Решение № 1269 от 03.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1269 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.а Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Д.а Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330202084 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0432-000145 от 19.02.2024г. на ВПД Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на А. С. Я., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление /НП/ и прави искане за неговата отмяна.

Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Въззиваемата страна, в молба-становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за неговото намаляване до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана 1 страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 08.12.2023 г. около 12:50 ч. в с. Първенец, общ. Родопи, на ул."Васил Левски" до № 14, свидетелят Д. П. К., на длъжност "***" при Първо РУ ОДМВР Пловдив, спрял за проверка лек автомобил "Рено Еспейс" с рег. № ***, който издавал силен шум, бил без включени къси светлини през деня и водачът му не използвал обезопасителен колан. В хода на проверката било установено, че процесното МПС било управлявано от жалбоподателя А. Я., а негов собственик бил синът му - св.Ц. А.ов Я.. След съставяне на Акт за установяване на административно нарушение за извършени от водача Я. нарушения на ЗДвП, полицейските служители пристъпили към извършване на проверка за употребата на алкохол. Въпреки, че проверката на място не била приключила и контролният орган дал ясни разпореждания на жалбоподателя да остане на място до приключване на проверката, последният издърпал документите си от ръката на полицейския служител, след което се качил в горепосочения лек автомобил и потеглил. Напусналият мястото на проверката Я. бил последван от органите на реда с патрулен автомобил с включен звуков и светлинен сигнал. Въпреки това същият не се подчинил и не спрял автомобила. Последвало кратко преследване по ул.“Васил Левски“ в с.Първенец, през моста по ул.“Речна“ на същото село до двора на къща, където преустановил движението си. Там се намирал св.Ц. Я., който заедно с жалбоподателя бил поканен от полицейските служители да се яви в сградата на Първо РУ Пловдив, където на А. Я. бил съставен от св.К. АУАН № 1168166/08.12.2023г. за нарушения на чл.139, ал.1, т.1 и чл.103 от ЗДвП.

Впоследствие с мотивирана резолюция от

08.01.2024г. административно-наказателното производство за констатираното нарушение по чл.103 от ЗДвП било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН поради констатирани признаци на престъпление по чл.270, ал.1 от НК и материалите били изпратени в РП Пловдив. С постановление за отказ да се образува наказателно производство от 22.01.2024 г. на прокурор при РП Пловдив било отказано образуването на наказателно производство по образуваната по случая преписка. В тази насока и с постановлението на РП Пловдив било разпоредено извършването на преценка от административно-наказващия орган за ангажиране на административно-наказателната отговорност на А. Я..

Въз основа на постановлението и съобразно чл.36, ал.2 от ЗАНН спрямо жалбоподателя Я. било издадено и обжалваното сега наказателно постановление от 19.02.2024 г. за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните такива – свидетелските показания на актосъстатвителя Д. П. К. и св.Ц. А.ов Я..

От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че 2 управлявания от жалбоподателя лек автомобил бил спрян за проверка на ул.“Васил Левски“ в с.Първенец. Установява се още констатираните по време на проверката нарушения, извършени от водача, както и неизпълненото от Я. устно полицейско разпореждане да не потегля с автомобила си и да не напуска мястото на проверката. Макар свидетелят не си спомня точния номер на административния адрес, представляващ мястото на нарушението, както и мястото, на което са били съставени АУАН на водача АУАН, съдът ги кредитира като обективни, без индиция от заинтересованост или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, съответни на събраните по делото писмени доказателства. В случая се касае за показания, изходящи от полицейски служител, извършващ еднотипна проверовъчна дейност, даващ множество дежурства в различен състав и не на последно място – отдалеченост на изследваните по делото факти и обстоятелства от времето на депозиране на свидетелските показания, което обяснява липсата на конкретика относно някои факти и събития.

Съдът цени и показанията на св.Ц. Я., въпреки родствената връзка на последния с жалбоподателя, което принципно налага необходимост от повнимателен прочит на неговите показания, от които се установяват причината, поради която жалбоподателят управлявал лекия автомобил, обстоятелството, че същият бил последван от полицейските служители, чийто автомобил бил с включена звукова сигнализация, както и местоположението на двора, в който навлязъл жалбоподателя и спрял. Свидетелят сочи и обстоятелства, касаещи здравословното състояние на жалбоподателя, които са неотносими към спорния въпрос.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

В настоящето производство са налице категорични доказателства за това, че на посочените в НП дата и място, А. С. Я. управлявал лек автомобил "Рено Еспейс" с рег. № ***, собственост на св.Ц. Я.. Събраните гласни доказателства убедително сочат, че при управлението на горепосочения автомобил, водачът Я. е осъществил нарушение на чл. 103 от ЗДвП, според чиято разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая като се е качил в процесното МПС и е потеглил от мястото на проверката без позволение, жалбоподателят не е изпълнил нареждане на представителя на службата за контрол да остане на място до приключване на проверката, с което е нарушил предвиденото в горецитираната разпоредба от ЗДвП.

