Решение № 6066 от 09.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6066 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100512000 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7585/25.04.2024г., постановено по гр. д. № 33014/ 2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав, съдът е осъдил ответника К. Б. С., да плати на ищеца Б. С. П. сумата от 4000лв. – обезщетение за неимуществени вреди /страх, напрежение, безпокойство, постоянна тревожност, неудобство, системно безсъние, нарушено чувство за сигурност в собственото жилище, за достойнство и чест/, причинени от ответника чрез вдигане на силен шум, включително през нощта и блъскане по входната врата на апартамента на ищеца, които ищецът търпи в периода от началото на 2022г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от 14.6.2023г. до плащането, като и сумата 1475лв. – разноски по делото.

Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба от ответника К.

Б. С., с която се обжалва изцяло първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения, че по делото не са доказани подаваните сигнали срещу ответника, а от постановлението за отказ да бъде настанен за принудително лечение по Закона 1 за здравето се установявало, че срещу ответника бил подаден сигнал, че е психично болен, но след проверка твърденията били опровергани.

Приобщените чрез СТЕ сигнали до спешния телефон „112“ не установявало, че ищецът е обект на противоправно поведение, а служителят на телефон „112“ бил ползван за правни съвети, като без основание ответникът бил окачествяван като „психично болен“. Неправилно били кредитирани показанията на св.В., доколкото не присъствала на конфликт между страните, а пресъздавала чути от трети лица обстоятелства, а в частта, в която дала показания, че чувала как ответникът тропа в апартамента си, то не можело да бъде възприето, че каквото и да е тропане е с такъв интензитет, че да наруши обичайните нива на шум в дадена етажна собственост. Неправилно били кредитирани и показанията на майката на ищеца св.А., също по съображения, че не живеела на процесния адрес, изложените обстоятелства не почивали на непосредствено възприети от нея факти, а от трети лица, които пресъздала, вкл. в показанията ставало ясно, че не самият ищец се смутил, а жената, с която живеел на семейни начала, която не била ищец. Съответно не изразявала собствени впечатления и възприятия, а евентуално такива на трето за процеса лице и доколкото не живеела с ищеца, то не можело да се направи заключение, че възприела и твърдените от ищеца неимуществени вреди, в т.ч., че последният не можел да спи, че се оглеждал, ослушвал, че „К. му бил в главата“. Макар подобно на св.В. да не била обект на агресивно поведение от ответника бланкетно посочила, че имало и други тормозени съседи, поради което не можели да се направи извод за поведение в пряка причинноследствена връзка с твърдените неимуществени вреди. Цитираните показания почивали на слухове и дедукции на база тях, което се потвърждавало и от постановлението за отказ за вземане на мерки по Закона за здравето спрямо ответника, в което били снети показания на управителя на ЕС, който го определял като учтив и не проявявал агресия. Въпреки кредитирането на показанията на св.В., в частта, в която същата е заявила знание за междусъседски конфликт, съдът не кредитирал показанията на св.Стоименова относно причините за конфликта, а именно че ответникът и майка му неколкократно заявявали на ищеца за шум, вдиган от домашния любимец на ищеца през късните часове от денонощието. И защото ищецът не вземал мерки срещу поведението на отглежданото от него куче, с което се нарушавало спокойствието на ответника и възрастните му родителите, за 2 които полагал грижи, се явявало причина за конфликт между съседите. Не следвало да се тълкуват положително и квалифицирането на ответника като „умствено изостанал“ и „психично болен“, както и безпочвените му жалби до единния телефон „112“. Доколкото и разпитаните свидетели определяли ответника като учтив, съответно не било доказано агресивно поведение, то изводите на съда били необосновани и неправилни. По същия начин, въпреки че от показанията на свидетелите ставало ясно, че дори и ответникът да вдига шум, то същото се случвало рядко, за кратни интервали от време, то не можело да се възприеме, че е налице системно нарушение над допустимите нормални граници. Оспорва се като прекомерен и недоказан размера на претърпените болки и страдания.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия ищец, в който се твърди неоснователност на същата по подробно изложени съображения, вкл. се поддържа, че след като ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, то възраженията почиващи на фактическите твърденията са преклудирани.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността .

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 4 5 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян страх, напрежение, безпокойство, постоянна тревожност, неудобство, системно безсъние, нарушено чувство за сигурност в собственото жилище, за достойнство и чест, причинени от ответника чрез вдигане на силен шум през нощта, обиди, блъскане по входната врата на апартамента, закани за побой, псуване, търпени в период от началото на 2022г. до предявяване на иска (14.06.2023г.), ведно със законната лихва от исковата молба. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички предпоставки на исковата претенция по чл.45 ЗЗД (противоправно деяние, вреди и причинно-следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди), като вината се 3 предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът е негов съсед, обитаващ апартамент (№ 75) под този на ищеца (№ 77), като в периода от началото на 2022г. до подаване на исковата молба ответникът периодично и безпричинно осъществявал системен тормоз, изразяващ се в системно, грубо и продължително блъскане по пода на ищеца (таван на ответника) или по тръбите, съпроводено с крясъци, викове с обидно и заплашително съдържание, както през светлата част на денонощието, така и в тъмната част, вкл. през нощта, така и системно и безпричинно обиждане при случайни срещи в общите части на сградата или пред блока, за което конкретно се сочат случаи на поведение на ответника с твърдения характер, за част от които били сигнализирани на тел.112, съответно били подавани жалби към органи на МВР и Прокуратурата, което било безрезултатно. Твърди се, че соченото поведение на ответника причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно напрежение, страх за психическото и за физическото му здраве, дискомфорт, стрес, страхове, безпокойство, нервност, безсъние и постоянна тревожност, вкл. системното псуване и обиждане накърнило чувството за чест и достойнство.

