Решение № 7089 от 20.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7089 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100503447 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 21081 от 20.12.2023 г., постановено по гр. д. № 20043/2022 г. по описа на СРС, 26- ти състав, ответникът „С.е.“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца М. Б. Р. сумата от 2 000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени и продължаващи до април 2022 физически болки и страдания вследствие на действия на служител при ответника на 04.10.2021 г., в резултат на получена увреда при слизане на ищеца като пътник по линия № 6 от трамвайна мотриса с № 806 на спирка „Ломско шосе“ на бул. „Бели Дунав“, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.10.2021 г., до окончателното плащане, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като исковата претенция е отхвърлена за болките и страдания от април 2022 година до момента на постановяване на решението, които ищецът все още изпитва.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД на страната на ответника „С.е.“ ЕАД.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „С.е.“ ЕАД срещу решението в осъдителната му част с излагане на доводи за неправилност и незаконосъобразност, както и за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяването му. Твърди се, че по делото не се установява ищецът да е пътувал по линия № 6 на трамвайна мотриса с № 806, като на спирка „Бели Дунав“ на бул. „Ломско 1 шосе“ да е претърпял инцидент. В тази връзка се излагат доводи, че представения от ищеца билет не отговаря на комбинацията на щифтовете за периода, включващ и процесната дата 04.10.2021 г., което според ответника означава, че ищецът не е доказал пътуване с процесния трамвай и в този смисъл не е доказал твърденията си за получени физически травми и увреждания точно при слизане от трамвайна мотриса с инв. № 806 на 04.10.2021 г. Навежда се, че приетото по делото заключение на допуснатата съдебно- медицинска експертиза е изготвено изцяло въз основа на твърденията в исковата молба и че съдът не е отчел факта, че първият медицински преглед на ищеца се е състоял почти 2 седмици след инцидента, като в този смисъл установената симптоматика може да е в резултат на други причини. В допълнение се посочва, че съдът не взел предвид посочената от ответника възможност оплакванията на ищеца, описани в медицинските документи, да са налице вследствие на хроничните болести на ищеца, без да е настъпило падане, въпреки че такава възможност е потвърдена от експерта. Излагат се съображения за неправилен анализ на показанията на св.

Г., както и за неправилен извод на съда, че ответникът с писмо е признал, че на процесната дата и час е имало инцидент с пътник. Счита се, че представените по делото сведения и доклад опровергават извода на съда за наличието на процесния инцидент. Излагат се доводи, че съдът необосновано е игнорирал представените по делото снимки, въпреки че от същите се установява невъзможността на посоченото от ищеца място /спирка/ да бъдат получени посочените от последния травми. Излагат се съображения, че по делото не е доказано противоправно поведение /нарушение на правилата за движение/ от страна на ватмана на процесния трамвай. Отделно от това, се твърди, че по делото не е установена причинноследствената връзка между твърдения от ищеца инцидент и описаните в медицинските документи увреждания. Оспорват се изводите на съда досежно размера на определеното обезщетение. Моли се съдът да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца М.

Б. Р., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Третото лице помагач ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД се присъединява към наведените възражения в депозираната въззивна жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка

2 въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Предпоставките за възникване на деликтната отговорност са следните: 1./ деяние; 2./ противоправност на деянието; 3./ вреда;

4./ причинна връзка между деянието и вредата; 5./ вина. Вината на делинквента се предполага, а останалите условия от хипотезата на правната норма подлежат на доказване от ищеца.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

В случая ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на ответника за виновното поведение на съответното физическо лице, на което е възложено да управлява трамвайни мотриси, като между страните не се спори, че към момента на инцидента – 04.10.2021 г., ответникът е бил работодател на делинквента /ватманът на процесната трамвайна мотриса/. Следователно ответникът има качеството на възложил на работа съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД и носи отговорност за причинените при процесния инцидент вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители.

В проведеното производство ищецът успешно е доказал наличието на всички предпоставки за основателност на претенцията си по заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, а именно предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, които са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа, вследствие на противоправно деяние при или по повод на възложената работа, като причинителят да е действал виновно.

Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне правото на пострадалия срещу възложителя за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки /юридически факти/: 1./ за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2./ виновното лице да е причинило вредите при или при повод 3 на изпълнение на възложената работа.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства – показанията на св. Г. и заключението на СМЕ, чийто изводи настоящата инстанция изцяло възприема по реда на чл.

202 ГПК, се установява, че на 04.10.2021 г. ищецът, слизайки от трамвайна мотриса № 806, движеща се по линия № 6, на спирка „Ломско шосе“, намираща се бул. „Бели Дунав“, не бил изчакан от управляващия трамвая ватман и бил затиснат от вратите на трамвая, в резултат на което паднал на дясната си страна. От представените по делото писмени доказателства, както и от приетото по делото заключение на СМЕ и показанията на св. Р.а, се установява, че вследствие на претърпения инцидент ищецът е получил контузия в поясния отдел на гръбначния стълб с развитие на болки и ограничени движения, като от 25.10.2021 г. до 01.12.2021 г. е бил във временна нетрудоспособност и до момента на възстановяването си се нуждаел от помощ за задоволяване на всекидневните си нужди.

Тук е мястото да е обсъдят наведените във въззивната жалба съображения за противоречивост на показанията св. Г.. В действителност следва да се отчита фактът, че към момента на депозирането им от процесния инцидент е изминала повече от година, което, от своя страна, би могло да повлияе на тяхната степен на конкретика, както и на пълнотата им, но настоящата инстанция намира, че показанията на св. Г. следва да бъдат ценени по делото като безпристрастно дадени, логични и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал. Неоснователни са и възраженията на въззивника, че вещото лице при изготвяне на заключението на СМЕ е основало изводите си единствено на твърденията в исковата молба. Видно от заключението, вещото лице е посочило изрично въз основа на какви данни и материали е дало отговор на поставените му от страните въпроси, сред които, освен данните, изложени в исковата молба, са и множество медицински документи.

За пълнота настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че възражението на въззивника, че в случая не е признал с писмо, че на процесната дата и час е имало инцидент с пътник, е основателно, но дори и без възприемане на извод за наличие на такова признание механизмът на процесния инцидент се установява безспорно от посочените погоре доказателства.

Неоснователни са доводите на въззивника, че по делото не се установява на процесната дата ищецът да е пътувал с трамвайна мотриса, движеща се по линия № 6. В съдебно заседание, проведено на 27.02.2023 г., ищецът е представил превозния си билет в оригинал, като първоинстанционният съд е констатирал, че същият съдържа 5 дупки, т. е. отговаря на сочената от ответника комбинация на щифтовете за периода, включващ и процесната дата 04.10.2021 г. Отделно от това, в показанията си св. Г. е категоричен, че е възприел слизането на ищеца от трамвайна линия № 6.

Неоснователни са възраженията досежно мястото на настъпване на инцидента. Видно от изявление на процесуалния представител на ищеца, направено в съдебно заседание на 27.02.2023 г., същият е посочил, че уврежданията на ищеца са получени на спирка „Ломско шосе“, находяща се на ул. „Бели Дунав“. Вярно е, че в първоинстанционното решение при описване на възприетия от съда механизъм на инцидента е посочено, че същият е възникнал 4 на спирка „Бели Дунав“, находяща се на бул. „Ломско шосе“, но в случая следва да се възприеме извода, че се касае за очевидна фактическа грешка. Още повече, че след това последователно и многократно в решението си /вкл. и в диспозитива на същото/ районният съд е посочвал като място на настъпване на процесния инцидент именно спирка „Ломско шосе“, находяща се на ул. „Бели Дунав“. Ето защо, неоснователни се явяват и доводите на ответника, че съдът неправилно е игнорирал представения снимков материал от делото. Това е така, защото последният касае различна трамвай спирка /„Бели Дунав“/ и в този смисъл се явява неотносим към настоящия спор.