Решение № 238 от 21.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Бургас, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600945 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Несебър, против Присъда № 35, постановена на 07.07.2022 г. по НОХД № 982/2021 г., с която Районен съд – Несебър е признал подсъдимия С. К. А. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

С протеста се моли въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, като отмени присъдата и постанови нова, с която да осъди подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 286, ал. 1 от НК. Според протеста присъдата е необоснована от ангажираните по делото доказателства. Алтернативно се иска връщане на делото за разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание с аргумент, че не бил разпитан пострадалият свидетел.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Бургаската окръжна прокуратура не поддържа протеста и счита, че присъдата следва да бъде потвърдена по съображения, че деянието не е съставомерно от обективна страна. Предлага протестът на районната прокуратура да не бъде 1 уважаван.

Въззиваемият С. А. се явява в съдебно заседание лично и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Оспорват основателността на депозирания протест и молят въззивния съд да потвърди присъдата по съображения, че деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, е несъставомерно от обективна и субективна страна.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивния протест, доводите на страните и обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, като подаден от страна лице, имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледан по същество, се преценява като неоснователен по следните съображения:

Съдебното производство по настоящото дело е образувано пред Районен съд – Несебър по повод постъпилия в съда обвинителен акт против подсъдимия С. К. А., ЕГН **********, за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК – за това, че на 25.10.2019 г., в сградата на Районно управление – Несебър, находяща се в гр. Несебър, кв. „Чайка“ № 7, пред надлежен орган на властта – Г.Т.К. – разследващ полицай в сектор „Разследване” при РУ на МВР – Несебър, набедил С. С. Ч., роден на ******* г., в престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, като знаел, че е невинен.

Фактическите положения, приети за установени от решаващия съд, са правилни и се подкрепят от събраните и проверени по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на рзпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, контролираният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи касателно липсата на осъществено от обективна и субективна страна престъпно деяние по посочения в обвинителния акт текст на НК. В този смисъл и предвид липсата на оспорване в депозирания протест на РП – Бургас, ТО – Несебър на приетото за установено от фактическа страна, проверяващата инстанция намира за ненужно нацяло да преповтаря приетата за несъмнена фактическа обстановка. Накратко – по ДП № 1839/2019 г. по описа на Районно управление – Несебър, водено за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, на 22.10.2019 г. подсъдимият С. К. А. бил разпитан в качеството на свидетел по повод на намерено в джоба му и доброволно предадено бурканче със съдържание на половин грам марихуана. Тъй като количеството на немереното в А. вещество било съвсем малко, водещият разследването св. Г.К. – разследващ полицай в РУ – Несебър, не възнамерявал да му повдига обвинение на по-късен етап, а да приключи досъдебното производство с мнение за прекратяване. В хода на разпита му във връзка с държаното от него наркотично вещество, след като изложил в свободен текст всичко, което знае по делото, подс. А. бил попитан от св. К. от къде го е закупил. Разследващият полицай поставил конкретния въпрос с цел да се вземат мерки срещу лица, които разпространяват наркотици. На въпроса 2 подс. К. дал показания, че е закупил „тревата“ от лице с имена С. Ч., по прякор „К.“ срещу сумата от 15 лева. Заради тези данни в разпитния протокол, били отделени материали от ДП № 1839/2019 г. и изпратени на Окръжна прокуратура – Бургас за преценка наличието на данни за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. По повод възложена от БОП проверка по преписка вх. № 10103/2019 г. и в изпълнение на план за противодействие на употребата и разпространението на наркотични вещества, на 10.12.2019 г. бил извършен личен обиск на С. Ч. и полицейска проверка по ЗМВР в дома му, където не били открити наркотични вещества. В сведенията си, дадени по преписката, Ч. признал, че ползва наркотични вещества, но отрекъл да се занимава с разпространение на такива на други лица. С Постановление от 14.01.2020 г. на БОП на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК по преписката бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

Преписката била върната по компетентност на БРП за евентуално осъществено престъпление по чл. 286 от НК, тъй като в хода на извършената проверка подс. А. в беседа със св. И. И. – инспектор в Районно управление – Поморие, заявил, че е посочил Ч. като лице, от което е закупил държаната от него марихуана, защото двамата били в конфликт помежду си, а в крайна сметка придобил наркотика от непознато лице.