В срока по чл.131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба, поради което и въведените фактически твърдения /постоянен шум от отглеждано от ищеца куче и подлагане ответника на високи нива на стрес, безпокойство и тревожност/ към становище на ответника депозирани по делото се явяват преклудирани и не подлежат на обсъждане, съответно като такива се явяват и доказателствените искания, съответно събраните въз основа на тях доказателства по делото чрез издадените съдебни удостоверения, както и показанията св.Стоименова, доколкото са поискани (л. 24 на задна страница изрично са поискани за доказване, че ищецът притежавал домашен любимец, който вдигал шум, обезпокоявал живущите, както и че ответникът бил подложен на високи нива на стрес, безпокойство и тревожност; поддържано в п.с.з по делото, л.27 на задна страница) за доказване на възраженията по въведени фактическите твърдения въведени след срока на отговор на исковата молба (Вж. Решение № 106/12.10.2023г. по гр.д. № 367/2022г. на ВКС;

Решение № 18/ 10.03.2022 г. по.гр.д.№ 4024 от 2021 г. на ВКС на РБ и др.), срещу което изрично се възразява и в отговора на въззивната жалба.

4

Прието по делото е постановление от 30.05.2022г. по пр.пр.6524/2022г.

(образувана на 14.02.2022г. по сигнал от ищеца за агресивно и несъответно поведение от съсед) по описа на СРП, съгласно която е отказало да се внесе до СРС по реда на чл.157 ЗЗдр. за настаняване на задължително лечение ответника по делото. Свидетелските показания, дадени в хода на пр.пр.

6524/2022г. не могат да бъдат ценени и обсъждани по отношение на настоящото гражданско производство, доколкото редът за събиране на гласни доказателства е друг. Протоколът представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ формална и материална доказателствена стойност, обвързваща съда, но по отношение на фактите и обстоятелствата, които са били установени от длъжностното лице, т.е. за факта и датата на образуване на преписката по сигнал на ищеца срещу ответника, за наличието на снети сведения (не и по отношение на съдържанието им), съответно за прекратяване на преписката. Това е така, доколкото принципът на непосредственост при разглеждането на делото, прогласен в разпоредбата на чл.11 ГПК, най-общо се отнася до това, че съдът не може да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на производството по висящия спор, т.е. не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания събрани в друго производство, в т.ч. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи и др. /Вж. Решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5839 / 2014 г. на ВКС и др./.

По делото е прието писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“, съгласно което има постъпили обаждания за нарушения на лице от адрес гр.София, ж.к. ********, и от ищеца за периода от 01.01.2022г. до м.06.2023г., от един и същ телефонен номер от лице, представило се за Б. П., на дати, както следва: 13.01.2022г. в 22,11ч; 03.02.2022г. в 17,37ч; 06.02.2022г. в 19,45ч., към което писмо има представено веществено доказателство с данните за звукозаписа и електронните картони. Информацията от същото е приобщена чрез прието по делото заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, от което се установяват обаждания от ищеца, както следва: на 13.01.2022г. от 22,11ч. по повод оплаквания за вдиган шум, блъскане по пода от съседи в гр.София, ж.к. ********; на 03.02.2022г. от 17,37ч по повод оплакване за съседа отдолу К., който се качил и започнал да рита по вратата, който имал някакви проблеми, поради което са изпитвани притеснения, вкл. предишната 5 вечер блъскал през цялата вечер, поради което се иска идване на полиция; на 06.02.2022г. от 19,45ч. по повод оплаквания за съсед, който крещял и блъскал и тормозил живущите в блока.

От уведомително писмо рег.№ 338400-4998/25.03.2024г. се установява, че в книгите за получени и предадени сигнали в група „ОДЧ“ при 09РУ-СДВР: на 03.02.2022г. в 14,47ч е регистриран предаден сигнал от Б. П., в който има оплакване срещу съсед с психически заболявания, който ритал входната му врата, бил насочен екип от МВР, който при посещение на адреса на въпросното лице, което не отворило вратата; на 06.02.2022г. в 19,54ч е регистриран предаден сигнал от Б. П. отново за тормоз от негов съсед, за което бил изпратен екип на МВР, които съставили предупредителен протокол.

Прието като писмено доказателство е докладна записка рег.№ 338416907/21.02.2022г. на МВР, СДВР, 09 РУ, относно извършена проверка по приписка № 3384р-4927/2022г., от която се установява, че на 06.02.2022г. около 19:55ч служители на ООП-СДВР били изпратени до адрес в гр.София, ул. ********, за психично болно лице, което създавало шум, за което бил съставен протокол по чл.65 ЗМВР на ответника.