Решение № 17 от 12.01.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Стара Загора, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20235530203500 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно № 23-1228-002768 от 02.08.2023 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министър на МВР/, с което на Н. Н. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.150а, ал.1, във връзка с чл.185 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата и в хода на съдебните прения, чрез процесуалния представител – адвокат Стойчев от АК – Стара Загора се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Русева становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на 1 жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 20.06.2023 година около 12.48 часа в град Стара Загора на улица „Георги Байданов“, в посока изток – запад, южно от блок № 12 на квартал „Казански“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ситроен Евазион“ с регистрационен № *, негова собственост. Бил спрян за проверка от служители на Второ РУ Стара Загора, свидетелите Ц. Б. и С. Ч., в хода на която било установено, че СУМПС издадено на жалбоподателя е с изтекъл срок на валидност на 14.08.2022 година. Свидетеля Ц. Б. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия Д № GA 842757 от 20.06.2023 година за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, в който отразил , че жалбоподателят няма възражения. Възражение без конкретност е депозирано в законоустановения 3-дневен срок, което е било разгледано от АНО и е прието за неоснователно /лист 9 и 10 по делото/. Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган е издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.185 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя Н. Н. П. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на чл.150а ал.1 от Закона за движението по пътищата.

Така изложената фактическа от писмените доказателствата, административнонаказателната преписка, разпитаните в съдебно заседание свидетели. обстановка се потвърждава съдържащи се в както и от показанията на

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

2

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство в град Стара Загора, по улица „Георги Байданов“, като към този момент издаденото му СУМПС № 281721396 било с изтекъл срок на валидност на 14.08.2022 година. Жалбоподателят не оспорва установените от контролните органи факти, а това че при реализиране на административно наказателната отговорност са допуснати процесуални нарушения. От приложената по делото и приета от съда справка за нарушител от региона, безспорно се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 2012 година. Към 20.06.2023 година не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, тъй като срока на валидност на издадено му свидетелство № 281721396 е изтекъл на 14.08.2022 година.

След тази дата, по делото не се представиха данни въобще жалбоподателя да е предприел действия за подновяването на свидетелството. Актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение по чл.150а ал.1 от Закона за движението по пътищата, тъй като фактът, че към момента на констатиране на нарушението П., не е притежавал валидно свидетелство, поради изтичане на срока, не води до извода, че същият е загубил придобитата правоспособност, което би било нарушение на чл.150 от Закона за движението по пътищата. Съгласно чл.50 от ЗБЛД, българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление, т.е. то единствено удостоверява придобито право и с изтичане срока на валидност на удостоверителният документ, придобитата правоспособност не се губи. В тези случаи лицето има правоспособност да управлява превозни средства по смисъла на ЗДвП, но не притежава валидно СУМПС, чрез което да удостовери по надлежен ред придобитото право. Съгласно разпоредбите на ЗДвП за да управлява МПС, водачът освен правоспособност, трябва да притежава и СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното МПС – чл.150а от ЗДвП. Предвид изложеното съдът намира, че както актосъставителя, така и наказващият орган правилно са квалифицирани нарушението по чл.150а ал.1 от Закона за движението по пътищата. Правилно е била ангажирана и административно – наказателната отговорност му на основание чл.185 от ЗДвП, а не по чл.177 ал.1, т.2, предложения първо от Закона за движението по пътищата. В конкретният случай жалбоподателя не е 3 притежавал съответно СУМПС, поради факта, че издаденото му е било с изтекъл срок на валидност. Изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" значи "да е валидно", както с оглед на срока на неговата "административна валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от водача. След изменението на чл.150а ал.1, в сила от 03.01.2018 година, освен изискването водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, са добавени и изискванията - да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Последвалата законодателна промяна също навежда на извода, че до измененията управлението на МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС, следва да се квалифицира по чл.150а ал.1 от ЗДвП, а не по чл.150 от ЗДвП. В тази насока е налице и промяна в нормата на чл.177 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДвП, където обаче не е внесено като термин свидетелство със срок на валидност. След измененията термина „съответно“ свидетелство е заменен с конкретно посочени хипотези. Предвидените наказания се налагат на лице, което управлява моторно превозно средство – 1. без да е правоспособен водач; 2. без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство; 3.след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.4;

4. след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс ; 5. или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Не е предвидена хипотезата управление на МПС със свидетелство с изтекъл срок на валидност. Посочените в чл.150а ал.1 от Закона за движението по пътищата изисквания водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство и това свидетелството му за управление да е в срок на валидност са две отделни самостоятелни изисквания, съответно липсата им води до осъществяване на две отделни нарушения – първото управление със свидетелството, което да е невалидно, но само с оглед категорията МПС, което се управлява, а второто с оглед на 4 срока, за който е издадено. Доколкото разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, след изменението й /в сила от 3.01.2018г./, не предвижда налагане на наказание за водач, който управлява МПС със свидетелство с изтекъл срок на валидност настоящият съдебен състав намира, че е неприложима към настоящият момент по отношение на това нарушение. Доколкото обаче е налице нарушение на регламентираното в чл.150а ал.1 от ЗДвП изисквание към водачите, след измененията наказуемостта на деяниято не е отпаднала, но доколкото няма друга специална санкционна разпоредба, нарушението следва да се санкционира съобразно общата разпоредба – чл.185 от ЗДвП предвиждаща глоба в размер на 20 лв. за нарушение, за което не е предвидено друго наказание. Разпоредбата на чл.185 от ЗДвП предвижда по - малък размер на наказанието и се явява по – благоприятна за нарушителя.

Наложеното наказание от страна на административно-наказващия орган е съобразено с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1228-002768 от 02.08.2023 година на Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на МВР/, с което на Н. Н. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 20 на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата, за административно нарушение по чл.150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Н. Н. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Стара Загора, сумата от 50 /петдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за явяване в съдебно заседание на процесуален представител.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

5

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6