11.2021 год. до окончателното й заплащане. Тъй като първоначалният ищец А. Г.ев А. е починал на 16.12.2022 г., след завеждане на делото и преди постановяване на първоинстанционното решение, на основание чл.227, ал.1 ГПК, на негово място като ищец е конституиран законния му наследник Г. А. И. с ЕГН **********, гр.Н., кв.“В.“ 1, явяващ се негов баща.

Предявената с исковата молба претенция на всеки от ищците е била за сумата от 26 000 лв, частично от общия размер на вземането на всеки от тях от 220 000 лв.

Впоследствие, на основание поискано от ищците с молба вх.№11439/26.10.2023г., на основание чл.214 ГПК, изменение на предявените от тях искове, чрез увеличаването им от 26 000 лв, на по 200 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2021г., до окончателното изплащане, съдът е допуснал така поисканото изменение чрез увеличение на всеки от исковете от 26 000 лв на 200 000 лв.

Тук е мястото да се отбележи, че в молбата си за изменение на иска, ищците не са 4 посочили, че увеличеният размер на претенциите им от 200 000 лв е частичен от 220 000 лв, поради което и правилно, а и с оглед диспозитивното начало, първоинстанционният е допуснал изменението на всеки от исковете, така, както е поискано - от 26 000 лв на 200 000 лв, но не като частични от 220 000 лв, тъй като ищците не са заявили това в молбата си по чл.214 ГПК. Следва да се отбележи също, че предмет на делото е само предявеният размер на вземането на всеки от ищците, дори да е бил посочен като част от по-голямо вземане. Ето защо, не е било необходимо, при така заявеното искане за изменение на исковете, ищците да правят нарочно волеизявление за оттегляне или отказ за разликата над 200 000 лв, тъй като тази част от цялото вземане не е била изначално предявена, а с поисканото изменение, при което не е посочено, че новият размер на всеки от исковете от 200 000 е частичен от поголямо вземане, ищците сами са определили обема на търсената защита, вкл. че след изменението на исковете, претендираните вземания от по 200 000 лв не са частични.