Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 320 от 13.03.2023, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2005/2022
Вид
Решение № 320
Подписан
13.03.2023
В сила
13.03.2023
Състав
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА ДИЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ / …….2023 година., гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, 23-ти СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА при секретаря ПЕНКА МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2005 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на С.Ц.Н., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1040-02-103/02.08.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № О-02-000-00-01459127/05.04.2021 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20202214397.

Жалбоподателката счита, че оспореното решение е незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Излагат се съображения, че административният орган неправилно е извел извод, че липсата на доказателства за извършване на търговска дейност от „П. 2016“ ЕООД и „Д Комплекс сървисес“ ЕООД – предвид неподадени годишни данъчни декларации /ГДД/ и годишни финансови отчети /ГФО/, обуславя неизвършване на търговска дейност изобщо, откъдето и лицата по трудовите правоотношения не са престирали труд.

Твърди, че изводът за неотчитане на търговската дейност на дружествата-осигурители, не води автоматично до заключението, че жалбоподателката не е осигурено лице. Твърди се, че в образуваните две търговски производства в Окръжен съд – Бургас - № 183/2021 г. и № 200/2021г., жалбоподателката е включена в списъка с кредитори на дружествата-осигурители, като в същите били представени счетоводни документи. Неплащането на осигурителни вноски от страна на дружествата–осигурители, проявили неправомерно поведение спрямо осигурителната система, според оспорващия, не води до лишаване от правото на обезщетение на лице, което реално е полагало труд. Поддържа се, че оспорващата за периода от 20.10.2016г. до 03.02.2020 г. и от 03.02.2020 г. до настоящия момент има валидни трудови правоотношения, по които реално осъществява трудова дейност, предвид сключените трудови договори и отбелязванията в трудовата ù книжка. Изтъква се, че в административната преписка липсват доказателства относно липсата на реално полаган труд.

Оспорващият изтъква, че по административните дела с № 221/2022 г. и № 421/2022 г. на Административен съд – Варна, са събрани доказателствата за реално упражняване на трудова дейност от Н.. На следващо място се твърди, че оспореното решение е немотивирано, тъй като не съдържа правни изводи по същество на оплакванията в жалбата. Изтъква се, че задължителните предписания за деклариране на данни от страна на дружествата–осигурители са неотносими, тъй като същите не представляват факти, свидетелстващи за наличието на осигурително правоотношение с оспорващата. Искането е да се отмени административният акт, като се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, представен е договор за правна защита и съдействие от 16.08.2022 година. В съдебно заседание, оспорващата чрез процесуалните си представители адв. Я.К. и адв. П.К., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответната страна – Директора на ТП на НОИ – Бургас, чрез процесуален представител, в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се съображения, че оспореното решение е законосъобразно и постановено при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, като се позовава на изложените в оспорения акт мотиви. Твърди, че не са налице визираните в чл. 10 от КСО изисквания за определяне на едно лице по трудово или служебно правоотношение за осигурено такова. Счита, че освен наличието на трудово правоотношение, за да възникне осигурително такова, е необходимо реалното престиране на труд. Моли за постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на исканото от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

С оглед посочените от оспорващата основания, становищата на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и съобразно чл. 168 от АПК, определящ обхвата на съдебната проверка, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страни следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.

Съобщението за издадено решение на Директора на ТП на НОИ – Бургас е получено на 04.08.2022 г., видно от известие за доставяне /л. 15 от административната преписка/, а жалбата е подадена на 18.08.2022 г., предвид клеймото на пощенския плик /л. 11 от преписката/. Жалбоподателката е адресат на процесното решение, което е неблагоприятно за нея, което обосновава наличието на правен интерес от оспорването.

Административното производство е инициирано по представено Удостоверениe с вх. № Р14-02-000-00-**********/15.03.2021 г., Приложение № 9 в ТП на НОИ – Бургас, издадено от осигурителя „Д Комплекс Сървисес“

ЕООД с ЕИК *****, относно правото на парично обезщетение по Болничен лист № Е20202214397 /л. 84 от адм. преписка/, издаден на С.Н. за периода от 04.10.2020 г. до 02.11.2020 г. за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност.

Органите на НОИ установили, че в 18-месечния период, от който следва да се изчисли паричното обезщетение за временна неработоспособност, се включва и период, за който са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Н. и от осигурителя „П.

2016“ ЕООД с ЕИК ****. (В периода от 03.02.2020 г. до подаване на Удостоверение Приложение № 9 на 15.03.2021 г. за Н. данни са подавани от „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, а от 20.10.2016 г. до 03.02.2020 г. – от „П. 2016“ ЕООД).

От контролния орган е установено, че „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, с ЕИК ***** не е внасяло осигурителни вноски от месец юли 2019 г., а при справка в Търговския регистър, че няма данни за подаване на ГФО за 2019 г..

Установено е наличие на регистрирани уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда (КТ), 66 броя договора с общо 61 лица с код икономическа дейност „Управление на недвижими имоти“. За някои лица, за които са регистрирани уведомления по чл. 62 КТ са подадени данни с висок месечен доход. Относно „П. 2016“ ЕООД, с ЕИК **** при справка в Търговския регистър е установено, че за 2016 г. и за 2017 г. са подадени ГФО, като за някои от лицата, за които са регистрирани уведомления по чл. 62 КТ с код на икономическата дейност – „Хотели и подобни места за настаняване“. Подавани са данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, че са с висок месечен доход. Като за периода от месец 02.2018 г. до месец 02.2020 г. в приход на ДОО не са постъпвали осигурителни вноски.

