Решение № 59 от 10.12.2021, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Радомир, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В.М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211730100616 по описа за 2021 година

Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.

По изложените в искова молба от ищеца „Топлофикация- Перник” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ“Република“, представлявано от ю.к. А.С., е предявил иск срещу ответника “Радомир- Метали“ АД, ЕИК:

., със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Райко Даскалов” № 1, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.Перник, кв. „Т.“ № ., вх.., ап.. , сумата от 1 638.20 лв., от която главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, в размер на 1 217,76 лв., за периода от 01.05.2015 г., до 30.04.2020 г. и м.08.2020 г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 420,53 лв. законната лихва за периода от 09.07.2015 г. до 17.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 1 217,76 лв. смятано от датата на подаване на заявлението- 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени направените по настоящото и заповедното производство разноски.

В условията на евентуалност е предявен иск по чл.59 от ЗЗД, с който моли съда да осъди ответника да му заплати получените без правно основание суми: сумата от 1 217.76 лв. главница, представляващо неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 1

30.04.2020 г. и м.08.2020 г., 420.53 лв. лихва за забава на месечни плащания за периода от 09.07.2015 г. до 17.03.2021 г., както и законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението- 23.04.2021 г. до изплащане на вземането.

На ответника е връчен препис от исковата молба с доказателствата, като същият, чрез своя процесуален представител- адв.А.А. е подал писмен отговор в установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, с който е изразил становище, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Оспорено е наличието на облигационна връзка между страните. Позовава се на изтекла погасителна давност. В съдебно заседание се е явила адв. А.А., която поддържа становището, изразено в отговора.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Твърденията на ищеца в исковата молба са свързани с това , че същият е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение против длъжника „Радомир – Метали“ АД /ответник по настоящото дело/, който от своя страна е депозирал възражение против издадената заповед по реда на чл.414 от ГПК. По делото е приложено ч. гр. д. № 424/2021 г., по описа на РС- Радомир, от което се установяват горните обстоятелства и, които са предпоставка за предявяване на настоящия иск.

В исковата молба се твърди също, че между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране / КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството на топлопреносното предприятие няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

Ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.

Според ищеца същият е изпълнил задължението си, като е доставял топлинна енергия, а респективно задължение на ответника е да заплаща същата. Твърди се, че ответникът е титуляр на сметка за апартамент, находящ се в гр.Перник, кв. „Т.“ № ., вх. . ап.

.. и дължи сумата от 1 638.20 лв., от която главница, представляваща стойността на 2 незаплатена топлинна енергия, в размер на 1 217,76 лв., за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2020 г. и м.08.2020Г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 420,53 лв. законната лихва за периода от 09.07.2015 г. до 17.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 1 217,76 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Възражението на ответника е свързано на първо място с твърдението, че ответното дружество не е било собственик или ползвател на имота в процесния период.

Също така ответникът се позовава на изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б./в от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Доставката на електроенергия безспорно се явява периодично плащане по смисъла на този текст.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е било образувано ч. гр. д. № 424/2021 г. и е била издадена заповед № 48/19.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение. Делото е приложено по настоящото.

По делото са изготвени и приети съдебно- счетоводна и съдебно- техническа експертизи.

Според съдебно- счетоводната експертиза изготвена от вещото лице ЯНК. П.

АЛ., дава заключение, че за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2020 г. и м. 08.2020 г., са издадени фактури на името на „Радомир метали" АД на обща стойност 1217,76 лв., за следните обекти:

- 969,45 лева за периода от 01.05.2015 год.. до 30.04.2020 год. за обект в гр. Перник, кв. „Т." блок № ., вх. ., ап.. - колона 7 в таблица № 1;

- 10,22 лева за периода от 01.05.2015 год. до 30.09.2015 год. за обект в гр. Перник, кв. „П." блок № ., вх. ., ап..- колона 11 в таблица N9 1;

- 233,65 лева за периода от 01.07.2016 год. - до 30.11.2017 год. за обект в гр. Перник, кв. „." блок № ., вх. ., ап.. - колона 15 в таблица N9 1;

- 4,44 лева за периода от 01.05.2015 год. до 30.09.2015 год. за обект в гр. Перник, ул. „О.П.", блок № , вх. ., ап. .. - колона 19 в таблица № 1.

