Решение № 171 от 14.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пазарджик, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20235200100624 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Т. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П. и посочен съдебен адрес: гр. П., ул. ***, против Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, за заплащане на обезщетение от 60 000 лева за претърпени неимуществени вреди и 4 200 лева за претърпени имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения, всички настъпили от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 283 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което било образувано ДП № 43/2017 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, респ. НОХД № 67/2021 г. на ОС – Пазарджик, по което бил оправдан, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗЗД.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

Ищецът Т. Т. твърди, че е започнал работа в системата на МВР на 02.07.2001 г. на длъжност ***, със звание ***. Подробно се посочва кадровото израсване и длъжностите, които е заемал ищецът в периода от 2004 г. до 2017 г. В момента продължава да заема длъжността ***. Излага, че в този период е получил много похвали и награди и само две наказания. На 20.07.2020 г. на ищеца било повдигнато обвинение за извършване на три престъпления по чл.

282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (извършено 19.12.2014 г.), чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (извършено на 14.06.2016 г.) и по чл. 283 вр. чл. 26, ал. 1 от НК 1

(извършено с две деяния в периода 15.06-27.07.2016 г.) и взета мярка за неотклонение „подписка“ по образуваното досъдебно производство № 43/2017 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик. Твърди, че в целия период от 2014 г. до 20.07.2020 г. всички са знаели, че срещу ищеца се води досъдебно производство и върху него тегнело подозрението за нелоялен и корумпиран служител в системата на МВР. На 10.12.2020 г. за втори път му било повдигнато същото обвинение за трите престъпления след уточняването му.

На 11.01.2021 г. за трети път било повдигнато същото обвинение отново след уточняване. Материалите били предявени – общо 13 тома и 3 папки със СРС.

През цялото време се твърди, че ищецът е бил в стрес и се срамувал без вина.

Подробно се излагат твърдения за негитивните преживявания през този период. На 05.02.2021 г. е съставен обвинителен акт от ОП – Пазарджик и внесен в ОС – Пазарджик, с което било образувано НОХД № 67/2021 г. На 18.03.2021 г. съдебното производство е прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на ищеца. С определение по ВЧНД № 203/2021 г. Апелативен съд – Пловдив отменя прекратяването и връща делото за продължаване. Последвали са 8 открити съдебни заседания, които са били отлагани по различни причини. С Присъда № 260021 от 15.10.2021 г. по НОХД № 67/2021 г. ищецът е признат за невиновен в извършването на трите престъпления и оправдан. С решение № 26 от 15.02.2022 г. по ВНОХД № 608/2021 г. Апелативен съд – Пловдив потвърждава оправдателната присъда. С Решение № 85 от 09.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 244/2022 г. се потвърждава решението на ПАС. Твърди се, че цялото наказателно производство е продължило 2 години, 3 месеца и 20 дни (от 20.07.2020 г. до 09.11.2022 г.), а в действителност почти 7 години. Излага, че е имал възходящо кариерно израстване, което повдигнатото обвинение е обрекло. За ангажиране на адвокатска защита е заплатил 600 лева в досъдебното производство и 3 600 лева в съдебното (по 1 200 лева за всяка инстанция), общо 4 200 лева. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Станка Димитрова от ОП – Пазарджик депозира отговор, с който изразява становище, че исковете са неоснователни. Не са доказани твърдените неимуществени вреди, като пряка последица от действията на прокуратурата. Претендираният размер от 60 000 лева е изключително завишен. За престъпленията, за които е обвинен ищецът взетата мярка за неотклонение е била най-леката, а именно подписка. Разследването е 2 протекло в разумен срок. Излагат се подробни съображения за определяне на размера на обезщетението, като се цитира и съдебна практика на ВКС. Прави се възражение по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, като се счита, че дори и да не са престъпления, е налице укоримо поведение, тъй като деянията му по първите две обвинения са дисциплинарни нарушения, а по третото е приложена хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Оспорва се и имуществената вреда, като недоказана. Цитира се и решение на ВКС по гр. д. № 23/2005 г., ІV г. о.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди, причинени от образувано от ответника наказателно производство, по което ищецът бил оправдан.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл.

104, т. 4 от ГПК.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Установява се, че ДП № 43/2017 г. на ОСлО - гр. Пазарджик, пр. преписка № 3826/2016 г. на ОП - Пазарджик е образувано с постановление от 11.04.2017 г. на прокурор срещу ищеца Т. Р. Т., в качеството му на длъжностно лице – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР Пазарджик за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК, извършено на 19.12.2014 г. и по чл. 283 вр. чл. 26 от НК, извършено за времето от 15.06.2016 г. до 27.07.2016 г. С постановлението за образуване е възложено за разследване на следовател от ОСлО, на основание чл. 194, ал. 1, т. 2 от НПК. Срокът за провеждане на разследването е бил удължаван няколкократно, на основание чл. 234, ал. 3, изр. 2 и чл. 199 от НПК. Не е спорно, че по време на разследването са използвани и специални разузнавателни средства.

Видно е, че още на 20.12.2016 г. от ищеца са иззети с протокол за доброволно предаване документи за нуждите на пр. преписка № 3826/2016 г. на ОП – Пазарджик, а впоследствие с друг протокол от 25.01.2017 г. са иззети други документи отново от значение за посочената прокурорска преписка.

На 20.07.2020 г. с постановление за привличане на обвиняем на ищеца e повдигнато обвинение за извършване на две престъпления по чл. 282, ал. 1 от НК (извършено 19.12.2014 г.) и по чл. 283 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (извършено с три деяния в периода 15.06.2016 г., 14.07.2016 г. и 27.07.2016 г.), като му е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 10.12.2020 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за извършване на три престъпления (прецизирани) по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от 3

НК (извършено 19.12.2014 г.), по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (извършено на 14.07.2016 г.) и по чл. 283 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (извършено в периода 15.06.2016 г. - 27.07.2016 г.), като му е взета мярка за неотклонение „подписка“ /постановлението е непълно – продължението от стр. 2 не съответства на текста на стр 3 от същото/.

