Решение № 4163 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4163 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100512984 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №277374/30.08.2024 г. от ищеца в първоинстанционното производство П. Н. срещу решение №13727/11.07.2024 г., постановено по гр. д. №65953/2021 г. на СРС, 81 състав, с което е отхвърлен предявеният от същия иск. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд в тази част е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

При осъществена дължима служебна проверка въззивният съд приема, че обжалваното решение е недопустимо поради следните съображения:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 30, ал. 1 ЗН.

Ищецът П. Н. Н. твърди, че с ответницата са наследници по закон на М.Д. Н.

/тяхна майка/, починала на 26.04.2020 г. По силата на договор за покупко-продажба от 08.04.2011 г., обективиран в нотариален акт № 40, том I , дело № 24/2011 г. на нотариус С.З., рег. № 150 в НК, М.Д. Н. прехвърлила на ответницата собствените си 2/3 ид. ч. от описаните в исковата молба недвижими имоти, които са придобити от наследодателката на основание прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване от съпруга си и баща на страните – Н.С. Н., починал на 10.10.2010г. Ищецът твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, като прикриващ действителната воля на страните, а именно ответницата да бъде надарена. Твърди, че ответницата в действителност не е заплатила продажната цена в размер на 25 500 лева. Поддържа, че с договора е накърнена запазената му 1/3 ид. част от наследството на М.Д. Н.. Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за покупкопродажба, сключен между М.Д. Н. и ответницата, като привиден договор, да се прогласи наличието на действителното скрито съглашение - договор за дарение и да се възстанови запазената част на ищеца, накърнена със сключения договор. Претендира сторените разноски.

Ответницата Т. Н. Н. е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Твърди, че е налице валидна прехвърлителна сделка за покупко-продажба, отразяваща действителната воля на страните, по която е заплатила цената на продавача. Сочи, че сумата в размер на 25 500 лева, е заплатена в рамките на уговорения едногодишен срок по посочената банкова сметка на продавача на три вноски, както следва: 10 000 лева – платени на 08.09.2011 г., 14 020 лева - платени на 06.02.2012г. и 1500 лева – платени на 09.04.2012 г., съобразно приложени към отговора 3 бр. платежни нареждания. Релевира възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност. Оспорва твърдението на ищеца, че е накърнена запазената му по закон част от наследството на общия наследодател на страните М.Д. Н.. Посочва, че приживе родителите на страните им дарили при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки от 2 тях, собствеността по отношение на първия етаж от източната половина на двуетажната жилищна сграда – близнак, находяща се в гр. София, ул. ****, без дворното място и мазетата. Поддържа, че наследството, оставено от М.Д. Н., включва и други имоти. Сочи, че с решения на Поземлената комисия на с. Мирково, са възстановени на дядото на страните – С.Ц. Н., земеделски земи в с. Смолско. Излага, че по силата на наследствено правоприемство, като наследник по закон на С. Н., техният баща – Н.С. Н., придобил 1/3 ид.ч. от земеделските земи, съответно след смъртта на последния, страните и тяхната майка М.Д. Н., са наследили по 1/9 ид. ч. от следните имоти: нива с площ 2,597 дка, девета категория, м. Престоля, имот № 2030045 по плана за земеразделяне; нива от 2,099 дка, десета категория, м.

Хвърчилско краище, имот № 250007 по плана за земеразделяне; горска нива от 2,000 дка, девета категория, м. Шумака/Престоля, имот № 000274 по картата на землището; пасище, мера от 2,574 дка, девета категория, м. Престоля, имот № 000507 по картата на землището; нива от 2,178 дка, девета категория, м. Равнище, имот № 011022 по картата на землището; нива от 2,203 дка, девета категория, м. Равнище, имот № 011046 по картата на землището; ливада от 0,729дка, осма категория, м. Брайкьов дол, имот № 017040 по картата на землището; нива от 1,656 дка, девета категория, м. Силимиш, имот № 022006 по картата на землището; нива от 1,353 дка, девета категория, м.

Силимиш, имот № 022010 по картата на землището; нива от 6,737 дка, девета категория, м. Силимиш, имот № 022016 по картата на землището; нива от 2,627 дка, девета категория, м. Беров дол, имот № 037002 по картата на землището; пасище, мера от 4,200 дка, девета категория, м. Беров дол, имот № 037002 по картата на землището; нива от 2,214 дка, пета категория, м. Габъра, имот № 079020 по картата на землището.

В допълнение към горното твърди, че след смъртта на наследодателя М.Д. Н., с ищеца са продали и друг наследствен имот, оставен от баща им, находящ се в с. Смолско и представляващ дворно място с къща и стопански постройки, която също следва да бъде включена в наследствената маса. По изложените съображения, счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

По делото е представено удостоверение №7219007064/21.10.2021 г., СО, район Подуяне, за данъчна оценка на процесните имоти, предмет на процесния договор за покупко-продажба, видно от което данъчната оценка на същите възлиза на 46267.80 лв.

Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Основната родова подсъдност е на районния съд (чл.103 от ГПК), а окръжният съд като първа инстанция е компетентен да разглежда само изрично предвидените в закона ост са различни в зависимост от това, кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е родово подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и 3 нарушението не може да бъде санирано – постановеният акт подлежи на обезсилване (арг. от чл.270, ал.3 от ГПК). Ако окръжният съд е разгледал спор, родово подсъден на районен съд, решението му не може да бъде обезсилено само на това основание (чл.

270, ал. 4 от ГПК) /Решение № 8/ 01.02.2012 г. по гр. д.№ 1011/ 2011 г., ВКС, IV ГО/.

В настоящия казус, с оглед посоченото по-горе удостоверение, съдът констатира, че цената на предявения облигационен иск е 30845.20 лв. /определен съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК- 2/3 от размера на данъчната оценка на имотите, предмет на процесния договор/, което е повече от 25000 лв. и на основание чл. 104, т. 4 ГПК делото е подсъдно на Софийския градски съд. С разглеждането на делото от СРС е нарушена родовата подсъдност и постановеният от него акт подлежи на обезсилване като недопустим.

С оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че на основание чл. 270, ал.3, изр. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, като делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване от компетентния съд , а именно СГС като първа инстанция.

По разноските:

При това решение на въззивната инстанция произнасяне по разноските не може да има, а същите следва да се възложат след постановяване на решение по същество на спора с оглед уважаването или отхвърлянето на иска.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №13727/11.07.2024 г., постановено по гр. д.

№65953/2021 г. на СРС, 81 състав.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред ВКС.

След влизане в сила на постановеното решение делото ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя на СГС за образуване на първоинстанционно производство.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5