Решение № 113 от 19.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20228002103575 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. И., чрез пълномощника му адвокат К. Т., против решение № 252 от 6.08.2018 г., постановено по гр. д. № 333 по описа за 2018 г. на Окръжен съд - Враца, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 248 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 655/2016 г. на Районен съд - Мездра В. С. И. е осъден да заплати на И. С. И. и В. Ц. И. (починала след даване ход на устните състезания в първоинстанционното производство, като И. С. И. е един от правоприемниците й заедно с С. И. А. и Ц. И. И.) сумата 4 571.60 лв., съответна на дела му в съсобствеността стойност на извършени подобрения и на И. С. И. сумата 1653.73 лв., съответна на дела му в съсобствеността стойност от увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения в делбения имот от п. 10 до п. 15 вкл. по молбата за подобрения на стр. 50 от делото (които не са луксозни по своя характер с оглед стандарта на живот), ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане, начиная от 26.04.2017 г., като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер.

И. С. И., С. И. А., Ц. И. И. и Н. И. В. чрез пълномощника си адвокат Г. П. касационната жалба в подаден от всеки от тях писмен отговор и претендират възстановяване на направените разноски.

С определение № 765 от 19.04.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК 1 с оглед поставения от касатора въпрос: допустимо ли е пазарната стойност на делбения имот да бъда повече от четири пъти по-ниска от стойността на претендираните подобрения.

Прието е, че преценката дали изводите на съда относно дължимата стойност на необходими разноски и подобрения (общо остойностени на 20 585.27 лв.) не са очевидно неправилни е обусловена от установената с влязлото в сила решение по извършване на делбата стойност на целия имот от 6 625 лв., по която е определена и стойността на дела на всеки от съделителите и тълкуването в практиката на ВКС (например решение № 46 от 18.03.2015 г. по гр. д. № 5692/2014 г., I г. о.), че стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията.

Данните по делото са следните:

Исковете, по който е постановено атакуваното решение, са предявени по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на производство по съдебна делба на поземлен имот с пл. № *, кв. 36 по плана на [населено място], общ. Мездра, целият от 920 кв. м., за който е отреден УПИ *, кв. 36 с площ от 1000 кв. м. по регулационния план на селото от 1931 г. с неприложена регулация, заедно с построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда и второстепенна постройка, при условията на субективно активно и пасивно съединяване от И. С. И. и В. Ц. И. против В. С. И. и Н. И. В.. С решението по допускане на делбата са установени права в съсобствеността от 5/24 ид. ч. за И. С. И., 5/24 ид. ч. за В. Ц. И., 10/24 ид. ч. за В. С. И. и 4/24 ид. ч. за Н. И. В.. С влязлото в сила като необжалвано решение № 248 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 655/2016 г. на Районен съд – Мездра делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан като стойността на дяловете и дължимата държавна такса е определена върху пазарна цена от 6 625 лв.

Въззивното производство е образувано по жалба на И. С. И., лично и като правоприемник на В. Ц. И., против първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск за заплащане на подобрения за общо 27 800 лв., а против настоящия касатор В. С. И. претенцията е за 11 583.33 лв. и по жалба на В. С. И. в частта, с която предявеният против него иск е уважен за сумата 4571.60 лв., представляваща стойност на необходими и полезни разноски.

Въззивният съд е счел, че съдебно-техническата експертиза установява, че стойността на допуснатия до делба имот без подобренията е 6 625 лв., а стойността на претендираните подобрения възлиза на 20 585.27 лв. Приел е за установено, че работата е извършена от ищците и увеличената стойност на имота съвпада със стойността на самите подобрения. По повод доводите на В. И. е посочил, че са разграничени полезните от необходимите разноски, а без значение е дали строителството е незаконно, тъй като не са налице доказателства за предприемане действия от страна на останалите съделители или на съответните оправомощени органи за премахването му.

По жалбата на ищеца е приел за неправилни изводите на съда, че претендираните по п. 10 до п. 15 (вкл.) подобрения са луксозни. Счел е, че за тях ищецът дължи 3307.46 лв., но доколкото останалите наследници на В. И. не са подали жалба, на И. И. следва да се 2 присъдят 1653.73 лв.

Изводът на въззивния съд, че дали направени за недвижим имот разноски са луксозни се преценява с оглед вида на извършеното, вложените материали и стандарта на живот, е очевидно неправилен. Когато едно лице направи разноски за изцяло или отчасти чужд имот, същото има право на парично обезщетение въз основа на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. В отношенията между съсобствениците на обезщетяване подлежат необходимите и полезни разноски. В ППВС № 6/1974 г., т. 2 е разяснено, че полезни разноски (подобрения) са тези, които са довели до увеличаване стойността на вещта. В правната теория се приема, че не подлежат на обезщетяване луксозните разноски.

