Решение № 5494 от 27.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5494 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110151812 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. Л. П. срещу ************, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на пр. пр. № 6536/2021 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от 02.09.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че преписката е образувана по негов сигнал с вх. № 6536/08.02.2021 г. за извършено от ********* /сега ******/ престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за това, че в периода от м. 11.2020 г. до м. 02.2021 г. тя не е плащала дължимата от нея съобразно влезли в сила решения издръжка на детето ******* В.ова П.а. Сочи, че до настоящия момент производството пред СРП не е приключено, макар че казусът не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което счита, че е налице нарушение на разумния срок.

Излага, че в резултат от това е претърпял неимуществени вреди – загубил вяра в правосъдието, почувствал се пренебрегнат, започнал да изпитва тежко чувство за малоценност, постоянно се разстройвал, не спирал да мисли за случая, натоварвал се психически, изпитвал отчаяние и безнадеждност, затворил се в себе си, загубил здравия си сън, почти спрял да се храни, нямал желание за нищо. Счита, че съответно на изискването за справедливост е обезщетение в размер на 15 000 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *********** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че наказателното производство по ДП № 1124/2021 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 6536/2021 г. по описа на СРП, не е приключило, защото то е било прекратено, но СРС е отменил постановлението за прекратяване и понастоящем делото е на фаза разследване. Твърди, че съдът е дал указания за разпит на непълнолетната ******* П.а, но тя е отказала да бъде разпитана, поради което се изчаква тя да навърши пълнолетие и тогава да бъде извършен нейният разпит. Поради тази фактическа и правна сложност при събиране на доказателства, както и поради обстоятелството, че делото е било в съдебна фаза по повод обжалвания на 1 актове на прокурора, счита, че забавянето на производството не се дължи само на бездействие на Прокуратурата. Оспорва настъпването за ищеца на неимуществени вреди в причинно-следствена връзка със забавянето на производството. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен. Моли за отхвърляне на иска, а евентуално – за присъждане на обезщетение в намален размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС срещу ************ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство – пр. пр. № 6536/2021 г. по описа на СРП.

Доколкото се претендира обезщетение за вреди по неприключило към датата на подаване на исковата молба производство, допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ – да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ ЗСВ и да няма постигнато споразумение /в този смисъл – Решение № 153/13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г. на ВКС, IV ГО/.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, а според ал. 2 исковете се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Гаранцията за разумен срок по чл. 6, § 1 КЗПЧОС има за цел да осигури обществено доверие в правораздаването. С нормата на чл. 2б ЗОДОВ е предвидена като вътрешноправно средство за защита самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. По този ред лицата разполагат с отделен иск, с който могат да установяват пред националния съд наличие на нарушение по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и да претендират обезщетение. Отговорността е обективна.

В случая ищецът извежда материалноправната си легитимация да претендира от Прокуратурата обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на досъдебно производство в разумен срок при твърдения, че той е лицето, което е подало сигнал за престъплението, и като такова е имало вяра в Прокуратурата, която се е оказала неоправдана, от което той самият се почувствал пренебрегнат, започнал да изпитва тежко чувство за малоценност, постоянно се разстройвал, не спирал да мисли за случая, натоварвал се психически, изпитвал отчаяние и безнадеждност, затворил се в себе си, загубил здравия си сън, почти спрял да се храни, нямал желание за нищо.

Съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. В съдебната практика се приема, че в обхвата на разпоредбата на чл. 6, § 1 КЗПЧОС попадат както страните в едно гражданско или наказателно производство, така и всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко и решаващо от производството, т.е. понятието „граждански права и задължения“ от чл. 6 § 1 КЗПЧОС, към който препраща чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не се стеснява само до страните по гражданско и наказателно производство. То обхваща и 2 пострадалите, които са претърпели имуществени или неимуществени вреди от престъплението, както и други лица, чиито права и задължения се засягат пряко от производството. При преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права п о смисъла на Конвенцията понятието „при определяне на неговите граждански права и задължения“ обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, като е достатъчно изходът от производството да е решаващ за въпросното гражданско право. Решаващият фактор за приложимостта на чл. 6, § 1 КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство обуславя /има значение/ за съдебната защита на гражданско право с титуляр жертвата от престъплението. Дали дадено право следва да се счита за гражданско по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС трябва да се определи не само с оглед правната му квалификация, а в зависимост от материалното негово съдържание и последици съгласно вътрешното право, като се вземат пред вид предметът и целта на Конвенцията. Гражданските права и задължения трябва да бъдат предметът или един от предметите на спора, а резултатът от производството трябва да бъде пряко решаващ за такова право. При преценката дали е налице гражданско право отправната точка следва да бъдат разпоредбите на приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните съдилища.

В случая от материалите по делото се установява, че досъдебното производство по пр. пр. 6536/2021 г. по описа на СРП /към което с Постановление от 23.09.2021 г. са присъединени материалите по пр. пр. № 28782/2021 г. по описа на СРП/, е образувано с Постановление от 04.06.2021 г. и се води за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК – за това, че деецът, след като е осъден с влязло в законна сила съдебно решение да заплаща месечна издръжка на детето си ******* В.ова ****** чрез нейния баща и законен представител В. Л. П., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски. Видно е, че като законен повод по смисъла на чл. 208, т. 1 НПК е послужил Сигнал от 08.02.2021 г. от бащата и законен представител на детето – ищецът В. Л. П..

Съобразявайки характера на престъплението, за което е образувано и се води досъдебното производство, съдът намира, че лицата, които имат право на справедливо и публично гледане на тяхното дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, съобразно разясненията по-горе относно обхвата на разпоредбата по чл. 6, § 1 КЗПЧОС са само и единствено обвиняемият и пострадалият, респ. това са лицата, които разполагат с материалноправна легитимация да претендират обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, в случай че правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок бъде накърнено.

В случая обаче ищецът твърди в исковата молба, че е единствено сигналоподател, което негово качество не го прави носител на вземане по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

За пълнота следва да се посочи, че пострадал от престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за каквото се води досъдебното производство, е лицето, на което се дължи издръжката, а в случая това е детето ******* В.ова П.а. Обстоятелството, че поради нейната възраст в случая правата й на пострадал в досъдебното производство /включително правото на жалба срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.11.2022 г./ се упражняват от нейния баща и законен представител – ищецът, не му придава качеството на пострадал. Същевременно той няма качеството и на друго лице, чиито права и задължения се засягат пряко и решаващо от производството по пр. пр. 6536/2021 г. по описа на СРП, в разяснения по-горе смисъл.

Следователно П. не би могъл да бъде титуляр на претендираното вземане нито в качеството си на сигналоподател, на което се позовава в исковата молба, нито в качеството на пострадал от престъплението, за което се води досъдебното производство, нито в качеството на друго лице „при определянето на неговите граждански права и задължения“.

3

Предвид изложеното и доколкото в исковата молба ясно е посочено, че той претендира обезщетението в лично качество, предявеният от него иск е изцяло неоснователен. При това положение е безпредметно да се обсъжда дали досъдебното производство протича в разумен срок и какви са причините за това, както и е без значение дали и как неговата продължителност се е отразила на П..

При този изход на спора страните не си дължат разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, срещу ***********, с адрес: гр. *********, осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на пр. пр. № 6536/2021 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от 02.09.2024 г. до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4