Определение № 814 от 21.07.2016, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 814 21.07.2016 град Бургас

Бургаският окръжен съд граждански състав на двадесет и първи юли две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Десислава Динкова

Членове: като разгледа докладваното от Д.Динкова

................................................................ търговско дело №522 по описа за 2015 година.

Производството е образувано по повод исковата молба на А.С.Б., ЕГН **********, С.А.Б., ЕГН ********** и П.А.Д., ЕГН ********** и тримата с посочен постоянен адрес *** чрез пълномощника им адв. С.Н. с адрес *** против „Старт инвест“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: село Войводиново, облст Пловдив, община Марица, ул. „Христо Ботев“ №53 и „ККП 77“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, ет. 6, ап. 16, с която се претендира по отношение на ответниците да бъде обявена относителната недействителност на апорт, извършен от „Старт Инвест“ ЕООД в „ККП 77“ ООД, вписан по партидата на втория ответник на 27.08.2014 год., а в Служба по вписванията гр.Несебър с акт №126, том 25/01.09.2014 год., на следните недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сгради с идентификатори: *** по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД на АГКК, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад, Амадеус лукс, ет. 1, обект М2, площ 181, 29 кв.м.; *** по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК – Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 1, обект 1-6, площ 43, 36 кв.м.; *** по КККР на гр.

Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК – Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 1, обект 1-7, площ 43, 36 кв.м.; *** по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК – Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 1, обект 1-8, площ 43, 36 кв.м.; *** по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК – Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 1, обект 1-9, площ 89, 19 кв.м.; *** по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК – Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 0, обект 1-10, площ 147, 66 кв.м.; *** по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК – Бургас, за търговска дейност, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 0, обект 0-3, площ 337.86 кв.м.; *** по КККР на гр. Несебър, одобрени със Заповед №РД-18-46 от 18.08.2006 г. на ИД на АГКК, изм. със Заповед №КД-14-02-325/25.02.2010 г. на Началник на СГКК – Бургас, за търговска дейност, с адрес: жилище, апартамент гр. Несебър, Слънчев бряг плаза, ет. 0, обект 1-10, площ 147, 66 кв.м.;

За разглеждането на настоящия иск с оглед предмета му-установяване наличието на самостоятелно потестативно право на кредиторите да искат действията на длъжника им по сключени търговски сделки, които ги увреждат, да не могат да им се противопоставят, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на, Част ІІІ на

ГПК и следователно той следва да се разглежда по правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК за предявяването й, след изправяне на нередовностите, указани неколкократно с разпореждания на съда и след оттегляне на първоначално заявената претенцията спрямо 106 бр. от посочените в исковата молба имоти (с молби от 17.11 и 25.11.2015 г.), отговаря на условията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от упражняването на това преобразуващо право на кредиторите по съдебен ред, с цел постановяване на едностранна правна промяна в имуществената сфера на дружеството-длъжник – „ККП 77“ ООД. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност (арг. от чл. 104, т. 4 във вр. с чл. 105 от ГПК). Исковата молба е подадена от лица с надлежна активна процесуална легитимация, с произтичаща от твърденията им за действително възникнали и непогасени вземания. Искът е насочен срещу лицето, за което се твърди, че нарушава материално субективно право на ищеца, като намалява свое секвестируемо имущество, съотв. затруднява удовлетворяването на кредитора си. Ответникът е възразил срещу редовността на исковата молба, като същевременно е изложил твърдения за недопустимост в субективното съединяване на претенциите, тъй като кредиторовото качество на А.Б. произтичало от две различни основания – прекратено членство и решения по арбитр. дела №2/2014, №3/2014 и №4 от 2014 г. Последното предпоставяло наличието на две различни претенции по чл. 135 от ЗЗД, по които следвало да се внесе отделна държавна такса. Възражението е неоснователно.

