Решение № 72 от 11.05.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. гр.Мадан, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100766 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от В. Д. Л. против*******ЕАД и А******ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове с правно искове по чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено „****** ЕАД, да заплати на В. Д. Л. сумата от 53,24 евро /104,12 лева/ (след допуснато изменение в о.с.з от 07.05.2026г.), представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № ******* от ****** ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и да бъде осъдено „*****“ ЕООД, да заплати на В. Д. Л. сумата от 112,04 евро /219,13 лева/ (след допуснато изменение в о.с.з от 07.05.2026г.), представляваща недължимо платени суми по Договор за възлагане на поръчителство от ***., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди на ***** между В. Д. Л. като кредитополучател и „******” ЕАД, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ***** в изпълнение на които кредиторът е предоставил на ищеца заем в размер на 1550,00 / хиляда петстотин и петдесет/ лева при следните условия: 1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план; 2. Кредитен продукт: "******; 3. Общ размер на предоставения Кредит: 1550.00 лева;4. Срок на Кредита: 18 / осемнадесет месецa;5. Брой на Погасителните вноски: 18 / осемнадесет вноски;6. Размер на Погасителните вноски: Съгласно погасителен план в т.10 по-долу;7. Фиксиран годишен лихвен процент по Кредита: 50.00%; 8. Годишен процент на разходите по Кредита: 63.21%. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в 1

Общите условия;9. Общ размер на всички плащания: 2251.39 лева.

Твърди се също, че за обезпечаване на задълженията на ищцата по договора било необходимо да сключи договор с втория ответник, по силата на който **** ЕООД се задължава да отговаря пред „****“ ЕАД солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство”), като за поемането на задължението за поръчителстване по кредита, кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията му по Договора за потребителски кредит, което е платимо на падежа на всяка от погасителните вноски по договора за кредит.

Посочено е, че по отношение преценката относно действителността на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Посочено е също, че първият ответник - кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

В молбата се сочи, че сключеният договор между ищеца и **** ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Сочи се също, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Ищецът твърди, че Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата 2 сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Сочи, че В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Твърди, че в настоящия случай предвид наличието на два договора с потребителя липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия, като счита, че по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Посочено е, че в контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В случай, че Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду няколко обезпечения /например да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество – поръчител/, при съпоставянето на такава клауза с естеството на сключения договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Ищецът сочи, че житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит, като твърди, че обективно длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника „****** ЕАД дружество, като това дружество е именно другият ответник в настоящия процес - „*******“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър „*******“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „******“ ЕООД. Двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит.

Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез поръчителство, ищецът твърди, че таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде 3 включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В молбата се сочи, че нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.

Ищецът твърди, че в случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита, като счита, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал.

1, предложение първо от ЗЗД.

По същите съображения ищецът счита, че следва да се приеме, че недействителен е и самият договор за предоставяне на поръчителство, доколкото е той е сключен в неразривна връзка и с основание договора за потребителски кредит.

Твърди се, че в изпълнение на двата договора В. Л. е заплатила сумата от общо 1 873,26 лева посредством следните плащания: На 12.05.2025г. е превела на каса на ******* АД сумата от 460,00 лева с разписка № ****** Сумата от 1413,26 лева е удържана чрез рефинанс при сключването на Договор за потребителски кредит №******/*****

Твърди се също, че съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ищецът счита, че с оглед недействителността на Договор за потребителски кредит № ***** от *******. и нищожността на Договора за поръчителство от*****. получените суми се явяват платени при начална липса на основание и подлежат на връщане от ответните дружества. По изложените в ИМ съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника*******ЕАД, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва твърденията на ищеца, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №*******/******, по силата на който процесния ****** ЕАД е отпуснал кредит в размер на 1550лв., като сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя, Кредитът е сключен за срок от 18 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 50,00% и ГПР в размер на 63,21%. Общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 2251,39лв. Към дата на подаване на настоящият отговор на искова молба задължението по процесния Договор е изцяло доброволно предсрочно погасено. *****ЕАД не оспорва, че по сметка му е постъпила сумата от 61,36 евро, с която да са били погасени задължения различни от главница.

4

Счита за неоснователни изложени доводи в исковата молба, че Договор за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност, доколкото не били спазени законовите изисквания на чл.22 от ЗПК, както и че процесният Договор не отговаря на посоченото в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК съдържание, а именно, че не било посочено по ясен и несъмнен начин съдържанието на годишния процент на разходите, както и формирането на последния към момента на сключване на Договора за потребителски кредит.