Решение № 83 от 05.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Велико Търново, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224000500372 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 557, ал. 1 от КЗ.

С Решение № 244/ 07.07.2022 г., постановено по гр.д. № 510/ 2021 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „Гаранционен фонд“, Булстат 121466665, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата М. М. М., ЕГН **********, от гр. Русе, сумата 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й П. А. М., настъпила в резултат на ПТП с дата 09.10.2019 г., причинена от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, както и не е установен виновния водач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2021 г. до окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата над 150 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат Н. М. от АК – гр. София, сумата 4 530 лева адвокатско възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА, 1 както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Русенския Окръжен съд сумата 6 810 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от иска и деловодни разноски за вещи лица; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лева.

Недоволна от постановеното Решение в частта, с която съдът е отхвърлил иска за разликата над 150 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, или за сумата 50 000 лева, ищцата М. М. М., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника адвокат Н. М. от АК – гр. София, е подала въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приел наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Излагат се съображения в подкрепа на довода, като се цитира съдебна практика. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В деловодството на Апелативния съд е постъпила въззивна жалба и от ответника „Гаранционен фонд“, Булстат 121466665, със седалище в гр.

София, чрез пълномощника юрисконсулт Й. Ш., срещу Решение № 244/ 07.07.2022 г., постановено по гр.д. № 510/ 2021 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в осъдителната му част с оплакване за неговата порочност.

Твърди се, че съдът неправилно е дефинирал тежестта и доказателствената сила на констативния протокол с пострадали лица. Твърди се също така, че събраните по делото гласни доказателства не съответстват на изготвеното заключение по допуснатата от съда съдебна авто – техническа експертиза.

Твърди се и че пострадалият е бил с 2,48 % алкохол в кръвта, което било установено с Протокол № 508/ 10.10.2019 г. в лаборатория на МВР – гр. Русе.

Излагат се съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното Решение и да отхвърли исковата претенция.

2

Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. в него е изразено становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба по подробно изложени в отговора съображения. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 5149/ 12.08.2021 г., от ищцата М. М. М., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника адвокат Н. М. от АК – гр. София, срещу ответника „Гаранционен фонд“, Булстат 121466665, със седалище в гр. София, с правно основание – чл. 558, ал. 5 от КЗ и с цена – 200 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба ищцата твърди, че на 09.10.2019 г., около 22,02 часа, в гр. Русе, на кръгово кръстовище между ул. „Шипка и ул. „Чипровци“, неизвестно МПС е ударило пресичащият на пешеходна пътека П. А. М., в резултат на което същият е починал на 13.10.2019 г. Във връзка с ПТП е било образувано ДП № 525/ 2019 г. по описа на ОД на МВР – гр. Русе и пр.пр. № 1868/ 2020 г. по описа на Русенска Окръжна прокуратура. Ищцата е майка на починалия, като отношенията между тях са били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. имали са много силно изградена емоционална връзка помежду си.

Цял живот са живели в един дом, били са едно семейство, споделяли са едно домакинство, радост и тревоги, като пострадалият се е грижел за майка си, бил за нея морална и финансова опора. Вследствие смъртта на сина си ищцата изпаднала в тежка депресия, станала затворена и неконтактна, много често посещава гроба на сина си, говори за него, постоянно плаче. Търпените от ищцата болки и страдания представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение. Ищцата е подала писмена застрахователна 3 претенция до ответника на 04.03.2021 г., който отказал изплащане на обезщетение. Предвид това тя подава искова молба и иска от съда да осъди ответника, да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от датата на изтичане предвидения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок – 05.06.2021 г., до окончателното й изплащане.

Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 510/ 2021 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 08.12.2021 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат М. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискала искът да бъде уважен, като в представената писмена защита са изложени доводи за основателността му.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на иска като е възразил, че основна вина за ПТП има пострадалият, навеждайки и довод за съпричиняване.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от представения с исковата молба препис от констативен протокол за ПТП с пострадали № 733-260/ 10.10.2019 г. е, че извършителят е неизвестен, като пострадал при ПТП на 09.10.2019 г., на кръгово кръстовище между ул. „Шипка“ и ул. „Чипровци“ в гр. Русе, е П. А. М. – роден на 18.06.1978 г.

От представения препис – извлечение от акт за смърт се установява, че пострадалият П. А. М. е починал на 13.10.2019 г., като в графата „семейно положение“ е отбелязано, че е женен.

Видно от представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки, починалият П. А. М. е син на ищцата М. М. М..

Съгласно изисканата от съда информация се установява, че по досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност обвиняемо лице и ДП е спряно до установяване извършителя на престъплението.

