Решение № 260 от 29.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Благоевград, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500692 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6, предл.2-ро от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№113/05.01.2026г., подадена от И. Н. А. – длъжник по изпълнението, чрез пълномощника адв.В. К., против разпореждане изх.№ 58578/10.12.2025г. на ЧСИ В.Т. по изп.д.№518/2022г. по описа на съдебния изпълнител.

С жалбата се оспорва като неправилно и незаконосъобразно разпореждането, с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство. Твърди се настъпила в изпълнителния процес погасителна давност, като в компетентността на сезирания съд е да се произнесе по този въпрос. Сочи се, че изпълнителното дело се прекратява по силата на закона ако в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, а в случая е изтекла и общата пет годишна давност.

Препис от жалбата е връчена на взискателя. В срока по чл.436, ал.2 ГПК е подал отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени аргументи.

1

На основание чл.436, ал.3 ГПК от при РС Благоевград е представил писмени мотиви, в които е изтъкал доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Изпълнителното производство под № 518/2022г. по описа на ЧСИ В.Т. е образувано на 12.07.2022г. по молба от взискателя „Е.М.“ ЕООД, на основание Изпълнителен лист от 25.07.2011г., издаден по ч.гр.дело № 1121 по описа на Районен съд Петрич за 2011г. С молбата за образуване взискателят е посочил като начин на изпълнение налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

На 21.07.2022г. е наложен запор на банкови сметки, за което длъжникът е редовно уведомен, вкл. и чрез работодателя й „П.” ООД.

Видно от записванията върху изпълнителния лист по сметка на ЧСИ са постъпвали от длъжника плащания на суми от 11.01.2023г. до 02.06.2023г., на 07.08.2023г., на 30.08.2023., на 05.10.2023г. и последно на 07.12.2023г.

На 11.04.2024г. е постъпила молба с вх.№ 11613 /л.96 от ИД/ от взискателя „Е.М.“ ЕООД за извършване на справки за трудови договори и пенсия, за регистрирани банкови сметки на длъжника и е поискано налагане на запори.

С молба вх. № 12245/31.03.2025г. /л.103 от ИД/ взискателят отново е поискал извършване на справки и налагане на обезпечителни мерки, а на 16.10.2025г. е постъпило искане с вх.№ 36265 /л.111 от ИД/ за налагане на запори върху банкови сметки в „УБ” АД, същият наложен на 17.10.2025г.

С молба вх. № 40104/18.11.2025г. /л.120 от ИД/ взискателят „Е.М.“ ЕООД е поискал ново проучване на длъжника за регистриран трудов договор и получавана пенсия, както и за открити банкови сметки и налагане на запори, като на 01.12.2025г. е наложен запор върху секвестируемата част от трудовото възнаграждение и всякакво друго възнаграждение по граждански или други видове договори на длъжника И. Н. А..

С жалба вх.№ 42226/08.12.2025г. /л.134 от ИД/ до ЧСИ длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство, поради погасяване по давност на вземането.

С обжалваното разпореждане изх.№ 58578/10.12.2025г. ЧСИ е отказал 2 прекратяване на изпълнителното делото на поисканото от длъжника основание. Съдия – изпълнителят е приел, че по делото не е настъпила перемпция, тъй като няма изтекъл период от две години, през който взсикателят да не е искал извършване на изпълнително действие или през който да не е извършвано частично плащане от длъжника. Отделно от това е приел, че съгласно чл.120 ЗЗД погасителната давност не се прилага служебно.

Дали вземането е погасено по давност е материалноправен спор, който е компетентността на съда, а не на съдия – изпълнителя.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от активно легитимирана страна – длъжникът по изпълнението, който оспорва отказа на съдия изпълнителя да прекрати принудителното изпълнение с твърдение, че вземането е погасено по давност и поради перемпция. Съгласно чл. 435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК длъжникът е активно легитимиран да този акт.

По същество:

Основание за прекратяване на индивидуално принудително изпълнение е когато длъжникът изпълни изцяло дължимото или настъпят други факти, имащи отношение към погасяване на вземането. Основание за прекратяване на производството без това да засяга погасяване на материалното вземане са случаите, в които настъпи т.нар. перемпция – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това е хипотеза, в която в продължение на повече от две години от последно извършеният изпълнителен способ от взискателя не са предприети действия и не е поискано извършване на нов принудителен способ. В този случай прекратяването на изпълнителния процес настъпва по право, по силата на самия закон, без да е необходимо издаването на акт от съдия- изпълнителя.

Последното не е конститутивен елемент от фактическия състав на прекратяване на изпълнителното производство, поради перемпция. За разлика от исковия процес, в изпълнителния давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД, с прекъсването на давността започва да тече нова такава. В случая от образуване на изпълнителното дело до подаване на 3 молбата от длъжника с искане за прекратяването му не е изтекъл период от време от минимум две години, през който да не са настъпили факти, които да са прекъснали давността. За периода от 11.01.2023г. до 02.06.2023г., на 07.08.2023г., на 30.08.2023., на 05.10.2023г. и последно на 07.12.2023г. длъжникът е извършвал доброволно плащане на части от дължимата сума. С всяко плащане е признал неизгоден за себе си факт - за дължимостта на вземането. На основание чл.116, б.“а“ ГПК с всяко извършено плащане настъпва прекъсване на давността и започва да тече нова такава. Също така с молбите от 11.04.2024г., 31.03.2025г., 16.10.2025г. и от 18.11.2025г. взискателят е поискал извършването на конкретен изпълнителен способ – запор, с което считано от всяка една от тези дати давността също е прекъсната.

Следователно, от всяко редовно прекъсване до последващото настъпило такова няма изтекъл двугодишен период от време, поради което не е настъпило основанието за прекратяване на изпълнителното производство по силата на силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Неоснователно е искането на жалбоподателя за прилагане от ЧСИ или от съда в настоящото производство на последиците на института на давността.

Последното е материалноправен интститут и ако длъжник твърди, че вземането е погасено по давност пътят му за защита е само по исков ред. По същество длъжникът твърди, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, което се изпълнява, е настъпил нов факт с правно значение - давност, като дали същият е настъпил или не е въпрос на материалноправна искова защита, която страната може да реализира по друг допустим процесуален ред – с предявяване на иск по чл.439 ГПК.

По тези аргументи жалбата е неоснователна, а обжалвания акт на ЧСИ следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане изх.№ 58578/10.12.2025г. по изп.д.№ 518/2022г. по описа на ЧСИ В.Т., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство, поради погасяване на вземането по давност и на основание чл.433,ал.1, т.8 от ГПК.

4

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5