Определение № 798 от 14.12.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 561/2023
- Вид
- Определение № 798
- Подписан
- 14.12.2023
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 7, ал. 1, т. 10 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 798 гр. София, 14.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20231001000561 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на адвокат М. К., с която иска изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение № 706 от 10.11.2023г., по в.т.д. 20231001000561 по описа на САС, с което е прекратено производството по делото, поради оттегляне на въззивната жалба. Моли да бъде осъден ответника – Сдружение „Ловно рибарско дружество „Огоста““, ЕИК 111514679 да заплати на М. К. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца – Б. Н. Ц., на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/.
Молителят твърди, че своевременно е претендирала разноски с отговора на въззивната жалба, към която е приложено пълномощно и договор за правна помощ.
Въззивникът/ответникът – Сдружение „Ловно рибарско дружество „Огоста““ е подал в срок отговор на молбата, чрез адв. Д.. Оспорва искането като неоснователна и моли да се остави без уважение. Счита, че в отговора на въззивната жалба липсвало искане за присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА и е представен непопълнен бланков договор за правна защита и съдействие. На следващо място твърди, че липсвали доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение и не бил представен списък по чл. 80 ГПК.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима – подадена е от адвокат на страна по делото, срещу подлежащ на изменение акт по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в законния едноседмичен срок за обжалване на прекратителното определение на въззивния съд, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба. Към отговора е представен бланков договор за правна защита и съдействие/л. 35/, че адвокат М. К. е уговорила с Б. Н.
1
Ц., процесуална защита във въззивното производство. Преди датата за провеждане на открито съдебно заседание е постъпила молба от Сдружение „Ловно рибарско дружество „Огоста““, с която е оттеглена въззивната жалба. Въззивният съд е разгледал молбата в закрито съдебно заседание и е прекратил производството по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Неоснователно е възражението на молителя, че своевременно е направил искане за присъждане на разноските с отговора на въззивната жалба. Това е искане на страната по делото, с което се претендират разноски, но поради липса на доказателства такива не са й присъдени. Няма искане от адвокат М. К., която е единствено легитимирана да претендира от съда да й определи и присъди адвокатско възнаграждение, а не на страната, която тя представлява по делото.
Процесуалния представител на въззиваемия претендира заплащане на разноски за отговора на въззивната жалба, което е направено за първи път с искането за изменение по реда на чл.
248, ал. 1 ГПК. Видно от договор за правна защита и съдействие се установява, че е уговорена безплатно осъществявана адвокатска защита. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА въззивникът следва да заплати на упълномощения от въззиваемия адвокат – М. К. сумата от 1 250 лева, представляваща минимално адвокатско възнаграждение изчислено по реда на чл.
7, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че не е представен списък по чл. 80 ГПК и липсват доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение.
В процесната хипотеза не е необходимо да е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, защото по делото не е проведено открито съдебно заседание и молителят е узнал за прекратяването на производството едва с връчване на препис от определението на въззивния съд на 22.11.2023г. В процесната хипотеза не се претендират сторени разноски от страната, а искане по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, което ще се определи от съда с оглед изхода на правния спор по делото.
На основание чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 706 от 10.11.2023г., по в.т.д. 20231001000561 по описа на САС в частта за разноските И
ОСЪЖДА Сдружение „Ловно рибарско дружество „Огоста““, ЕИК 111514679 да заплати на М. К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от 2 връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3