Съгласно изискванията на КЗ, ищцата е подала до ответника писмена застрахователна претенция, с вх. № 24-01-129/ 04.03.2021 г., като по делото липсват данни за изплатено й застрахователно обезщетение.

4

С оглед изясняване на въпросите относно механизма на ПТП, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия и причините за настъпилата му смърт, съдът е допуснал извършването на комплексна съдебно – медицинска и авто – техническа експертиза /КСМАТЕ/. В заключението вещите лица - д-р М. Х. М. и инж. С. А. К., са отговорили на поставените им задачи. В о.с.з. на 08.06.2022 г. вещите лица са заявили, че подържат изготвеното Заключение, отговорили са на поставените им въпроси, като заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

По делото са допуснати до разпит петима свидетели.

При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

За да се уважи иска по чл. 557, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 558, ал. 5 от КЗ, следва да са налице предпоставките на фактическия състав, в случая претърпени неимуществени вреди вследствие на смърт, причинена на територията на РБ от МПС, което е напуснало произшествието и не е било установено /неидентифицирано МПС/.

Не е спорно между страните по делото, че в резултат на ПТП от 09.10.2019 г., причинено от неидентифицирано МПС, е починал пешеходеца П. А. М., който е пресичал кръговото кръстовище между ул. „Шипка“ и ул.

„Чипровци“ в гр. Русе.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил механизма на ПТП, както и причинната връзка с получените от пострадалия увреждания.

От заключението на КСМАТЕ, което не е било оспорено от страните и което въззивният съд кредитира, като обективно и безпристрастно се установява, че на 09.10.2019 г., около 22,00 часа, в гр. Русе, на кръгово кръстовище между ул. „Шипка“ и ул. „Чипровци“, неизвестен лек автомобил е ударил пешеходеца П. А. М. в дясната му страна, със скорост около 35-37 км/ час при удара, след което е продължил в посока Кооперативния пазар.

При удара пострадалият е получил травматични увреждания, несъвместими с живота, които могат да бъдат получени при ПТП на 09.10.2019 г., вследствие на което е починал на 13.10.2019 г.

По искане на ищцата са били разпитани трима свидетели – очевидци 5 на процесното ПТП – К. Й. М., Г. И. Б. и Й. З. Г.. Тримата свидетели заявяват, че се намирали в непосредствена близост до кръговото кръстовище – на детска площадка, стояли до тротоара и разговаряли. Видели лек автомобил, който се движел в посока кв. „Чародейка“ с висока скорост и блъснал движещия се по пешеходна пътека пешеходец с предната си лява част, ударил се в колчетата, които се намират на тротоара и продължил движението си без да спира. Тримата отишли да видят падналия пешеходец, който лежал в несвяст на платното и бил облечен с гащеризон.

С оглед на тези доказателства въззивният съд приема, че е налице виновно и противоправно деяние от страна на неизвестния водач на неидентифицирания лек автомобил, който е навлязъл с висока скорост в кръговото кръстовище и е блъснал пресичащия го П. А. М., в резултат на което впоследствие е настъпила смъртта на пострадалия, т.е. налице е състава на деликтната отговорност, наличието на която е предпоставка за изплащане обезщетение за неимуществени вреди. В този смисъл несъстоятелен е довода на ответника в отговора и в подадената въззивна жалба за липсата на деликт.

Ищцата, като майка на пострадалия П. А. М. е материално-правно легитимирана да претендира обезщетение от смъртта на сина си.

Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост и е свързано с преценката на всички обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при причиняване на смърт могат да бъдат: възрастта на увредения; общественото му положение; отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди – изброяването е примерно.

В случая пострадалият П. А. М. е бил на 41 г., когато е претърпял ПТП и е починал – т.е. той е бил в една зряла възраст, в която човек е работоспособен и представлява опора за близките си.

От показанията на свидетелите О. С. Г. – внук на ищцата и АН. А. М. – нейна дъщеря се установява, че ищцата е живеела заедно с пострадалия и неговото семейство, като е отгледала децата му, защото снахата била болна – имала припадъци. Свидетелят Георгиев заявява, че ищцата има още двама сина, които отдавна живеят в чужбина, като най-близък й бил пострадалия, който й помагал финансово – плащал сметките за ток и вода. В тази насока са 6 и показанията на свидетелката М., която твърди, че ищцата най-много обичала пострадалия и двамата се грижели един за друг. Въпреки заинтересоваността, въззивният съд кредитира показанията на свидетелите поради липсата на противоречия в тях и приема, че между ищцата и пострадалият й син е съществувала силна връзка на обич и привързаност.