Извършената проверката по разходите на ДОО на „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, гр. Созопол, по делегация от контролен орган на ТП на НОИ – Варна, завършва със съставен Констативен протокол № КП-5-03-00901689/30.03.2021 г., от който се установява, че: за С.Ц.Н. има подадено уведомление за сключен трудов договор с осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД с

ЕИК ***** от 03.02.2020 г., като била назначена на длъжност „администратор уеб сайт“, без прекратяване; за лицето е представено Приложение № 9 за временна нетрудоспособност по Болнични листи № Е20201314937; № Е20201720180; № Е20201720221; № Е20202214397; № Е20202214472; № Е20202911586; № Е20203421891 с непрекъснат период на неработоспособност 30.06.2020 г. до 13.01.2021 г. и Приложение № 9 към болничен лист за бременност № Е20203421916 с период от 14.01.2021 г. до 27.02.2021 г.; предвид представената годишна оборотна ведомост за 2019 г. и 2020 г., осигурителят е декларирал изплатени осигуровки в размер на 4177.92 лв. без крайно салдо, а за 2020 г., за осигуровки била изплатена сума в размер на 38199.34 лв.; за 2019 г. липсват внесени вноски за ДОО в размер на 4810.02 лв., а за 2020 г. в размер на 37593.40 лв. В хода на проверката били представени и трудови договори, сключени с 36 лица, включително и с оспорващата, както и фишове за изплатени възнаграждения за част от лица, с които са сключени трудови договори, сред които била и оспорващата за периода от месец 02.2020 г. до м. 09.2020 г., но не били представени фишове за заплати за периода от месец 10.2020 г. до месец 12.2020 г., както и информация за банкови сметки и счетоводни документи – приходни и разходни касови ордери, фактури, договори с контрагенти, договор за наем или документ, свидетелстващ собственост върху недвижимия имот, посочен за месторабота, находящ се в гр. Варна, ул. „П.“ № 48, платежни нареждания, месечни оборотни ведомости, аналитичен и хронологичен регистър на каса, банка, персонал, клиенти.

От

ТД на НАП – Бургас е предоставена осигурителна информация с Писмо вх. № Ц1030-03-745#5/16.12.2020 г. относно факта, че по партида на дружеството „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД с ЕИК ***** няма регистрирани фискални устройства, продажби с фискални устройства, като декларация по чл. 92 от Закона за кооперативното подоходно облагане (ЗКПО) за 2019 г. има подадена, но без ГФО, данни за уведомленията по чл. 62, ал. 5 КТ и данни с декларации образец № 1 по Наредба Н-8 /отменена/, нова Наредба Н-13/17.12.2019 г., са подавани с квалифициран електронен подпис чрез Г. И. С. за периода от месец 07.2019 г. до месец 11.2019 г., както и че липсва информация относно активна банкова сметка ***ство.

Също по делегация от ТП на НОИ Варна е извършена проверка по разходите на ДОО и на „П.

2016“ ЕООД с ЕИК ****, като за резултатите е съставен Констативен протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021 г., според който: при извършена справка в Търговския регистър е установено, че дружеството има подаден ГФО за 2016 г. и за 2017 г., като за 2018 г. и 2019 г. няма подадени ГФО; дружеството има подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО за периода от 2016 г. до 2018 г., но няма подадена ГДД за 2019 г.; дружеството няма регистрирани обороти на фискални устройства за периода от месец 06.2019 г. до месец 12. 2020 г.; дружеството е било проверявано за периода до 30.06.2019 г. по постъпили сигнали от сектор „КП-1“ и „КП-2“ поради представени заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица и представени Приложения № 9 и Приложения № 10; дружеството е сключило 267 договора с 222 лица през периода от месец 05.2016 г. до месец 12.2020 г., сред които лица е и С.Н.. За последната е подадено уведомление за сключен трудов договор от 20.10.2016 г. с дружеството „П. 2016“ ЕООД с ЕИК ****, като същият е прекратен, считано от 04.02.2020 г., а от 03.02.2020 г. оспорващата е назначена в „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД с ЕИК *****.

За оспорващата е представено Приложение № 9, като в базата за изчисление е включен осигурителният стаж от „П. 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД. Контролният орган при ТП на НОИ – Варна въз основа на гореизложените констатации и при липсата на представени счетоводните документи е приел, че не може по категоричен начин да се установи, че „П. 2016“ ЕООД и „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД реално са извършвали търговска дейност. В резултат контролните органи при ТП на НОИ – Варна са издали Задължително предписание № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД за 64 лица, сред които и оспорващата Н. и Задължително предписание № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021 г., адресирано до осигурителя „П. 2016“ ЕООД за 43 лица, сред които и оспорващата Н., и двете предписания са за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО, поради обстоятелството, че същите били некоректно подадени.

С

Разпореждане № О-02-000-00-01459127/05.04.2021 г., издадено от Ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ – Бургас, на основание чл.

40, ал. 3 КСО и чл. 47 от НПОПДОО, е отказано на С.Н. отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, въз основа на гореописаните констатации при извършените проверки.