Решение № 1583 от 20.07.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. Бургас, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА в присъствието на прокурора Б. Н. К. като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20222120102148 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на ЕЛ. ЕМ. М. срещу Прокуратурата на Република България. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В законовия срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който Прокуратурата оспорва исковете като неоснователни и се претендира тяхното отхвърляне, алтернативно се моли да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер от претендирания.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната разноските по делото.

В съдебно заседание прокурор от БРП моли съда да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

През 2017 г. ищцата заема длъжността „***“ в Митница – Бургас.

Досъдебно производство № ***/2017 г. по описа на СО-СП, пр. преписка № ***/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура (за краткост ДП № ***/2017 г.) е образувано за престъпление по чл.321, ал.3 и ал.2 от НК.

С определение от 06.10.2017 г. по ЧНД № ***/2017 г. по описа на Специализиран наказателен съд е дадено разрешение на орган на досъдебно производство по ДП № ***/2017 г. да извърши претърсване на ЕЛ. ЕМ. М. и изземване на вещи, относими към предмета на разследването.

С определение от 06.10.2017 г. по ЧНД № ***/2017 г. по описа на Специализиран наказателен съд е дадено разрешение на орган на досъдебно производство по ДП № ***/2017 г. да извърши претърсване и изземване в недвижим имот, находящ се в гр. ***, обитаван от ЕЛ. ЕМ. М., и изземване на вещи и документи от него.

С определение от 06.10.2017 г. по ЧНД № ***/2017 г. по описа на Специализиран наказателен съд е дадено разрешение на орган на досъдебно производство по ДП № ***/2017 г. да извърши претърсване в недвижим имот, находящ се в гр. ***, обитаван от ЕЛ.

1

ЕМ. М., и изземване на движими вещи и предмети от значение за наказателното производство.

На 19.10.2017 г. в 06.05 часа е издадена заповед за полицейско задържане на ищцата за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като са налице данни за извършено престъпление по чл.321, ал.2 от НК. Тя подписва декларация, че не желае да си упълномощава адвокат или да й бъде назначен служебен защитник, че има здравословни проблеми (***), желае медицински преглед от лекар и не желае член от семейството й или друго заинтересовано лице да бъде уведомявано за задържането й. За времето от 06.10 часа до 06.20 часа е извършен личен обиск на Б. по ДП № ***/2017 г., но не са иззети вещи, като за процесуално-следственото действие се съставя протокол за обиск и изземване с разрешение на съдия.

На същата дата, 19.10.2017 г., в дома на Б. в гр. *** за времето от 06.30 часа до 08.15 часа е извършено претърсване по ДП № ***/2017 г., като са иззети пари и два мобилни телефона. Ищцата дава обяснения, че телефоните са нейни, а 200 лева от парите са й предадени от майка й, за да даде на брат й, а останалите 2300 лева са нейни спестявания, необходими за пътуване в София. За процесуално-следственото действие се съставя протокол за претърсване и изземване.

На същата дата, 19.10.2017 г., в имот в гр. ***, където живее майката на ищцата, за времето от 09.30 часа до 09.45 часа е извършено претърсване по ДП № ***/2017 г., като не са иззети вещи. За процесуално-следственото действие се съставя протокол за претърсване и изземване.

На 20.10.2017 г. в 05.50 часа ищцата е освободена от ареста. Тя се свързва по телефона със съпруга си, свидетелят Л. Б., и му казва, че са я арестували. Към същия момент той живее с двете им деца в гр. Русе, а ищцата живее в гр. Бургас, а когато има отпуск или компенсация от дежурства се прибира в гр. Русе. От полицията я взема свидетелят Г.Д., който е нейн колега, като първите й думи са „Вече съм престъпник“. Ищцата изглежда „смачкана“ (по думи на свидетеля) и плаче. Свидетелят я откарва до дома й. След ареста ищцата се променя, като не иска да говори с никого, освен ако не е наложително.

На 20.10.2017 г. с постановление на следовател в СО при Специализирана прокуратура ищцата Б. е привлечена като обвиняем по ДП № ***/2017 г. за това, че: на неустановена дата в началото на месец май 2017 г., в гр. Малко Търново, се сговорила с повече лица – с Р.С.К., С.Г.М., Я.Н.Я. и З.Г.И. да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага – престъпления по чл.301 от НК и по чл.282 от НК, като деянието осъществява състав на престъпление по чл.321, ал.6 от НК. Спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева, която е внесена на дата 23.10.2017 г. Обвинението й е предявено в 13.30 часа на 20.10.2017 г. в присъствието на упълномощен защитник – адвокат П.Д., като видно от договор за правна защита и съдействие на 19.10.2017 г. Б. заплаща на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за защита по това ДП. В 13.35 часа започва разпитът на обвиняемата, в присъствието на адв. Д.. Ищцата заявява, че на този етап ще се възползва от правото си да не дава обяснения. Адвокат Д. заявява, че желае да бъде призован за предявяване на материалите по досъдебното производство.

