Решение № 686 от 10.07.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Перник, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720101052 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Б. В. срещу „Топлофикация Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника срещу неговия наследодател – С. И. П. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7521/2012 г. по описа на Районен съд Перник за суми в размер на 1773,95 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 385,978 лева законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г. и 243,20 лева разноски. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 2351/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., но към датата на образуване – 25.08.2021 г. длъжникът С. И. П. е бил починал, поради което действията по това дело не са довели до прекъсване на погасителната давност.

Пояснява, че срещу този длъжник било образувано предходно и.д. № 457/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Д., но то било прекратено на 15.04.2015 г. Намира, че оспореното вземане е погасено по давност, тъй като между 15.04.2015 г. и 25.08.2021 г. е изтекъл период по – дълъг от пет години.

С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че вземането по издадения изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 7521/2012 г. по описа на Районен съд Перник е погасено по давност и срещу ищеца, в качеството му на наследник на С.

И. П. не съществува право на принудително изпълнение за суми в размер на 1773,95 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 385,978 лева законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г. и 243,20 лева разноски.

Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

В съдебно заседание ищецът се представлява.

1

Ответникът депозира писмено становище като оспорва иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).

Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца (в качеството му на наследник на длъжника) в полза на ответника свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност.

По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена срещу ищеца, което е станало най – късно на 19.11.2012 г. – денят преди издаването на изпълнителен лист, поради липса на други обективни данни за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Единствено ищецът е признал, че действие, водещо до прекъсване на давността е извършено в рамките на и.д. № 457/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Д., но то било прекратено на 15.04.2015 г.

Установява се също, че С. П. е починала на ****************** като ищецът е негов единствен наследник.

При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че нова давност за вземането е 2 започнала да тече при влизане в сила на заповедта за изпълнение. Същата е пет годишна и е изтекла на 19.11.2017 г. Дори да се вземе предвид признанието на неблагоприятния за ищеца факт, петгодишния давностен срок би изтекъл на 15.04.2020 г.

Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.

При извод за погасяване на вземането по давност предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса – 96,13 лева, като се присъди и адвокатско възнаграждение в доказания размер от 560,00 лева.

Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото съдът намира за неоснователно, тъй като адвокатския хонорар е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г.

При този изход от спора ответникът няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу на В. Б. В., ЕГН **********, в качеството на наследник на С. И. П. за сумата от 1773,95 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 385,978 лева законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г. и 243,20 лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на 20.11.2012 г. по ч.гр.д. № 7521/2012 г. по описа на Районен съд Перник срещу С. И. П. поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД да заплати на В. Б. В. сумата от 656,31 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

3

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4