Решение № 2079 от 12.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2079 гр. Пловдив, 12.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330106465 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове от „Бафс“ ЕООД срещу „Сарс 12“ ООД с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК и чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника химически продукт маринил, служещ за производство на перилни и почистващи препарати на стойност 62489.52 лева с падеж на *** г. Ответникът извършил частични плащания като останала непогасена главница в размер на 20000 лева, заедно в обезщетение за забава. Било подадено заявление по чл. 410 ГПК за сумите, срещу което ответникът подал възражение. Иска се установяването на задължение на ответника в размер на 20000 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 4707.48 лева.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се прави възражение за неоснователност на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „БАСФ“ ЕООД срещу „САРС 12“ ООД, по което е образувано ч. гр. дело № *** г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми и за разноските.

1

Заповедта е връчена на длъжника, от него в срок е постъпило възражение по чл.

414 ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно иска по чл. 327 ТЗ:

По делото е представена международна товарителница за превоз на 22.740 кг. маринил с купувач ответника „Сарс 12“ ООД. Документът е подписан от представител на ответника на *** г., не е оспорен и удостоверява получаването на стоката.

Представена е фактура от ищеца към ответника от *** г. за 22.740 кг. маранил на стойност 62489.52 лева с ДДС.

Приета е и ССЕ, която установява, че процесната фактура с №*** от *** г. е осчетоводена от ответното дружество с датата на издаването й по дебитна сметка материали и дебитна сметка 4531 „Начислен данък на покупките“. В счетоводството на ответника са осчетоводени 3 плащания по фактурата: две от *** г. на стойност по 20000 лева и едно плащане от ***г. на стойност 22489.52 лева, с което задължението е закрито. Ответникът не е представил на вещото лице изисканото извлечение от разплащателна сметка за плащанията от ***г., поради което вещото лице е извършило проверка по банкови извлечения на ищеца. От предоставените документи се установявали 4 плащания по процесната фактура- от *** г. за 22489.52 лева, от *** г. за 10000 лева и от *** г. за 10000 лева. Били установени плащания от *** г. и *** г. на стойност по 20000 лева от банковата сметка на ответника, но с основания *** и ***. В банковото извлечение на разплащателна сметка на ищеца от дата *** г. не би налични записи за превод на суми от ответника. Поради това вещото лице дава заключение, че плащанията по фактурата са в размер на общо 42489.52 лева, а неплатения остатък е 20000 лева. Експертизата е изготвена на база извършените от вещото лице проверки, обоснована е и следва да бъде кредитирана.

По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на цената, е формирана трайна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК- Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. Процесната не се установява да е била подписана от представител на ответника, но съгласно приетата ССЕ е осчетоводена от ответника и включена в сметката за „Насилен данък на покупките“. С отчитането на фактурата, ответникът е изразил съгласието си с доставката, съобразно отразеното в счетоводния документ. Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството ответник, представлява недвусмислено признание на задълженията и 2 доказва тяхното съществуване, съответно изпълнението на задълженията на ищеца. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г . В настоящия случай, този извод се подкрепя и от приетата международна товарителница, която установява получаването на стоката, без обаче да съдържа данни за цената. Последната се установява от ССЕ, предвид осчетоводяването на задължението по фактурата в пълния му размер.

От експертизата се установява, че са извършени плащания в размер на общо 42489.52 лева и е налице неплатен остатък от 20000 лева.

Предвид изложеното и след цялостна преценка на събраните по делото доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на претенцията са доказани по несъмнен начин. Установява се възникването именно на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, по което ищецът е изпълнил като е предал стоката, при което за ответника е възникнало задължението за плащане на съответната цена.

Не се установява погасяването на пълния размер на възникналото задължение.

По делото не са представени доказателства за извършени от ответника плащания в размер над признатите от ищеца общо 42489.52 лева. Отразените в счетоводството на дружеството плащания от *** г. не могат да бъдат взети предвид, защото страната не представя доказателства за извършването им, нито по делото, нито на назначеното вещо лице. Отразяването на процесното задължение като погасено само в счетоводството ответника е изгодно за страната обстоятелство и не може да бъде съобразено без ангажирането на първичните счетоводни документи, въз основа на които е извършено.

Ето защо главният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за търсената сума, ведно със законната лихва.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Съдът формира извод за наличие на главен дълг. Падежът на задължението съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ настъпва при предаването на стоката. В настоящия случай съгласно представената фактура, плащането е отложено до 30 дни след датата на фактурата. От ССЕ се установява, че фактурата е достигнала до ответника и е осчетоводена с датата на издаване- *** г. Предоставеният срок е изтекъл на *** г. и ответникът е изпаднал в забава на *** г. Не се установява да е настъпило погасяване на вземанията, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Изчислено на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, върху сумата от 20000 лева, размерът на обезщетението за забава за периода възлиза на 3908.61 лева. До тази стойност искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до 4707.48 лева и за датата 24.02.2021 г. след да се отхвърли.

Относно разноските:

3

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото и заповедното производство за ДТ в размер на 956.34 лева, ССЕ в размер на 145.15 и адв. възн. в размер на 3205.54 лева, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и съразмерно на уважените искове. Общия размер на разноските е 4307.03 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „САРС 12“ ООД, ЕИК 202067277, ДЪЛЖИ на „БАСФ” ЕООД, ЕИК 831452470, следните суми:

20 000.00 лева– главница, представляваща неплатена цена за продажба на химически продукт „Маранил“ по фактура № № *** от *** г. и 3908.61 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане на горното задължение в размер на законната лихва за периода от 25.02.2021 г. до 25.01.2023 г., ведно със законна лихва, върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на ***г. до пълното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над 3908.61 лева до 4707.48 лева и за датата 24.02.2021 г., за които суми е била издадена Заповед № ***от ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „САРС 12“ ООД, ЕИК 202067277, да заплати на „БАСФ” ЕООД, ЕИК 831452470, сумата от 4307.03 лева- разноски по заповедното и исковото производство по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4