На въпроса какъв е размера на обезщетението за забава на месечните плащания на главницата за процесния период, вещото лице е дало отговор, че обезщетението за забава на месечните плащания от датата на падежа на всяка сума поотделно, до 17.03.2021 г. , е общо в размер на 420,53 лв.

На въпроса какъв е размера на главницата за процесния период и на обезщетението за забава начислено върху главницата за посочения период, съобразно клаузите на Общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания, вещото лице е дало отговор, че за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2020 г. и м. 08.2020 г. по партидата „Радомир метали" АД в счетоводството на ищеца е начислена сума общо 1 638,29 лева, от тях: 1217,76 лв. главница за топлинна енергия и такса дялово разпределение 420,53 лв. обезщетение за забава от 3 датата на падежа до 17.03.2021 г.

Според вещото лице размерът на погасените по давност суми, т.е. за главница с настъпил падеж към 23.04.2018 г., са : главница в размер на 809,65 лв. и 353,52 лв. лихва за забава, от тях:

- 561,34 лв. главница и 251,38 лв. лихва за обект гр. Перник, кв.“Т." блок №., вх.., ап..;

- 10,22 лв. главница и 5,65 лв. лихва за обект в гр. Перник, кв. „П." блок №., вх.., ап. .;

- 233,65 лв. главница и 93,51 лв. лихва за обект в гр. Перник, кв. „Т." блок № ., вх. ., ап..;

- 4,44 лв. главница и 2,97 лв. лихва за обект гр.Перник, ул.„О.П.", блок . вх; ., ап. 23.

Непогасените по давност суми са за обект гр.Перник, кв.“Т." блок №., вх. ., ап.. са- 408,11 лв. за главница и 67,01 лв. лихва. Също така в заключението си вещото лице дава отговор, че ищцовото дружество е изпращало фактурите с обратна разписка, като към датата на проверката 25.10.2021 г. не са извършени плащания на сумите посочени в исковата молба.

Според съдебно- техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. ЗЛ. АЛ.

ЗЛ., дава заключение, че услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор № 12/27.11.2000 г., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС, като между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, като според вещото лице, показанията му могат да се смятат за достоверни. Вещото лице дава заключение, че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградите етажна собственост. Вещото лице твърди, че изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените изравнителни суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок.

По делото е приложено писмо от Община Перник с изх. № 21/МСИ1342/03.11.2021 г., в едно с данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 4772/25.11.2008 г. за недвижим имот, находящ се в гр.Перник, кв. „Т.а“ № ., вх.., ап..., според което ответното дружество притежава процесния имот. Приложен е и нотариален акт за собственост на недвижим имот /констативен/ № ., том ., рег. № ., дело № . г. на Нотариус № 141 Р.М. с район на действие РС- Перник, който удостоверява собствеността на ответника върху имота..

Съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на периода, за 4 който се отнасят. Последното задължение, което се претендира от ищеца е за доставена топлоенергия за месец август 2020 г., като в горния смисъл, същото е станало изискуемо на 30.09.2020 г. Прилагайки разпоредбата на чл.111, б./в ЗЗД съдът намира, че давностният срок за погасяване на това задължение би изтекъл на 30.09.2023 г. Видно от приложеното ч.гр.д. № 424/2021 г. на РдРС, в което се съдържа ч.гр.д. № 1987/2021 г. на ПкРС, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 23.04.2021 г., т.е.- преди изтичане на давността за това вземане. Ето защо искът за същото следва да бъде уважен, както и този за изтеклата лихва върху същото в следния размер: 408.11 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 11.04.2018 г. до 17.03.2021 и 67.01 лв.- изтекла мораторна лихва. По отношение на останалите претенции съдът намира, че възражението на представителя на ответника е основателно.