Решение № 2648 от 22.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2648 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100504373 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С Решение № 20128852/3.09.2024г., постановено по гр.д.№ 34697/2020г. по описа на СРС съдът е отхвърлил предявените от Н. А. Н. и А. К. Н. искове с правна квалификация чл.440 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗС и чл.98 от ЗС за признаване за установено по отношение на С. Н. Т., с ЕГН: ********** (действащ и в търговското си качество като ЕТ „Симет - С. Т.", с ЕИК: 200798340), и адрес: София, ж.к. „********, ап. 7, и „Банка ДСК" АД, с ЕИК:

121830616, и адрес: София, ***, че Н. А. Н., с ЕГН: **********, и А. К.

Н., с ЕГН: **********, и адрес: Банкя, ул. „******** че С. Н. Т. не е собственик на следните части от жилищна сграда с идентификатор *** и административен адрес:

Банкя, ул. „********", № 22: (1) тавански (трети, втори надпартерен) етаж от същата сграда с площ 140 кв.м., и (2) избено помещение (мазе) на сградата с площ 40 кв.м., които представляват общи части на сградата, както и прилежащите към тях общи части от сградата, както и на (3) 360,83/750 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, и адрес: Банкя, ул. „******** представляващ според кадастъра дворно място с площ 654 кв.м. при съседи: поземлени имоти с идентификатори: *** и ***, както и две улици - поземлени имоти с идентификатори: *** и ***, а по регулация - урегулиран поземлен имот VI-641 от квартал 44 по плана на град Банкя.

1

Със същото решение съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № 79/31.03.2017 г., том I, per. № 2122, нот. дело № 24/2017 г. на нотариус В.К. с № 269 от Регистъра на Нотариалната камара, в частта, с която е признато, че ищците Н. А. Н. и А. К.

Н. са собственици на таван с площ около 140 кв.м. и мазе с площ 40 кв.м. на жилищна сграда с идентификатор *** и административен адрес: Банкя, ул. „******** както и съответните на тавана и мазето идеални части от общите части на сградата.

Съдът е признал за установено по предявения от С. Н. Т. иск с правна квалификация чл.

108 ЗС във връзка с чл. 38 ал. 1 ЗС по отношение на Н. А. Н. и А. К. Н., че С. Н. Т. е собственик на основание придобиване на самостоятелни обекти в сградата (стаи на втория етаж) на 1/2 идеална част от следните общи части в жилищна сграда с идентификатор *** и административен адрес: Банкя, ул. „********", № 22: (1) тавански (трети, втори надпартерен) етаж от същата сграда с площ 140 кв.м., и (2) избено помещение (мазе) на сградата с площ 40 кв.м., като е осъдил Н. А. Н. и А. К. Н. да му предадат владението на съответните части от тавана и мазето.

Съдът е признал за установено по предявения от С. Н. Т. иск с правна квалификация чл.

108 ЗС във връзка с чл. 38 ал. 1 ЗС по отношение на Н. А. Н. и А. К. Н., че С. Н. Т. е собственик на 360,83/750 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, и адрес: Банкя, ул. „******** представляващ според кадастъра дворно място с площ 654 кв.м. при съседи: поземлени имоти с идентификатори: *** и ***, както и две улици - поземлени имоти с идентификатори: *** и ***, а по регулация - урегулиран поземлен имот VI-641 от квартал 44 по плана на град Банкя, като е отхвърлил претенцията на С. Н. Т. за осъждане на Н. А. Н. и А. К. Н. да му предадат владението върху частите от дворното място, тъй като не са установили такова в повече от идеалните си части.

На следващо място, съдът е прекратил на основание чл. 130 ГПК производството по иска на С. Н. Т. с правна квалификация чл. 108 ЗС във връзка с чл. 225 ал 1 ЗЗД и чл. 77 ЗС за признаване за установено по отношение на Н. А. Н. и А. К. Н., че С. Н. Т. е собственик на основание придобиване по дарение на жилище на надпартерния (втори) етаж в жилищна сграда с идентификатор *** и административен адрес: Банкя, ул. „******** и за осъждане на ответниците да му предадат владението поради липса на такъв построен обект на право на собственост.

Накрая в решението съдът е разпределил дължимите за производството разноски като е осъдил на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С. Н. Т. да плати на Н. А. Н. и на А. К. Н. по 595,31 лева на всеки от тях - разноски в исковото и обезпечителното производство; осъдил е на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Н. А. Н. и А. К. Н. да платят на С. Н. Т. по 826,98 лева всеки от тях разноски в исковото производство; осъдил е на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Н. А. Н. и А.

К. Н. да заплатят на „Банка ДСК" АД по 100 лева всеки от тях разноски в исковото производство.

Недоволни от решението са останали ищците Н. А. Н. и на А. К. Н., които го обжалват в частта, в която е отхвърлен предявения от тях иск по чл.440 от ГПК и е отменен частично 2 нотариалния акт, с който те се легитимират като собственици на таван и мазе и съответните към тях ид.ч. в жилищна сграда с идентификатор ***, в частта, с която съдът е уважил предявените срещу тях насрещни искове по чл.108 от ЗС . В депозираната от тях в срок въззивна жалба посочват , че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Намират, че съдът не се е произнесъл по искането им да бъдат признати за собственици на основание изтекла в тяхна полза 5г. давност на основание добросъвестно владение. Намират предявения срещу тях насрещен иск за недопустим. Намират, че съда е установил неправилно фактическата обстановка по делото и е въвел неправилни правни изводи, които не кореспондират на събраните по делото доказателства. Твърдят че са придобили процесния таван и мазе по оригинерен начин, поради което взискателят Банка ДСК ЕАД не може да търси удовлетворение на вземането си от длъжника чрез извършване на публична продан на имот, който длъжникът частично е загубил. Считат, че е допустимо владение от ищците върху процесните ид.ч. , отделно в документите за собственост мазето и таванът винаги са описвани самостоятелно. Твърдят че са придобили имота описан в Постановление от 31.03.2017г. на нотариус К. на основание давностно владение, което те са демонстрирали трайно, безспорно и явно. Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което признае по отношение на ответника, че ищците са собственици на прилежащите към жилището им таван от 140 кв.м. и мазе от 40 кв.м. , прилежащите към жилището, тавана и мазето съответни ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и на 3/6 ид.ч. от правото на собственост върху земята - поземлен имот с идентификатор *** и с площ от 654 кв.м. Претендират разноски.

