Решение № 84 от 17.04.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Карнобат, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20242130101216 по описа за 2024 година да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от ищеца „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, чрез пълномощника З.Н.Д. - в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от М.Г. и А.Б. - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез юрк. С. К., против М. С. М., ЕГН: **********, адрес: обл. Бургас, гр. ****, с която e направено искане да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, сумата от 534 лв.

(петстотин тридесет и четири лева) , от които: 300, 00 лв. (триста лева) непогасена главница; 25,99 лв. (двадесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 208,01 лв. (двеста и осем лева и една стотинка), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15. 10. 2024 год., до изплащане на вземането, както и сумата 25,00 (двадесет и пет лева) лв. реализирани от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ , във вр. чл. 37 от ЗПП, както и възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител, но депозира писмено становище, с което поддържа предявените искове.

В законния едномесечен срок ответникът не е депозирал писмен отговор.

1

В с.з. не се явява и не изпраща представител, не взема становище по иска.

Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.12. 2022 г. между "Креди Йес" ООД (заемодател), от една страна и М. С. М. (заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем № 424118, с чиста стойност в размер на 300 лв. (триста лева). Заемателят се е задължил да погаси отпуснатия заем чрез 21 седмични вноски, всяка от които в размер 15, 52 лв. (петнадесет лева и 52 стотинки), като първата падежна дата е била 13.12. 2022 г.. Последната вноска е била уговорена на 02. 05. 2023 г.. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период, е в размер на 325, 99 лв.. По така сключеният договор не са постъпили плащания от ответника.

В чл. 6 от договора е предвидено, че страните се съгласяват, че договорът за заем да бъде обезпечен с ценна книга, издадена в полза на заемодателя. На 06. 12. 2022 г. кредитополучателят е издал запис на заповед в полза на кредитодателя в размер на 178, 01 лева (сто седемдесет и осем лева), която сума се равнява на двадесет и една вноски по погасителния план с включена неустойка по чл. 8 от договора.

В чл. 8 от договора е предвидено, че при непредоставяне на договореното в чл. 6 обезпечение в 3-дневен срок от подписването на договора или в случай, че обезпечението на отговаря на условията, посочени в чл. 10 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 178, 01 лева (сто седемдесет и осем лева), които се изплащат разсрочено, по начин подробно посочен в погасителния план към договора.

Съгласно представения погасителен план задължението за неустойка е в размер на 8, 48 лева начислено към седмичните погасителни вноски по договора, като по този начин, седмичната вноска възлиза на 24 лева.

На 12. 01. 2024 г. между „Креди Йес" ООД, в качеството на цедент, и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес" ООД цедира вземането си по гореописания Договор за паричен заем на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Съгласно Договора за цесия, „Креди Йес" ООД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени кредити на физически лица, при условията на чл. 99 и чл. 100 от ЗЗД, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 12. 01. 2024 г. е включено и вземането по Договор за паричен заем № 424118, сключен между „Креди Йес" ООД и М. С. М..

След сключването на договора „Креди Йес" ООД е упълномощило цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД да уведоми от името на 2 цедента всички длъжници, чийто вземания са предмет на договора за цесия.

Към доказателствата по делото е представено Потвърждение на извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Уведомяването е извършено с куриерска пратка, като видно от известието за доставяне, съобщението е получено лично от длъжника.

Ищецът твърди, че от така отпуснатата сума, не са постъпили плащания от ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице недействителност на целия договор, поради следните причини: Преследваната от Закона за потребителските кредити /ЗПК/ цел е осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и да стимулира добросъвестност и отговорност в действията на кредитора по потребителския кредит по такъв начин, че да се осигури баланс между интересите на двете страни. С Тълкувателно решение №1 / 2009 г. на ОСТК на ВКС, т. 3, е прието, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката се прави за всеки конкретен случай, като съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави.

Върховната съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази преценка. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал. 2, т. 5 на същата норма, неравноправна клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора.

Съгласно съдебната практика, неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. В процесния случай така уговорените условия по кредитното правоотношение водят до извод за неравностойност на насрещните задължения по договора. Тридневният срок за предоставяне на обезпечение и възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост.

На първо място съдът намира, че са налице неравноправни клаузи по така сключеният договор, а именно клаузите на чл. 6, във вр. чл. 10, ал. 1 и ал.

2 от ОУ- в която се предвижда, обезпечаването на заема с подписването на ценна книга за заемната сума с включените лихви и неустойки по договора, 3 както и с гаранти, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУдве физически лица, всяко от които да има нетен осигурителен доход над 1000 лв. съгласно справочните данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем със същата кредитна институция; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР на БНБ. В чл. 10, ал. 3 и 4 от ОУ е предвидена и възможност за заемодателя еднолично без да се мотивира, в случай че предоставеното обезпечение не отговаря на посочените условия, да откаже сключване на договор за заем, както и че заемодателят може да приеме обезпечение, неотговарящо на условията и да сключи договор за заем, но в този случай със съгласието на заемополучателя ще начисли неустойка за неточното изпълнение на изискванията на обезпечението, която ще се индивидуализира в договора за заем и ще се дължи в срок до три дни от подписване на договора /чл. 14, ал. 1 от ОУ/, предвидено е и, че като обезпечения по договора може да бъдат предоставени и - учредяване на първа по ред ипотека върху недвижим имот; учредяване на особен залог върху движимо имущество, на пазарна стойност (оценка) надвишаваща два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва; предоставяне на безусловна банкова гаранция в размер на двукратния на дължимата по договора обща сума за плащане, формирана от уговорената главница и лихва, за период от датата на сключване на договора, до изтичането на шест месеца след падежа на последната редовна вноска.

Неравноправна се явява и клаузата на чл. 8 от договора, според която, ако кредитополучателя не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от Общите условия към договора, заемателят дължи неустойка в размер на 178, 01 лева, която е в размер над половината от полученият заем и същата се дължи на разсрочено плащане, съгласно погасителния план към договора или на 21 вноски, всяка от които е с размер от 24 лева.

От тълкуването на тези разпоредби се налага извод, че неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение, т. е. за обезпечаване изпълнението на задължение, което има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение на заемателя за погасяване на предоставената в заем 4 сума в срок, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора. Следва да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение не би довело до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва сам да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва при спазване императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая обаче този риск е калкулиран под формата на неустойка за непредоставяне на допълнително предвидено– второ по вид обезпечение, тъй като на практика с подписването на договора е било предоставено вече едно- под формата на издадения запис на заповед, т. е. договорът е бил обезпечен вече веднъж, което от своя страна поражда съмнение относно обосноваността на подобна свръх обезпеченост, с оглед размера на заетата сума.

Отделно от това, самите условия, които са поставени към гарантите, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ са практически неизпълними и на практика водят до гарантиране на заемодателя на сигурното включване на неустойката към задълженията на заемателя. Този извод се подкрепя и от факта, че размерът на така уговорената неустойка е бил предварително включен в размера на месечните погасителни вноски, което се установява от погасителния план. Същият е бил включен и в поетото със записа на заповед задължение (с оглед общата сума на същия, формирана от главницата, възнаградителната лихва и посочената в чл. 8 от договора неустойка, въпреки че документът е издаден преди да е изтекъл 3-дневният срок за представяне на обезпечението. Предвид изложеното, налага се извод, че процесната неустойка, която е уговорена за непредоставяне на обезпечение в размер над половината от размера по заема, няма присъщите обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а със същата търговецът цели единствено оскъпяване на кредита и генериране на допълнително скрито възнаграждение по кредита, което се поставя във финансовата тежест на потребителя и което е следвало да се включи в размера на ГПР на основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК.