Определение № 1214 от 03.06.2026, Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1214

Кърджали, 03.06.2026 г.

Административният съд - Кърджали - II състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ВИКТОР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов административно дело № 325/2026 г. на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба от Б. Б. Б., с [ЕГН], с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат К. Б. от АК – [област], с посочен адрес за призоваване – [населено място], [улица], [адрес], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2804353 от 02.06.2026 год., издадена от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали, с която, на Б. Б. Б., на основание чл.171, т.1, б.„з“, подб.„гг“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер].

В подадената жалба се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована и постановена при наличие на съществени процесуални нарушения, като актът не съответства на целта на закона, като са изложени подробни съображения в подкрепа на тези твърдения. С жалбата се иска съдът да отмени изцяло оспорената заповед за прилагане на ПАМ и да присъди на жалбоподателя разноските по делото.

В така подадената жалба е направено и особено искане, на основание чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК, за спиране на изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2804353 от 02.06.2026 год., издадена от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали, т.к. обжалването не спира изпълнението. Искането е обосновано с доводите, че предварителното изпълнение на мярката причинява на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, тъй като бил активно трудещ се човек, работел в [администрация], на [длъжност]. Жалбоподателят твърди, че работата му била свързана не само в офис, а ежедневно придвижване до различни институции в [област], както и в кметствата в [община], с оглед организиране на спортни и културни мероприятия и че лишаването му от възможността да управлява МПС води до сериозно затруднение при изпълнение на професионалните му задължения. Твърди също, че тези вреди са реални, значителни и трудно поправими, тъй като засягат текущата икономическа дейност и не могат да бъдат компенсирани в пълен обем на по-късен етап и нещо повече - липсвала конкретна и непосредствена опасност за обществения интерес, както и че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, но в конкретния случай липсват данни, които да сочат, че неговото поведение представлява непосредствена и реална опасност за живота и здравето на участниците в движението. Според жалбоподателя, не са изложени конкретни мотиви, които да обосновават необходимостта от незабавно изпълнение, извън общото позоваване на закона и е налице нарушение на принципа на съразмерност, като сочи, че съгласно чл.6 от АПК, административните актове следва да бъдат съразмерни, а в случая, наложената мярка и нейното предварително изпълнение засягат в прекомерна степен правото му на труд и стопанска инициатива, като причиняват вреди, които били несъразмерни спрямо преследваната цел.

Жалбоподателят счита, че в конкретния случай, частният интерес, възможността да упражнява трудова дейност, значително надделява над евентуалния обществен интерес от незабавното изпълнение на мярката. Сочи, че още в деня на връчване на тази Заповед за прилагане на ПАМ, нейното предварително изпълнение вече не реализира преследваната от закона преустановителна цел, а всъщност не реализира, каквато и да е друга цел. Сочи също, че му били върнати 2 броя peг. табели №[рег. номер] и СР на МПС на 02.06.2026 год., като счита, че от това може да се направи извод, че към датата 02.06.2026 год., служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кърджали са били наясно с факта, че за описания в заповедта лек автомобил има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но въпреки това, заповедта за прилагане на тази ПАМ му била връчена и било постановено отнемане на свидетелството му за управление на МПС и следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл.6, ал.2 от АПК, съобразно която, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. С оглед на изложеното, жалбоподателят моли съда да спре предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка.

Жалбата, естествено, не е подадена по установения в закон ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, а направо до Административен съд – Кърджали, по електронен път, чрез ССЕВ. Към същата е приложена в заверен препис част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както са приложени и допълнителни писмени доказателства.

След като се запозна с така подадената жалба и прецени приложените към нея писмени доказателства, вкл. и тези, които са част от преписката по издаване на оспорения административен акт, Административен съд – Кърджали, след преценка на направеното искане за спиране, констатира следното:

Това искане е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна – адресат на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), чиято законосъобразност е редовно оспорена по съдебен ред и по оспорването е образувано настоящото административно дело №325/2026 год. по описа на АдмС - Кърджали.

Разгледано по съществото същото е неоснователно, по следните фактически и правни съображения:

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от същия кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение №5/2009 год. на Общото събрание на съдиите във ВАС по тълк.дело №1/2009 година.

В конкретната хипотеза, с оспорената заповед спрямо жалбоподателя Б. Б. Б. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„з“, подб.„гг“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на СУ на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че на 02.06.2026 год., около [час], в [населено място], на [улица], до [обект], Б. Б. Б. е управлявал лек автомобил, [Марка], с peг. номер [рег. номер], собственост на Б. Б. М. от [населено място], който не е регистриран по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП – поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Със заповедта временно е отнето СУМПС [номер].

Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН [серия] №[номер] от [дата], от [длъжност] в сектор „Пътна полиция“ - Кърджали към ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.140, ал.1, предл.1/първо/ от ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Този АУАН е връчен на соченото за нарушител лице – жалбоподателя Б. Б. Б., който го е подписал без възражения и е получил екземпляр от него.

Към жалбата е приложен трудов договор №[номер] от [дата], сключен между [община], [ЕИК], представлявана от кмета Н. Н. А., като работодател, от една страна и Б. Б. Б., с [ЕГН], с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], като работник от друга страна. Видно от този трудов договор, със същия жалбоподателят Б. Б. М. е назначен на работа в [община], ***, на [длъжност], считано от [дата], ***. Приложено е и допълнително споразумение от [дата] към този трудов договор №[номер] от [дата], видно от което, считано от [дата], мястото на работа на жалбоподателя Б. Б. Б. е в [администрация], на [длъжност], ***.

Към жалбата е приложено и удостоверение от 02.06.2026 год., издадено от Гаранционен фонд, в което е удостоверено, че към 02.06.2026 год., 13:46 часа, превозно средство с регистрационен номер [рег. номер], има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със застраховател – [дружество] АД, с начална дата на покритие – 02.06.2026 год., 12:20 часа и крайна дата на покритие – 01.06.2027 год., 23:59 часа.

Към жалбата е приложено и копие от застрахователна полица №[номер] на застрахователно дружество[дружество] АД, от която е видно, че на 02.06.2026 год., Б. Б. М. е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за собственото му МПС – посочения в заповедта лек автомобил, [Марка], с peг. номер [рег. номер], за срок от 1/една/ година, с период на застрахователно покритие: начало - 12:24 часа на 02.06.2026 год. и край – 23:59 часа на 01.06.2027 год., като застрахователната премия по полицата, в размер на *** евро, е платена еднократно, на същата дата – 02.06.2026 год.

В конкретния случай е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.„з“, подб.„гг“ от ЗДвП, която мярка подлежи на предварително изпълнение по силата на закона - чл.172, ал.6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, освен ако съдът разпореди друго.

Целта на прилагането на ПАМ на посоченото основание е безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Тази ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение решението е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно, като за вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не единствено да бъдат въведени твърдения в тази връзка.

Искането в случая е обосновано със съображения в насока, че молителят бил активно трудещ се човек, работел в [администрация] - [населено място], на [длъжност], както и с твърдения, че работата му била свързана не само в офис, а с ежедневно придвижване до различни институции в [област], както и в кметствата в [община], с оглед организиране на спортни и културни мероприятия и лишаването му от възможността да управлява МПС водело до сериозно затруднение при изпълнение на професионалните му задължения. Тези съображения, респ. твърдения, съдът в настоящия състав намира за несъстоятелни, както и намира, че те не могат да обосноват и докажат по никакъв начин настъпването на значителна или трудно поправима вреда за адресата на акта, в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същия. Съдът намира за крайно несъстоятелно твърдението, че на молителя, като [длъжност] в [администрация] – [населено място], му се налага ежедневно да се придвижва до различни институции в [област]. В крайна сметка, дори и на същия да се налага да посети някакви институции, както се твърди в искането, то тези институции при всички случаи не са разпръснати из цялата [област], а се намират в областния център – [населено място], като следва да се посочи, също така, че разстоянието по шосе от [населено място] до [населено място] е около *** км. При това положение и при възникнала необходимост да бъде посетена служебно от молителя която и да е институция в [населено място], то това би могло да се осъществи със служебен превоз, с какъвто [администрация] – [населено място] безспорно разполага. Същото се отнася и до твърденията за придвижването на молителя до кметствата в [община], с оглед организирането на спортни и културни мероприятия. Към жалбата не са представени никакви доказателства или данни за това, колко и какви спортни и културни мероприятия са организирани от молителя и в кои кметства, респ. села, в [община], за някакъв период назад във времето, нито пък има данни за това, какви спортни и културни мероприятия следва да се организират в следващ период, примерно в следващите шест месеца и в кои кметства. Въз връзка с това, и тук следва да се посочи, че при възникване на служебна необходимост молителят да се придвижи до някое от кметствата в [община], във връзка с организиране на спортно или културно мероприятие, това при всички случаи отново би могло да се осъществи със служебен превоз от [администрация] – [населено място] или превозът на молителя да бъде осъществен от друг служител на администрацията, който е правоспособен водач на МПС.