Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 20.12.2024, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 532/2020
Вид
Решение № 139
Подписан
20.12.2024
В сила
20.01.2026
Състав
Симеон Стефанов Стойчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 363 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, предл.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 46, ал. 2, т. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 8 · Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. П., 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.С.С. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.С.С. Гражданско дело № 20201860100532 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен от А. Г. Д., ЕГН: ********** чрез упълномощения адв.Д. П. срещу А. Г. И., ЕГН: **********, М. Г. Н., ЕГН: ********** и Й.

Г. Н., ЕГН: ********** иск за обявяване на предварителен договор от 07.11.2017г., сключен с ответницата Н. Г. Н. и починалия наследодател на трите ответници- Г.Б.Н., за окончателен, като предварителният договор е за покупко-продажба на подробно описан в исковата молба имот в гр.К. - Поземлен имот е идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.К., с площ 616 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и две сгради на допълващото застрояване, чиято собственост е следвало да бъде прехвърлена от продавачите на ищцата по делото в срок до 29.09.2018г., което обаче не е сторено, тъй като Г.Б.Н. е починал, а една от дъщерите му- А. Г. Н., е отказала да се яви пред нотариус за сключване на окончателен договор.

Ищцата твърди, че на 07.11.2017г. между нея- А. Г. Д. от една страна като Купувач и Г.Б.Н. и Н. Г. Н. от друга страна като Продавачи, бил сключен предварителен договор, съгласно който поели задължение да сключат окончателен договор за покупко-продажба е предмет прехвърляне правото на собственост върху процесния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.К. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-17/14.052001т. на ИД АГКК, адрес на поземления имот: гр.К., ул. „*********, с площ от 616 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 1141, кв.59, парцел II, при съседи: имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, имот №***, ведно със сградите, които попадат върху имота, а именно:1. Сграда №***, със застроена площ 75 кв.м., брой етажи: 1, 1 предназначение: жилищна сграда, еднофамилна;2. Сграда №***, със застроена площ 26 кв.м., брой етажи:2, предназначение: постройка на допълващо застрояване;3. Сграда №***, със застроена площ 26 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване.

Сочи се в исковата молба, че описания недвижим имот е придобит от Г.Б.Н. съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №124, том 1, дело №335 от 05.09.1963г., издаден от Районен съд-П.. Нотариалният акт бил издаден по време на брака между Г.Б.Н. и Н. Г. Н., поради което недвижимият имот бил придобит от двамата в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Сочи се още в исковата молба, че съгласно удостоверение, издадено от Община К.- Дирекция „ТСУ“ по заявление вх.

№2404/06.10.2020г., недвижимият имот с идентификатор №*** е идентичен с Дворно място, с пространство от 616 кв.м., съставляващо парцел II- 1141 от квартал 59 по плана на гр.К., одобрен със Заповед № РД-02-14-453 от 14.12.1987г., което дворно място е частично идентично с описаното в Нотариален акт №124, том I, дело №335 от 05.09.1963г. дворно място с пространство от 790 кв.м., съставляващо парцел 1-689, в кв. 59 по плана на гр.К., одобрен със Заповед №РД-1234 от 14.08.1959г.

Твърди се още в исковата молба, че в чл.1, ал.4 от предварителния договор за покупкопродажба бил уговорен срок, в който да бъде сключен окончателен договор в нотариална форма, а именно- 29.09.2018г. С предварителния договор продавачите се твърди, че поели задължение да прехвърлят правото на собственост, съгласно уговорения срок върху описания в договора имот, като запазят за себе си до края на живота си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, а ищцата като купувач се задължила да заплати на продавачите продажна цена в размер на 25 000 лв. по банкова сметка в срок до 29.09.2018г. Ищцата сочи, че е изпълнила всички, поети от нея задължения по предварителния договор, като продажната цена от 25000 лв. заплатила по банков път по сметка на продавачите на 4 отделни вноски, по следния начин: сума в размер на 5000 лв. заплатила на 05.04.2018г.; сума в размер на 5000 лв. заплатила на 10.04.2018г.; сума в размер на 9000 лв. заплатила на 11.04.2018г.; сума в размер на 6000 лв. заплатила на 11.04.2018г. На 17.04.2018г. обаче Г.Б.Н. починал и поради това не могли да сключат окончателен договор в уговорения срок- до 29.09.2018г. Сочи се, че със смъртта на Г.Н. СИО по отношение на имота, предмет на предварителния договор, била прекратена. В резултат на това собствеността на Н. Н. се трансформирала от бездялова в дялова, а именно – 1/4 ид.ч.