Субективното съединяване на претенциите предполага наличие на общност в петитума ИЛИ на общност в основанията на другарите (или и двете), като степента на общност може да варира (от един юридически факт до пълно припокриване в предметите на делата). В случая ищците считат, че имуществените им интереси са увредени от една и съща сделка, извършена от дружеството-длъжник. Фактът, че един от тях е кредитор на повече от едно основание не е пречка за надлежната им паралелна активна легитимация. На следващо място ответникът възразява, че ищците нямали качество кредитори, поради което искът бил недопустим. Наличието/липсата на кредиторово качество по съществуващо и непогасено вземане е въпрос от материалноправно естество, който следва да получи произнасяне едва с крайния съдебен акт и не е предпоставка за допустимост на производството. Ответникът „Старт инвест“ ЕООД възразява още, че искът не може да се предяви само спрямо част от имотите, предмет на апорта. Според съда е точно обратното - допустимо е предявяването на иск, с който се иска да бъде частично прогласена недействителността на сделка, увреждаща кредитор, при все че с увреждащата сделка са прехвърлени делими права. Право на ищеца е да определи параметрите на защита, която търси от съда, като конкретизира предметът на увреждащата сделка и същият е налице като прехвърляемо право, което е делимо. Това се определя и от неговата претенция, с оглед интереса, който иска да му бъде възстановен като резултат от уважаване на иска. На последно място първият ответник сочи, че ищците нямат интерес от отменителен иск, насочен срещу имоти, върху които е била наложена възбрана от същите, като обезпечителна мярка по други производства между тях. Представя определение №623 от 31.03.2014 г. на ПАС по т.д. №368 от 2014 г., с което ПАС е отменил определението на ПОС по ч.т.д 211/2014 г. и е допуснал обезпечение на бъдещия иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ на А. и С. Берберови и П.Д. срещу „Старт инвест“ ЕООД, но съдът констатира, в диспозитива на определението не са посочени имотите, предмет на настоящото производство. Освен това ищците с допълнителната искова молба са приложили определение №273 от 23.03.2016 г. по ч.т.д. №679 от 2015 г., с което по тяхна молба е отменено обезпечението „възбрана“ върху процесните имоти като обезпечителна мярка на бъдеща претенция с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД с предмет процесния апорт, допуснато на 08.10.2015 год. При съпоставка на горните съдебни актове и на справките по имот, представени поотделно за всеки от самостоятелните обекти от ответника „Старт инвест“ ЕООД се установява, че по искане на ищците са вписвани възбрани преди датата на вписване на апорта, но заличени. Незаличена е единствено възбраната върху имот №***, вписана на 01.04.2014 год. и това обстоятелство не се оспорва от ищците, но последните заявяват, че такава обезпечителна мярка не е вписана по тяхно искане и от приложеното определение №623/31.03.2014 год. действително е видно, че върху горния самостоятелен обект обезпечителна мярка не е допусната. Въпреки горното, на ответника „Старт инвест“ ООД следва да се укаже да представи пълно копие на определението по начин, че да може де се проследи поредността на страниците, тъй като съдържащото се в делото е разбъркано и някои от страниците се повтарят.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и ответниците.

Проект за доклад:

В исковата молба се твърди, че до

30.12.2013 г. тримата ищци и Юлия Бонева са били съдружници в „СТАРТ ИНВЕСТ“ ООД. Дружественият капитал, възлизащ на 600 000 лв., бил разпределен поравно между тях, т.е. по 150 000 лв. за всеки един. На 08.10.2013 г. ОС на първия ответник взело решение, вписано в ТР на 30.12.2013 г., да изключи А.С.Б., С.А.Б. и П.А.Д. като съдружници, съотв. дяловете им да бъдат поети от оставащия съдружник – Юлия Петрова Бонева. Сочи се, че със същото решение били сменени управителите А. и С. Берберови с Юлия Бонева. Считат, че от същата дата са придобили правото да получат полагащите им се дружествени дялове от имуществото на „Старт Инвест“ ООД, съотв. от тогава са придобили и качество на кредитори спрямо дружеството за стойността на активите по последния счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2013 г. Ищците твърдят, че съгл. обявения в ТР годишен финансов отчет, приет и заверен от 31.12.2013 г., включващ и баланс към тази дата, нетната стойност на активите възлизала на 6 598 000 лв.

Стойността на дружествените дялове на тримата ищци била ¾ от нетната стойност на активите или общо 4 948 500 лв. Сочи се още, че никаква част от стойността на дружествените дялове не била изплатена. Освен това А.С.Б. на отделно основание разполагал с изпълнителни листове срещу „Старт Инвест“ ЕООД за над 5 млн. лева, от която сума сборът на главниците бил отразен в балансите на дружеството към 31.12.2013 и 31.12.2014 г. като по-голяма част от общия дълг от 4,4 млн. лв. По отношение на увреждащия характер на сключените от първия ответник сделки, ищците сочат, че от самото начало на 2014 г. до настоящия момент всички действия на „Старт Инвест“ ЕООД били насочени към успешно укриване на активите на дружеството. Уточнява, че на 27.08.2014 г. в ТР по партидата на „ККП 77“ ООД е бил вписан апорт от „Старт инвест“ ЕООД на 4 поземлени имота и 87 самостоятелни обекта в сгради в к.к. Слънчев бряг. На 01.09.14 г. апортът бил вписан и в Служба по вписвания – гр. Несебър. По този начин длъжникът „Старт инвест“ ЕООД придобил дружествени дялове от капитала на втория ответник, които били прехвърлени на 05.09.2014 г. на Красимир Иванов Нанкин, като в обявения в ТР договор за продажба на дружествени дялове цена не била посочена. Твърдят, че извършеният апорт ги уврежда, че те са кредитори за стойността на дружествените си дялове, считано от датата на прекратяване на участието им като съдружници в „Старт инвест“ ООД, а А.Б. – и по вземания за връщане на заеми с падежи далеч преди края на 2013 г., като посочва датите 30.11.2009 г. и 01.06.2012 г.. Допълва, че на датата на апорта дружеството чрез неговите органи – Юлия Бонева като едноличен собственик и управител, е било наясно със задълженията към кредиторите си, както и увреждащия характер на апорта, а такова знание от приобретателя не се изисквало. Прилагат писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.