Решение № 102 от 26.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20265000500172 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №298 от 20.11.2025г., постановено по гр.дело №94/2024г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, е отхвърлен предявения от С. Г. М. с ЕГН:**********, живуща в К., със съдебен адрес: гр.С., пл. В. № *, ет. *-чрез адв.Р. А. Д., иск да се признае за установено по отношение на Н. Н. Н. с ЕГН:********** и поС.ен адрес: гр.Е. п., ул. Л. № *, ул.“Л, № **, че е собственик по силата на завещание, оставено от Б Г В, с канадско име Р Д В, на самостоятелен обект от сграда, представляващ апартамент №15, разположен на осмия етаж от жилищна сграда с гаражи и ОСД, находящ се в гр.С З, ул. И Ш № ***, със застроена площ на апартамента от 94,96кв.м., състоящ се от: кухненски бокс, столова, дневна, две спални и сервизни помещения, с граници и съседи на апартамента /по предходен документ за собственост/ от изток – улица, от запад – двор, от север – стълбище и апартамент №16, и от юг – жилищен блок, който самостоятелен обект в сграда 1 е с идентификатор ********, и да се осъди Н. Н. Н. да предаде на С. Г. М. фактическата власт върху апартамент №15; отхвърлен е предявения от С. Г. М. с ЕГН:**********, живуща в К., със съдебен адрес: гр.С., пл. В. № *, ет. *чрез адв.Р. А. Д., иск да се признае за установено по отношение на С. Х. С. с ЕГН:********* и адрес: гр.С. З., ул. Г. ******, че е собственик по силата на завещание, оставено от Б Г В, с канадско име Р Д В, на самостоятелен обект от сграда, представляващ гараж №5, разположен на минус първи /сутеренен етаж от жилищна сграда с гаражи и ОСД, находящ се в гр.С З, ул. И Ш № ***, със застроена площ 17,40кв.м., състоящ се от: една гаражна клетка, с граници и съседи /по предходен документ за собственост/ от изток – коридор, от запад – двор, от север – гараж №6, и от юг – гараж №4, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор **********, и да се осъди С. Х. С. да предаде на С.

Г. М. фактическата власт върху гараж №5, като С. Г. М. с ЕГН:**********, живуща в К., със съдебен адрес: гр.С., пл. В. № *, ет. *-чрез адв.Р. А. Д., е осъдена да заплати на Н. Н. Н. с ЕГН:********** и поС.ен адрес: гр.Е. п., ул.

Л. № *, ул.“Л, № **, сумата от 3350лв., представляваща разноски за един адвокат в първата инстанция, а на С. Х. С. с ЕГН:********* и адрес: гр.С. З., ул. Г. ******, сумата от 1500лв., представляваща разноски за един адвокат за първата инстанция.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателя С.

Г. М., която чрез пълномощника адв.Р. Д. го обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност относно валидността на завещанието, изразената с него воля на завещателя и последиците му, като претендира за цялостната му отмяна и уважаване на исковете с присъждане на направените разноски.

Въззиваемите страни Н. Н. Н. и С. Х. С. са депозирали чрез пълномощника им адв.А. С. писмен отговор на въззивната жалба с развити в него съображения за нейната неоснователност, подкрепящи приетото от първоинстанционния съд, и искане атакуваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

С уточнената искова молба ищецът С. М. твърди по силата на завещание от Б Г В, роден на *******г. и починал на ********г., с когото живяла в К.

2 през последните двадесет години от живота му до неговата смърт, да е собственик на апартамент №15 и гараж №5 в гр.С З, ул. И Ш № ***, надлежно индивидуализирани, притежавани от него по наследство от майка му и дарение от баща му, с които неговата дъщеря Р Б В се разпоредила на 15.05.2023г., като продала апартамента на ответника Н. Н., а гаража на ответника С. С., без да зачете последната воля на баща си, легитимирайки се като единствен наследник по закон на същия, при положение, че той има още една дъщеря – нейната сестра Д. Л. В., родена на ********г. в К., при което сделките не са породили вещно-прехвърлително действие и тя се легитимира като собственик на двата имота, за какъвто претендира да бъде призната, както и за осъждане на ответниците да й предадат фактическата власт върху им.

Предявените искове са по чл.108 от ЗС.

С отговора на исковата молба ответникът Н. е оспорила предявения спрямо нея осъдителен собственически иск с твърдения завещанието да е нищожно поради неспазване на предвидената от Закона за наследството форма, считайки за неприложимо правото на провинция Б К, К., евентуално да е нищожно и съгласно канадското право, тъй като липсва подпис на завещателя на всяка страница от завещанието, като завещателят вместо подпис е поставил само инициали, а на стр.6 няма и такива, както и поради това, че като свидетели на завещанието са се подписали нотариуса, извършил нотариалната заверка, и неговия правен сътрудник, което във връзка с удостоверителните функции на нотариуса е недопустимо. Поддържа в случай, че се приеме завещанието да не е нищожно, то като завет, а не универсално, да не включва процесните имоти, а в случай, че ги включва, то фактическият състав по придобиване на собствеността да не е довършен, тъй като, съгласно англосаксонското право, довереникът или управителят на имуществото следва да го разпредели с надлежен акт, което не е сторено. Изразява съмнение за автентичността на завещанието и дали то носи подписа на посочения завещател, като счита да не е ясно дали завещателят Р Д В и Б Г В са едно и също лице.

С отговора на исковата молба ответникът С. С. излага същите възражения по предявения спрямо него иск.