Останалата 1/4 ид.ч. била наследена от наследниците по закон на Г.Н., при равни квоти, а именно: по 1/6 ид.ч. за съпругата Н. Н. и за всяко от децата - А. Г. И. и М. Г. Н.. Ищцата счита, че правото и да иска прехвърляне на собствеността на имота, предмет на предварителния договор, се е превърнало в право срещу всеки от наследниците за притежаваните от последния идеални части от вещта. Затова на 01.09.2020г. изпратила писмени покани до Н. Н., А. И. и М. Н. за сключване на окончателен договор на 03.11.2020г. от 12.00 часа при нотариус Е. П.а с peг. №108 в Нотариалната камара, е адрес на кантората в гр.П.. В същия ден и час при нотариуса се явили Н. Н. и М. Н., които изразили съгласие за 2 сключване на окончателен договор, но А. И. не присъствала, като в уверение на това бил съставен констативен протокол. Поради неявяването на ответницата А. И. ищцата счита, че тя е отказала да сключи окончателен договор. Нещо повече- на 14.12.2020г. ищцата получила покана от А. И. чрез ЧСИ, с която последната заявява, че счита, че гореописаният предварителен договор не я обвързва по никакъв начин и би продала притежаваната от нея идеална част от процесния недвижим имот за цената от 30 000 лв.

Поради горните обстоятелства, ищцата сочи, че не бил сключен окончателен договор за покупко-продажба, поради което за нея се породил правен интерес от предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от всички трима ответници.

Подаденият от А. Г. И. чрез упълномощения адв.Т. А. от АК-Пловдив отговор на исковата молба е постъпил в съда на 09.02.2021г. В него се сочи, че предявеният иск е процесуално допустим, но по същество- изцяло неоснователен. Ответницата А. И. твърди, че е собственик по наследство, оставено от баща и Г.Н., починал на 17.04.2018г., на идеална част от процесния поземлен имот е идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К., заедно е идеална част от сградите, находящи се в него.

Ответницата А. И. оспорва всички твърдени от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба. Оспорва истинността на представения предварителен договор за покупко-продажба и го счита за неавтентичен, тъй като не бил подписан от нейния баща Г.Н.. Твърди, че договорът не я обвързва по никакъв начин и е него не би могъл да настъпи транслативният ефект за правото на собственост. Оспорва се твърдението, че ищцата е изправна страна по предварителния договор и се твърди, че е налице неизпълнение от страна на ищцата. Твърди се още, че сделката е симулативна и се въвежда възражение за нищожност на предварителния договор, тъй като е налице привиден договор и прикрито съглашение между страните по него. Сочи се, че ищцата се явява внучка на продавачите по предварителния договор и дъщеря на ответницата М. Н. и поради това между продавачите и купувача по процесния предварителен договор е налице изключително силна и близка родствена връзка.