На 11.01.2021 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за извършване на три престъпления по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (извършено 19.12.2014 г.), по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (извършено на 14.07.2016 г.) и по чл. 283 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (извършено в периода 15.06.2016 г. 27.07.2016 г.), като му е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 05.02.2021 г. Окръжна прокуратура – Пазарджик внася обвинителен акт срещу Т. за посочените престъпления, респ. е образувано НОХД № 67/2021 г. по описа на ОС – Пазарджик. По делото са проведени 5 открити съдебни заседания, две насрочени открити съдебни заседания са отложени от закрито съдебно заседание, респ. страните не са се явявали. Видно от постановената по делото Присъда № 260021 от 15.10.2021 г., ищецът е признат за невиновен в това, че:

= на 19.12.2014 г. в гр. Пазарджик в качеството си на длъжностно лице – *** е нарушил служебните си задължения по чл. 159, ал. 2 от ЗДвП и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

= на 14.07.2016 г. в гр. Пазарджик в качеството си на длъжностно лице – *** е нарушил служебните си задължения по чл. 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава-членка на ЕС и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

= за времето от 15.06.2016 г. до 27.07.2016 г. в гр. Пазарджик и гр.

Велинград, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – *** е използвал служебното си положение, за да набави за другиго противозаконна облага, като е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 283 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Наложената мярка за неотклонение „подписка“ е отменена.

С Решение № 26/15.02.2022 г. по ВНОХД № 608/2021 г. Пловдивският апелативен съд потвърждава първоинстанционната присъда /проведено е само едно открито съдебно заседание/, а решението му е оставено в сила от ВКС с Решение № 85/09.11.2022 г. по н. д. № 244/2022 г., І н. о. /също 4 проведено само едно открито съдебно заседание/.

По делото са приети сключени между ищеца и адвокатско дружество „*** договори за правна защита и съдействие, от които: един от дата 20.07.2020 г. за защита по ДП № 43/2017 г. на ОСлО-Пазарджик (пр. № 3826/2016 г. на ОП – Пазарджик) с уговорено възнаграждение от 600 лева с ДДС, платено на 20.07.2020 г. в брой по издадена фактура, с приложен касов бон; втори от дата 16.03.2021 г. за защита по НОХД № 67/2021 г. на ОС – Пазарджик с уговорено възнаграждение от 1 200 лева с ДДС, платено на 16.03.2021 г. в брой по издадена фактура, с приложен касов бон /в наказателното дело/; трети от дата 12.01.2022 г. за защита по ВНОХД № 608/2021 г. на ПАС с уговорено възнаграждение от 1 200 лева с ДДС, платено на 12.01.2022 г. в брой по издадена фактура с приложен касов бон /в наказателното дело/ и четвърти от дата 14.04.2022 г. за защита по н. д. № 244/2021 г. на ВКС, І н. о. с уговорено възнаграждение от 1 200 лева с ДДС, платено на 14.04.2022 г. в брой по издадена фактура с приложен касов бон /в наказателното дело/.

Установява се, че ищецът Т. Т. е назначен за служител в МВР на 02.01.2001 г. на длъжност ***. Постепенно след това е заемал различни длъжности, като *** от 2004 г., ***, *** – 2008 г., *** – 2009 г. – 2010 г., *** – 2010 г., *** – 2010 г., *** – 2012 г. до 2016 г. Не е спорно, че през 2017 г. ищецът е преназначен на друга длъжност – ***, която заема и в момента.

Присвоените звания са *** – 2001 г. и ст. *** – 2004 г. Има множество награди като полицейски служител.

От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят С. Г. Т., съпруга на ищеца, дава показания, че са женени от 2012 г. Смята съпруга си за общителен, весел човек, който обича да се събира с близки и приятели, пее, танцува, а също така и отдаден на семейството си.

Разказва, че около 2016 г. нещата изведнъж са се променили драстично, като забелязала, че съпругът й станал много по-чувствителен, но и по-сприхав, както и мълчалив – отговарял само с „да“ и „не“, респ. спрели да се събират с приятели. Като причина за това, ищецът обяснил, че имал проблеми в работата, колегите му се отдръпнали от него, поради което предположил, че срещу него се води някакво разследване. Дори си мислел, че телефонът му се подслушва. Един ден след работа споделил, че бил „помолен“ да освободи заеманата от него длъжност – *** и да премине на по-ниска длъжност в ***.

Това го сринало. Започнал да страда от безсъние, високо кръвно, което наложило да увеличи приема на лекарства. Притеснявал се за родителите си, 5 бивши учители по професия, с висок морал, да не научат, че срещу него се води разследване за корупционни схеми. Излага, че имат дете, родено през 2013 г., което също задавало въпроси предвид промененото емоционално състояние на баща му. Свидетелката разказва, че колегите й от работата постоянно шушукали и очевидно знаели за събитията около съпруга й понеже той бил обществена фигура и всички го познавали. Обобщава, че като цяло имало много напрежение. През 2020 г. ищецът имал 50-годишен юбилей и принципно били планирали да го отпразнуват, но когато получил някаква призовка по делото всичко пропаднало, не искал да говори и да се събира с никого. Свидетелката си спомня, че първият ден от наказателното производство продължил буквално цял ден, като ищецът се прибрал превъзбуден и замислен, тъй като не е очаквал негови колеги да разкажат толкова „хубави“ неща за него, а други да премълчат важни обстоятелства.