Твърдението на санкционираното лице, че счело проверката за приключила, тъй като му били върнати документите, съдът приема за неубедителна и недоказана защитна позиция, неподкрепена от събраните в хода на настоящото производство доказателства, без възможност да обори отразените в НП констатации в тази насока. Установява се в хода на съдебното следствие, 3 че по време на проверката, на жалбоподателя е бил съставен АУАН за други констатирани административни нарушение на ЗДвП, който на място му е бил предявен и връчен, но това не е равнозначно на приключване на проверката.

Видно от показанията на актосъставителя, документите на проверения се връщат, когато приключи проверката. Поставя се въпроса, ако действително процесната проверка е приключила окончателно, както твърди жалбоподателя, защо непосредствено след напускане на мястото на проверката, полицейските служители са го последвали, и то с пусната светлинна и звукова сигнализация на служебния автомобил /обстоятелство, изведено и от показанията на св.Ц.

Я./ до мястото, на което нарушителят прекратил управлението на въпросното МПС и впоследствие проверката продължила с проверка за употреба на алкохол. Предвид на гореизложеното, съдът приема, че жалбоподателят е имал субективната представа за издадените от полицейския служител разпореждания да остане на място до приключване на проверката, както и за това, че е напуснал мястото, въпреки дадените указания от представителя на службата за контрол и въпреки, че проверката не е била приключила. От горното според настоящия съдебен състав няма никакво съмнение, че е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, както и че именно жалбоподателят е негов автор.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за несъответствие на отразеното в акта и наказателното постановление място на проверката, на което всъщност е и установено извършването на процесното нарушение – с.Първенец, ул. "Васил Левски" до № 14, с действителното положение. Както се установи от показанията на св. К., жалбоподателят е бил спрян за проверка именно на така посоченото в акта място, където е било дадено и не е изпълнено от жалбоподателя нареждането на органите за контрол и регулиране на движението, т.е. това е мястото, на което е извършено и установено нарушението по чл. 103 от ЗДвП, поради което и правилно това място, а не мястото на съставяне на акта, е било посочено в същия и в НП.

Съдът не споделя и изложеното в жалбата твърдение, че поради непредявени материали по прокурорската преписка, жалбоподателят не бил запознат с относимите факти и обстоятелства, въз основа на които било издадено процесното НП. По аргумент от чл.213, ал.1 от НПК, за издаденото от прокурор на РП Пловдив Постановлението за отказ да се образува наказателно производство от 22.01.2024г. се уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, каквото качество не притежава в случая жалбоподателя.

Последният е бил запознат с релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци при връчване на процесното наказателно постановление. Същите са описани по ясен и конкретен начин, така че да гарантират правото на защита на санкционираното лице, реализирано чрез подадената жалба и образуваното съдебно производство, в което е имал възможност да организира своята защита.

За така установеното нарушение, правилно е приложена разпоредбата 4 на чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП и жалбоподателят е санкциониран с налагането на предвидените кумулативно административни наказания – глоба в определения в нормата минимален размер от 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС, също в минимално предвидения срок от един месец, които според съда са справедливи и адекватни на обществената опасност на деянието и нарушителя и биха изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че в настоящият случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението, респективно липсата на такава. Следва да се вземе предвид, че в случая намира приложение чл.189з от ЗДвП, който изключва приложението на чл. 28 и 58 г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. Даденото фактическо описание на осъщественото административно нарушение съдържа всички необходими за това реквизити, касаещи съставомерните действия на нарушителя. Посочен е авторът на деянието, както и нарушените законови разпоредби. По несъмнен начин са конкретизирани осъществените неправомерни действия на водача на МПС, за които е потърсена отговорност от жалбоподателя. Той е могъл да разбере тези обстоятелствата, при които са осъществени вменените му нарушения, както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно му поведение.