С първоинстанционното решение доводите на ответниците са изцяло 3 споделени, като е прието по отношение на действителността на завещанието да е приложимо българското право, съгласно разпоредбите на чл.89,ал.2 във връзка с чл.91,т.9 във връзка с чл.90,ал.1 и ал.2 от КМЧП, според които наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират, като в обхвата на приложимото право към наследяването влизат и условията за действителност на завещанието, което да не е съставено в никоя от предвидените в ЗН форми, поради което да е нищожно. Прието е завещанието да не включва разпореждания с имотите в Република България, а, дори и да е така, да не е довършен фактическия състав по придобиване на собствеността върху процесните имоти от ищеца, тъй като не е извършено тяхното разпределение с надлежен писмен акт, при което ищецът да се легитимира единствено като управител на имуществото на наследодателя, но не и като собственик по силата на завещанието. Прието е, че, независимо от извършване на продажбите само от Р В но не и от другия наследник по закон – сестра й Д. Л. В., те не са нищожни, а не пораждат вещно-прехвърлително действие, като сделките подлежат на разваляне с възможност за реализиране на правата при евикция, но само ако правоимащото лице предяви лично правата си, тъй като, съгласно чл.26,ал.2 от ГПК, никой не може да предяви от свое име чужди права пред съда, освен в предвидените от закона случаи, поради което ищецът не може да предяви правата на Д. Л. В..

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Безспорно е за страните във въззивното производство установеното посредством събраните писмени доказателства и заключението от 09.09.2025г. на съдебно-почеркова експертиза, от фактическа страна, че Б Г В, роден на *******г. в Република България е подписал завещание от 09.12.2019г. в К., където е живял през последните си години и е придобил канадско гражданство с имена Р Д В, като е починал на ********г. в Република България със статут на разведен и е оставил за свои наследници дъщерите си Р Б В, родена на *******г., и Д Л В, родена на ********г. Към момента на смъртта си същият е притежавал по наследство от своята майка и дарение от баща си процесните апартамент №15 и гараж №5 в гр.С З ул. Ц И Ш ***№ ***. Наследникът Р В се е разпоредила еднолично с договори за покупко- 4 продажба от 15.05.2023г. в полза на ответника Н. с апартамента и в полза на ответника С. с гаража.

Спорът и пред настоящата инстанция се концентрира около валидността на завещанието, действителната воля на завещателя по него и последиците на същото.

Видно е от съдържанието на процесното завещание, че посредством него завещателят е назначил ищеца С. М., посочена в същото като негова съпруга, за довереник – изпълнител на завещанието и управител на цялото му имущество „от всякакъв вид, където и да се намира то“, съставляващо неговото „наследство“, на която е възложил да плати всичките му задължения и данъци, „независимо дали са наложени от законодателството на тази юрисдикция или на която и да е друга“. С изрични клаузи е възложил правомощия във връзка с управлението и корпоративното разпределение на задълженията, активите и корпоративния интерес, който има в компанията SPLENDID AUTOMOBILES INC. Наредил е на довереника да разпредели неговото остатъчно наследство, без да упоменава изрично включващите се в него активи, като го даде на С., ако тя е жива на съществената дата – 30 дни след смъртта му, а, ако не е жива, да го раздели на 100 равни дяла и да даде 50 от тези дялове на тези от децата му – Р В и Д Л В, които са живи към съществената дата и ако и двете са живи – по равно, както и да даде 50 от тези дялове на неговата снаха М М., ако е жива на съществената дата. Съдържат се и конкретни клаузи във връзка с управлението на наследството. Начина на конструиране на съдържанието на завещанието, отделните клаузи от него в тяхната взаимовръзка, както и употребените в същото конкретни изрази, недвусмислено сочат на воля на завещателя за цялостно уреждане на имуществените му отношения по повод неговата смърт и разпореждане за след смъртта му с цялото притежавано от него към момента на настъпването й имущество, включително процесните недвижими имоти като включващи се в „остатъчното“ наследство, завещано на ищеца С. М.. Доводите на ответниците волята на завещателя да е била да се разпореди само с имуществото си в К., но не и с това в Република България, са неоснователни. Изрично завещателят е посочил, че предмет на завещанието е цялото му имущество от всякакъв вид и където и да се намира. Изрично е възложил погасяване на задълженията му, произтичащи не само от канадското право, но и от която и да е друга 5 юрисдикция. В завещанието не са упоменати не само имотите в Република България, но и каквито и да било конкретни имуществени обекти. Това определя характера му на универсално.

Приложимото право при наследяване по завещание, каквото е релевираното от ищеца основание за правото й на собственост върху процесните имоти, в защита на което са предявени осъдителните собственически искове, според чл.90,ал.1 от КМЧП, е правото, приложимо съгласно чл.89 от КМЧП, като наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт, съгласно чл.89,ал.1, а наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират, съгласно чл.89,ал.2 от кодекса, но наследодателят може да избере наследяването на неговото имущество в цялост да се уреди от правото на държавата, чийто гражданин той е бил към момента на избора, според чл.89,ал.3, който избор трябва да бъде направен във формата на завещателно разпореждане, съобразно чл.89,ал.4. В случая завещателят е направил именно такъв избор в изискуемата се форма на завещателно разпореждане, като с изготвянето на универсално завещание в К. със съдържание, съобразено със законодателството именно на тази юрисдикция, включително според изрично посоченото в него, гражданин на която държава е бил и в нея е било поС.ното му местоживеене, той е избрал за приложимо канадското право.