Със заповед № ***/23.10.2017 г. на началник на Митница Бургас временно е снет от употреба личния митнически печат на ищцата и е прекратено удостоверението й за електронен подпис.

На 04.12.2017 г. на ищцата е връчено писмо от директор на Агенция „Митници“ да се яви на 06.12.2017 г. в 09.30 часа в инспекторат в Агенция „Митници“ за запознаване с материали по дисциплинарно дело № ***/2017 г. и за изслушване и даване на писмени обяснения.

Със заповед № ***/18.12.2017 г. на директор на Агенция „Митници“ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й 2 правоотношение на длъжност „*** в Агенция „Митници“, Митница Бургас, с ранг III-ти младши“ без предизвестие, като на основание чл.108, ал.2 от ЗДСл държавният служител не запазва придобития ранг на държавна служба. Заповедта е връчена срещу подпис на ищцата на 18.12.2017 г. След като е уволнена, ищцата се прибира в гр. Русе. На 29.12.2017 г. тя подава жалба до Административен съд – Бургас срещу заповедта за уволнението й.

Ищцата не желае да говори с никого и става избухлива. Съпругът й предлага да посети лекар, но тя отказва, като отказва й да се среща с роднини и приятели. Тъй като не успява да си намери работа в гр. Русе, ищцата се връща в гр. Бургас и започва работа в автомивка. Става нервна и не се чувства добре психически. Ако разговаря със свидетеля Д., разговорите са кратки.

На 27.03.2018 г. адвокат Д. подава молба до прокурора по ДП № ***/2017 г. за връщане на ищцата на сумата от 2500 лева и двата мобилни телефона, които й са иззети. С постановление на прокурор от СП от 28.03.2018 г. искането е оставено без уважение. Против това постановление е подадена жалба от адв. Д. на 11.04.2018 г. до Специализиран наказателен съд, който с определение от 27.04.2018 г. по ЧНД № ***/2018 г. по описа на този съд оставя без уважение жалбата.

На 12.04.2018 г. е проведен разпит на ищцата в качеството й на обвиняем по ДП № ***/2017 г., в присъствието на адв. Д., като Б. заявява, че не желае да дава обяснения.

С решение № ***/26.04.2018 г. по адм. дело № ***/2017 г. по описа на АдмС – Бургас, в сила от 17.04.2019 г., е отменена заповед № ***/18.12.2017 г. на директор на Агенция „Митници“. Със заповед № ***/05.04.2019 г. на директор на Агенция „Митници“ ищцата е възстановена на длъжността „***“ в ТД на Агенция „Митници“ ***, с ранг III-ти младши, считано от 04.04.2019 г., като на същата дата се явява на работа. След като е възстановена на работа, постепенно психическото й състояние се подобрява.

На 28.11.2018 г. е предявено разследването по ДП № ***/2017 г. на защитника на ищцата адв. Д., който моли наказателното производство против Б. да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК и да й бъдат върнати иззетите вещи и да бъде отменена мярката й за неотклонение „парична гаранция“.

С постановление от 01.02.2019 г. на прокурор от Специализираната прокуратура на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК (деянието не е извършено) е прекратено наказателното производство ДП № ***/2017 г. срещу всички обвиняеми лица, сред които и Е.Е. Б. за престъпление по чл.321, ал.6 от НК. Със същото постановление е отменена наложената й мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2000 лева“ и е постановено да й се върнат отнетите вещи. Препис от постановлението е връчен на Б. на 09.02.2019 г. На 18.02.2019 г. е съставен приемо-предавателен протокол по ДП № ***/2017 г. за връщане на ищцата на иззети й пари и мобилни телефони, като за явяването си в прокуратурата Б. прави разходи в размер на 102,98 лева за гориво.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на свидетелските показания на Л. Н. Б. и Г.Д.

Д..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая, видно от приетите доказателства, ищцата е привлечена като обвиняема на 20.10.2017 г., а наказателното производство спрямо нея е прекратено на 01.02.2019 г. поради липса на престъпление.

При това положение, с посочените действия на държавното обвинение е осъществен специалният деликт по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – незаконно обвинение в извършване на 3 престъпление. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу Б. действия са били неоснователни. Без правно значение е дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ . Възникването на отговорността по този текст от закона е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая същото е прекратено поради липса на деяние, извършено от ищцата, което да съставлява престъпление.

На следващо място, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищцата в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята съвкупност водят до причиняването на вреди – в този смисъл Решение № 29 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2788/2016 г., III г. о.

Безспорно прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер – чл.46, ал.1 от НПК. Тя няма да носи отговорност за действия на полицейските органи само, когато те действат в условията на оперативна самостоятелност и не във връзка с образуваното наказателно производство.

В този смисъл Прокуратурата е надлежен ответник по делото и носи отговорност за причинени вреди на ищцата, ако те бъдат доказани.

По претендираното обезщетение за имуществени вреди: