Решение № 972 от 26.02.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 17488/2019
- Вид
- Решение № 972
- Подписан
- 26.02.2020
- В сила
- 15.09.2020
- Състав
- ДЕНИЦА ДИМИТРОВА СЛАВОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 140 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 159 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 140 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 140 ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 143 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№… гр. Варна, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17488 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Г.К.Г. ***, с правно основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1879,57 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 225,36 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от 1576 часа в дневен с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 284лв., представляваща общ размер на обезщетението за забава върху дължимите плащания, в размер на мораторната лихва, считано за периода от датата на падежа на задължението за заплащане на извънредния труд – първо число на месеца, следващ изтичането на всеки един тримесечен период на отчитане, до датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2019г.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:
Твърди се, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като „младши инспектор“ в III РУ, което е на структурно подчинение на ОД на МВР
Варна. Орган по назначаването се явява Директорът на ОД на МВР – Варна по силата на чл. 159 ал. 1 от ЗМВР и Заповед ч 8121з-140/24.01.2017г. на Министър на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 13/2017г. Ищецът е със статут на държавен служител и е полагал труд на 12 часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За процесния период ищецът е положил 1576 нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1801,37 часа. Т.е. разликата от 225,36 часа следва да бъде допълнително заплатен.
Размерът е 1879,57 лв., като е изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
В него се сочи, че искът е неоснователен. Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.
Сочат, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорват приложимостта на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.
Сочат, че съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от
ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.
Оспорват часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
В съдебно заседание от 31.01.2020г. е допуснато изменение на предявения иск чрез намаляване на размера му, като същият следва да се счита предявен за сумата от 1737.45 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.
В хода по същество ищецът поддържа увеличената искова претенция и моли за уважаването й, а ответника поддържа становището в отговора и моли за отхвърлянето й.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: служебно правоотношение между ищеца и ответника; полагането на извънреден труд в посочените времеви и стойностни параметри. Ищецът носи доказателствената тежест за установяването на тези факти чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва да установи в процеса изплащането на претендираните възнаграждения или наличието на правопогасяващи тези задължения факти, съобразно изложеното от него в отговора.
Между страните не се спори, че за процесния период 01.10.2016г. до 30.09.2019г. страните са се намирали в служебно правоотношение. Видно от кадровата справка на ищеца, същият е назначен в МВР на длъжността „милиционер“ на 30.04.1991г. За процесния период е заемал длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „********“ към III РУ на ОД на МВР Варна.
Съгласно приложените по делото писмени доказателства и заключението на изготвената по делото, приета от съда, и неоспорена от страните ССЕ се установява, че ищецът че за процесния период е положил общо 1752 нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 2001 часа, т.е. разликата е 249 часа, чиято стойност в лева, изчислена въз основа на часова ставка от 150% от ОМВ на ищеца за процесните периоди, се равнява на 1737.45 лв. Изчислен от вещото лице, общият размер на дължимата мораторна лихва върху дължимите възнаграждения е 232.05лв.
Оспорва се иска по отношение на приложимото право, а именно оспорва се от ответника, че положеният нощен труд на служителите по служебно правоотношение в МВР подлежи на преизчисляване при коефициент 1.143 в дневен.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
Процесните правоотношения са регламентирани последователно в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на Наредба
№8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-592
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание.
Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за процесния период 01.09.2016г. до 30.08.2019г. при липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Основен спор по делото се явява въпросът дали в правоотношенията между ищеца, работещ по служебно правоотношение и ответникът, е приложим субсидиарно КТ или не. Действително ЗМВР се явява специален по отношение на ЗДСл., но ЗДСл. се явява специален по отношение на КТ. За всички неуредени въпроси в специалния закон се прилага общия.
В чл. 187 ал. 3 от ЗМВР се сочи, че „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ Нормата на чл. 187 ал. 3 изр. 4 от ЗМВР е аналогична на нормата на чл. 140 ал. 2 от КТ, съгласно която „Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч.“
Поради това разлика в уредбата на КТ и ЗМВР по въпроса кой труд се счита за нощен няма, а нощен е трудът положен между 22,00 и 6,00 ч.
Преизчисляването на нощният труд в дневен произтича от нормата на чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с чл. 140 ал. 1 от КТ.
Разпечатката съдържа 45 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d392b45e-d174-4be9-b201-1862ebcc2963