Съмнително било внучката да плаща за семейната къща, след като бабата и дядото са склонни да подарят на внуците си всичко. Съмнителен бил и начинът, по който е внесена сумата по банковата сметка на бабата на купувачката- е четири превода, извършени в рамките на по-малко от седмица. Ответницата твърди, че у нея се пораждат съмнения, че една и съща сума е внасяна и теглена няколко пъти докато се достигне продажната цена по предварителния договор. Следвало да се има предвид, че въпросните преводи са извършени непосредствено преди смъртта на нейния баща, явяващ се продавач по предварителния договор. Недоумение будел фактът, че договорът е бил сключен на 07.11.2017г., а плащанията са направени половин година по-късно. Недоумение будел и дългият срок за изповядване на окончателната сделка. Ответницата счита, че процесният предварителен договор прикрива класическо дарение. Възможна причина за това дарението да не се оформи като такова било нежеланието на един от двамата съсобственици да прехвърлят имота приживе и ако това е така, то договорът би прикривал завещание. Каквато и да била 3 действителната воля на страните, тя със сигурност не била продажба на имота. С оглед на изложеното, ответницата А. И. моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и да и се присъдят разноски.

Подаденият от Н. Г. Н. отговор на искова молба е постъпил в съда на 11.02.2021г. С него ответницата Н. Н. изцяло признава предявения иск, в това число- фактите и обстоятелствата, заявени е исковата молба. Ответницата сочи, че тя и Г.Н. са баба и дядо на А. Д., като през 2017г. решили да и прехвърлят правото на собственост върху процесния недвижим имот- УПИ е идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.К., ведно със сградите, които попадат в имота. Сочи, че на 07.11.2017г. сключили процесния предварителен договор, е който се задължили да сключат окончателен договор е предмет прехвърляна на правото на собственост върху същия имот, като запазили за себе си до края на живота си правото на безвъзмездно ползване на имота, а внучка им се задължила да им заплати продажната цена за имота в размер на 25000 лв., като я заплатила на четири пъти, както се твърди и в исковата молба. Имали изрична уговорка продажната цена да бъде заплатена по нейната сметка (на Н. Н.), тъй като съпругът и Г.Н. не разполагал със собствена банкова сметка и назад във времето винаги били използвали нейната. В предварителния договор от 07.11.2017г. уговорили срок за сключване на окончателния договор в нотариална форма- 29.09.2018г. На 17.04.2018г. съпругът и Г.Н. внезапно починал.

След смъртта си той бил наследен от нея- съпругата му и двете им дъщери- М. Г. Н. и А. Г.

И.. На 02.09.2020г. получила покана от внучка си А. Д. за сключване на окончателен договор на 03.11.2020г. от 12.00 час при нотариус в гр.П., като разбрала, че такава покана е била изпратена и на дъщерите и- М. Н. и А. И. и получена от тях. На 03.11.2020г., в 12.00 часа тя и едната и дъщеря- М. Н., се явили пред нотариуса за сключване на окончателен договор, но А. И. не присъствала, поради което и не се стигнало до изповядване на сделката. С оглед на изложеното, ответницата Н. Н. иска от съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск и да обяви за окончателен процесния предварителен договор.

Подаденият от М. Г. Н. отговор на искова молба е постъпил в съда на 22.02.2021г. С него ответницата М. Н. изцяло признава предявения иск, като го счита за изцяло основателен. Сочи, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базират претенциите, отговарят на действителното положение. Ответницата М. Н. сочи, че ищцата А. Д. е нейна дъщеря, а покойният Г.Б.Н. и Н. Г. Н. са нейни майка и баща. Сочи, че през 2017г. Г.Н. и Н. Н. решили да прехвърлят на дъщеря и А. Д. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.К.- поземлен имот с идентификатор ***, ведно със сградите, които попадат върху имота, за което сключили предварителен договор за покупко-продажба. От дъщеря си знае, че в предварителния договор за покупко-продажба била уговорена продажна цена в размер на 25000 лв., която знае, че е заплатена изцяло по банков път по сметка на продавачите. На 17.04.2018г. баща и Г.Н. внезапно починал, поради което страните не успели да сключат окончателен договор. На 02.09.2020г. ответницата получила писмена покана от дъщеря си А. Д., с която я кани да сключи окончателен договор за описания недвижим имот на 03.11.2020г. в 12 часа при нотариус в гр.П., тъй като тя е наследница на 4