Ответниците, сега въззиваеми, са депозирали в срок отговор на въззивната жалба.

Въззивникът С. Н. Т. намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че от закупуване на имота през 1997-2005г. семейството му владее и ползва имота със съответните ид.ч., полага грижи за него, разпорежда се с него. Оспорва твърдението на ищците те да са владели и своили имотите, описани в отменения от съда нотариален акт. Изразява становище във връзка с направените във въззивната жалба възражения досежно допустимостта на предявения от него насрещен иск, заявеното от ищците възражение за давност, правилността на фактическите констатации и правните изводи на съда. Счита , че решението на съда е съобразено със заключението на СТЕ, а посочената във въззивната жалба съдебна практика касае различни казуси и не следва да бъде взета под внимание от въззивния съд. Претендира за разноски.

Въззивникът Банка ДСК АД оспорва подадената въззивна жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Заявява становище за допустимост на предявените искове.

Намира, че съдът правилно е приел, че таванът и избата са общи части по предназначение и не могат да се делят, следователно не могат да бъдат придобивани в собственост чрез правна сделка или по давност. Отделно, липсва съгласие на всички етажни собственици за преобразуване на общите части на сградата в индивидуално обособени обекти. Претендира разноски.

Въззивният съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и в отговорите на въззивната 3 жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Делото е образувано по искова молба на ищците Н. А. Н. и А. К. Н. срещу ответниците „Банка ДСК" ЕАД, С. Н. Т. (действащ като ЕТ „Симет С. Т.") и Н. С.ов Т. /починал в хода на производството/ , за признаване за установено спрямо тримата ответници, че същите не са собственици на тавански етаж с обща застроена площ 140 кв.м. и мазе с площ 40 кв.м., както и съответните общи части от сграда с идентификатор *** с административен адрес: Банкя, ул. „********" № 22, както и на 3/6 идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, с идентификатор на имота ***. Правният интерес от предявяване на иска ищците са обосновали с воденото изпълнително производство по изп.дело № 20178580401262 на ЧСИ У.Д., в което принудителното изпълнение на насочено срещу процесните таван, мазе и дворно място, които те считат за тяхна собственост. Ищците твърдят, че таванът е обособен като самостоятелно жилище и е владян от ищците като такова, като там до смъртта си е живял бащата на ищеца, а жилището на ответника е обособено от отделни стаи за курортни нужди, към които не е имало прилежащи мазе и таван, и съответно те не са общи части. Предявяват иска срещу страните в изпълнителното производство.

Не се спори, че по изпълнителното дело принудителното изпълнение е насочено срещу жилище от 130 кв.м. , разположено на първи етаж от сграда, находяща се на ул.“********“ №22 в гр.Банкя, състоящо се от 7 стаи, ведно със съответните ид.ч. на сградата, избата, тавана и тоалетните на етажа ведно с 360.83/750 ид.ч. от мястото, върху което е построена сградата, с площ по графични данни от 750 кв.м.

След предявяване на исковата молба ищците са поискали и съдът е допуснал обезпечение на предявения от тях иск , като е допуснал налагане на обезпечителна мярка спиране изпълнението по изп.дело № 20178580401262 на ЧСИ У.Д. при условие, че ищците внесат парична гаранция в размер на 5000лв. Ищците не са внесли гаранцията, изпълнителното производство е продължило.

От изисканата от въззивния съд от ЧСИ Д. информация се установява, че публичната продан на имота е приключена и с Постановление за възлагане от 28.02.2025г. имотът е възложен в собственост на купувача. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 19.03.2025г.

С отговора на исковата молба С. Н. Т. е предявил насрещен иск срещу първоначалните ищци Н. А. Н. и А. К. Н. с правно основание чл.108 от ЗС, с който той иска да бъде признат спрямо двамата първоначални ищци за собственик на самостоятелен обект в сграда жилище с идентификатор *** със застроена площ 118,60 кв.м., и административен адрес: Банкя, ул. „********" № 22, ет. 2, ведно със съответните общи части от избата, тавана и общите части на сградата, както и тоалетните на етажа, като и 360,83/750 идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, с идентификатор ***, и да бъдат осъдени ищците да му предадат владението на тези части.

Искът по отношение на жилището е намерен за недопустим от съда и производството по 4 отношение на него е прекратено. Актът на съда с характер на определение, не е обжалван и е влязъл в сила.

С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по предявения иск по чл.440 от ГПК и по насрещните искове по чл.108 от ЗС по отношение на избата, тавана , общите части на сградата, тоалетните на етажа, като и на 360,83/750 идеални части от поземления имот, в който е построена сградата.

С оглед разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК свързани с допустимостта на обжалваното решение, настоящият въззивен състав намира следното:

Разпечатката съдържа 39 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d39438c7-ef01-4704-a34b-a811a7e06a49