Преценката кои разноски са луксозни, когато между страните липсва договор, следва да се направи не с оглед вида на извършеното или на вложените материали, нито с оглед на стандарта на живот, а с оглед на определения в конкретните правни норми, уреждащи отношенията между страните, размер на обезщетението. Когато правна норма свързва размера на обезщетението с увеличената стойност на имота, като луксозни ще се квалифицират тези разноски, които са довели до увеличаване на стойността над пазарната. В такава хипотеза съдът ще определи обезщетението съобразно пазарната стойност на имота, а не с оглед действителната стойност, която същия има в резултат на извършените луксозни подобрения.

Изводите на въззивния съд относно начина, по който следва да се уредят отношенията по повод направените от И. С. И. и В. Ц. И. разноски за делбения имот са очевидно неправилни. Съдът е приел, че всички претендирани разноски са необходими и полезни (без да направи разграничение кои от тях са за запазване на имота и кои са увеличили стойността му). Не е дал и правна квалификация на претенцията, а само е посочил, че експертизата установява, че увеличената стойност на имота съвпада със стойността на самите подобрения, поради което не стои въпросът дали следва да се присъди по-малката или по-голямата стойност между стойността на подобренията и увеличената стойност на имота. Тези изводи са в пряко противоречие с материалния закон и практиката на ВКС по тълкуването му.

Като необходими се квалифицират тези разноски, които са запазили вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или използване, т.е. направата на които е обусловена от обективното състояние на вещта, но без да увеличават нейната пазарна стойност.

Като подобрения се квалифицират тези разноски, които са довели до увеличение стойността на вещта.

Като луксозни, а съответно неподлежащи на обезщетяване, се квалифицират тези разноски, които са довели до увеличаване стойността на вещта над пазарната, като без значение е вида на извършеното, вложените материали и стандарта на живот.

Когато отношенията между съсобственици се уреждат в някоя от хипотезите на чл. 61 ЗЗД (разходите са направени без съгласието на другите съсобственици или въпреки изричното им противопоставяне) обезщетението е до размера на обогатяването, т. е. по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота. Ако претенцията е за обезщетяване на необходими разноски или подобрения, направени по съгласие на 3 съсобствениците, отношенията се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС.

Във всички случаи, когато се претендира обезщетяване на разноски направени за изцяло чужда вещ или за съсобствена вещ, съдът следва да определи действителното правно основание на облигационните отношения въз основа на фактическите твърдения и петитум на исковата молба и в съответствие с установеното от доказателствата по делото.

Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на вещта“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обедняването“, „до размера на обогатяването“, „връщане на необходимите и полезни разноски“, ) не ограничават съда да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда (решение № 50164 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 800/2022 г., I г. о. на ВКС).

В зависимост от установените по делото конкретни факти едни и същи разноски в една част могат да бъдат обезщетени при условията на чл. 30, ал. 3 ЗС, като необходими (довели до възстановяване или запазване на вещта без да увеличават стойността й), в друга част, като подобрения (довели до увеличаване стойността на вещта), а трета част да не се обезщетят като луксозни (защото са увеличили стойността на вещта над пазарната). Преценката се извършва съобразно пазарната стойност на имота към момента на постановяване на съдебното решение, която следва да бъде установена от съда във всички случаи на заявен иск за обезщетяване на направени за изцяло или отчасти чужд имот разноски. Ако претенцията е предявена във втората фаза на делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК съдът преценява налице ли са необходими, полезни или луксозни разноски съобразно пазарната стойност на имуществото, по която извършва делбата, определя стойността на дела на всеки съделител и дължимата от него държавна такса върху тази стойност и евентуално паричното уравнение на дяловете. Налице е особена зависимост на тези съединени във втората фаза на делбеното производство облигационни искове и решението по извършване на делбата (обусловена от особеностите на материалноправното извъндоговорно облигационно отношение, както и от предвидената в нормата на чл. 70 ЗН възможност стойността на вземането на съделителя да бъде отчетена при избор на способ за извършване на делбата и уравнението на дяловете), която е на взаимна обусловеност.

Очевидно неправилен е изводът на съда, че увеличената стойност на имота съвпада със стойността на направените за подобренията разноски. В практиката на ВКС по решение № 46 от 18.03.2015 г. по гр. д. № 5692/2014 г., I г. о. е дадено тълкуване, че стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията, а по решение № 378/2.11.2011 г. по гр. д. № 1110/2010 г., І г. о. - че увеличената стойност на имота е разликата между пазарната му стойност във състоянието, в което е бил преди извършване на подобренията и състоянието след тяхното 4 извършване, определени към деня на постановяване на решението.

Това тълкуване изхожда от задължителните за съдилищата разяснения в ППВС № 6/1974 г., т. 2, съгласно които във всички случаи, когато се претендират разноски за подобрения, направени за чужда вещ, съдът трябва да изследва каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора. Ако направените разходи към момента на извършването им са довели до увеличаване стойността на вещта, щом към момента на постановяване на решението такова увеличаване на стойността не съществува, не следва да се приеме, че има подобрения на имота, макар и неговият вид и качество да са променени.