Решение № 40 от 24.02.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Кърджали, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140200027 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № ******* от 14.10.2022г., издадено от Директор на Д. "И. Т."- К., с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на „Я. **”ЕООД с ЕИК ********* за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ извършено на 19.08.2022г. в гр.К.

Жалбоподателят „Я. **”ЕООД намира наказателното постановление за незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени административно процесуални нарушения, и при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва констатациите на контролните органи и твърди, че необосновано е ангажирана административно- наказателната му отговорност, тъй като не е извършено описаното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи, че от събраните по делото писмени 1 и гласни доказателства се установила материалната законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура. Безспорно било доказано извършеното нарушение, потвърдено от показанията на контролните органи. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 19.08.2022г. свидетелите Н. Н., К. С. и Е. Ю.- инспектори в Д.И.Т.- К., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места на обект, представляващ Д. п. ц. „Х. Х.“ стопанисван от „Я. **“ЕООД, намиращ се в гр. К. ул. П. Д. № **.

Свидетелите установили в обекта да работят около пет лица. Едно от тях било В. Д. К.. Тя била облечена с личните си дрехи и организирала занимания с децата в детския център. Преди проверката проверяващи разговаряли с това лице и тя им споделила, че работи в обекта. В декларация, която контролните органи й предоставили, В. Д. К. декларирала писмено, че работи за фирма „Я.

**”ЕООД на обект П. ц. Х. х. Б., на длъжност аниматор, имала сключен трудов договор като е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор, с работно време от 09.00 до 21.00 часа с почивни дни по график, при месечно трудово възнаграждение в размер на 450лв., с последно получено трудово възнаграждение на датата 31.07.2022г. за месец юли по карта. Проверката продължила и по документи в Д.И.Т.- К..

При извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че към 19.08.2022г. работникът В. Д. К. нямал сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател, на чийто обект полагал труд. До приключване на проверката не бил представен сключен трудов договор между жалбоподателя и В. Д. К.. За това контролните органи приели, че работодателят „Я. **”ЕООД на 19.08.2022г. не е сключил трудов договор в писмена форма с работника В. Д. К. преди постъпването му на работа. По този повод на ******г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от 2

КТ, който бил връчен на управителя на дружеството, който го подписал без възражение. По този повод на 14.10.2022г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ наложил на „Я. **”ЕООД административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели Н. Н., К. С. и Е. Ю., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили В.

К. да извършва трудова дейност на обекта, стопанисван от жалбоподателя.

Тримата не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който е декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждават напълно и от приложените по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение от ******г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ********/ 14.09.2022г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 19.08.2022г. от В. К.;

Справка от Информационна система на ИА ГИТ към 22.08.2022г.; Справка от ТР относно актуалното състояние на „Я. **”ЕООД; Покана от 14.09.2022г.

Прочее по делото не бяха събрани доказателства оборващи установената фактическа обстановка.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Установи се по делото, че към момента на проверката В. Д. К. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова 3 дейност в обекта, стопанисван от него, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че нарушението е доказано, тъй като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на „Я. **”ЕООД на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.

Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложеното наказание е минималното по размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по 4 делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното постановление. Не се споделя доводът, че не е осъществено процесното нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ. Изводът за извършването му следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени и гласни доказателства. При събраните по делото доказателства, съдът стигна до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето В. К. съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. При това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между работодателя „Я. **”ЕООД и работника В. К., след като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на посочените норми от КТ, подлежащо на административно наказание. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от

ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, разпитани са трима свидетели, както и е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 120лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на И. а.

"Г. И. Т." със седалище град С., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******* от

14.10.2022г., издадено от Директор на Д. "И. Т."- К., с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на „Я. **”ЕООД с ЕИК ********* за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ извършено на 19.08.2022г. в гр.К., като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Я. **”ЕООД- гр.К. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.К., ул.„Д.“ № *, общ.К., обл.К., да заплати на И. а. „Г. и. по т.“ гр.С., сумата от 120лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 6