Не е следвало и в разрив с разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от НПК първостепенният съд частично е извел факти от показания на подсъдимия, дадени в процесното /по което е образувано настоящото съдебно производство/ ДП в качеството на свидетел – т. е. в друго процесуално качество. Релевантни са обаче обясненията на А. в качеството му на обвиняем в досъдебното производство, в които е изразил съжаление за казаното по отношение на С. Ч.. В хода на съдебното следствие пред Районен съд – Несебър подс. А. е дал обяснения, че казаното от него пред св. К. отговаря на истината, а при проверката решил да излъже пред св. И., за да не бъдат повдигани обвинения срещу него и С. Ч..

По данни на разпитания пред първостепенния съд св. К.К.П., се установява, че както той, така и негови приятели, а и подс. А. са си купували за лично ползване „трева“ от С. Ч., по прякор „К.“, нееднократно в периода преди в А. да бъде намерена марихуаната.

С оглед на така установената и приета, неоспорена от страните фактическа обстановка, въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Съставът на чл. 286, ал. 1 от НК предвижда две форми на изпълнително деяние, но в разглеждания казус с обвинителния акт е инкриминирана първата от тях, според която набедяването представлява волеизявление на дееца пред надлежен орган на власт, с което той приписва престъпление на лице, за което знае, че е невинно. По своето естество съдържащата се в съобщението информация за престъплението трябва да бъде невярна, защото не съответства на действителното положение.

На базата на извършения анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, контролираният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи касателно 3 липсата на осъществено от обективна и субективна страна престъпно деяние по посочения в обвинителния акт текст на НК.

Обоснован от наличния доказателствен материал е изводът, че подс. А., давайки показания в частта им, в която са изнесени твърдения за лицето, което му е разпространило наркотичното вещество, вероятно е казал истината пред надлежния орган на власт – св. К. в качеството на разследващ полицай по ДП № 1839/2019 г. по описа на Районно управление – Несебър.

Обстоятелството, че в момента на проверката по преписка вх. № 10103/2019 г. по описа на БОП не са били открити наркотични вещества у Ч. и в дома му, не изключва по категоричен начин негова съпричастност в престъплението, в което подс. А. е обвинен, че му е приписал. По тази преписка е нормално в своя защита Ч. да отрече, че се занимава с разпространение на наркотични вещества, за да не бъде образувано наказателно производство срещу него. В обратния смисъл обаче са данните в показанията на свидетеля П., който е категоричен, че изнесената от подсъдимия информация, че Ч. продава наркотични вещества, е вярна. Тези свидетелски показания, обсъдени поотделно и в тяхната логична последователност, кореспондират с подробните обяснения на подсъдимия, който в хода на съдебното следствие също твърди, че с оглед предупреждението на разследващия полицай за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК, в разпита в качеството на свидетел е казал истината, че е закупил марихуаната от С. Ч. – „К.“.

Проверяващата инстанцията изцяло споделя и аргументите на контролирания съд в насока липса на доказателства, които да сочат за наличие на намерение у подсъдимия да уличи Ч. в престъпление.

Подсъдимият не е целял за последица евентуално наказателно преследване спрямо С. Ч. – от показанията на разпитания пред съда свидетел Г.К. се установява, че именно той е накарал А. да каже от къде е закупил наркотика с цел разкриване на други престъпления, а не защото подсъдимият е изложил тези твърдения по собствено желание и целенасочено да лъжесвидетелства или набеждава. Именно нежеланието на подсъдимия да бъде възбуждано наказателно преследване срещу Ч., го е мотивирало да си промени показанията по-късно, което от своя страна е довело и до настоящото наказателно производство.

При така установените по делото обстоятелства и при изложените правни съображения, правилно, законосъобразно и обосновано първостепенният съд е приел, че деянието по изнасяне от подсъдимия А. в свидетелските му показания на твърдения за лицето, разпространило му наркотичното вещество, е несъставомерно от обективна и субективна страна, поради което го е признал за невинен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. В този смисъл въззивният протест се явява неоснователен, поради което атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.

По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или 4 накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни за участие в производството въобще. В тази връзка за неоснователно се преценя искането в протеста на БРП за връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция, а междувпрочем изтъкнатото непровеждане на разпит на свидетел не е основание за връщане на делото и няма пречка при обективна възможност и необходимост такъв да бъде проведен и от въззивната инстанция. Наличната по делото доказателствена съвкупност съдът намира за достатъчна, за да има възможност въззивната инстанция да се произнесе с обоснован съдебен акт.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 35/07.07.2022 г., постановена по НОХД № 982/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните, че решението е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5