Решение № 1471 от 24.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1471 гр. Пловдив, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20225300502819 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба от ответника по спора А. Д. Р., ЕГН - ********** срещу Решение № 2966 от 12.08.2022 г., пост. по гр.д.

№ 19 368/2021 г. на Районен Съд – Пловдив, с което въззивникът на основание чл. 144 от ГПК е осъден да заплаща на пълнолетния си син Х. А. Р., ЕГН – ********** месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от предявяването на иска - 07.12.2021 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване.

Поддържаните от въззивника оплаквания са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Х. Р. не е депозирал отговор по чл. 263 от ГПК. В съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените за въззивното производство разноски – възнаграждение за един адвокат.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Х. А. Р., ЕГН – ********** срещу неговия баща А. Д. Р., ЕГН – ********** иск за осъждането на ответника на основание чл. 144 от СК да му заплаща като на пълнолетен учащ се във висше учебно заведение, ненавършил 25 години, месечна издръжка в размер на 400 лева. Поддържа се че бащата работи на две места и реализира високи доходи, позволяващи му без затруднение да заплаща исканата издръжка.

1

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Възразява да има доходи и имущество, които да обосновават извод за възможност от негова страна да заплаща без особени затруднения издръжка за пълнолетния си учащ син, предвид и факта че е безусловно задължен за издръжка към друго свое дете, което е непълнолетно.

По делото е безспорно установено, че ищецът е роден на *** г., навършил е пълнолетие, но е под 25 годишна възраст.

Установено е, че считано от 4 октомври 2021 г. е записан редовно обучение в университет „ П. У. „ – А., като за финансиране на образованието си за учебните 2021/2022 г. е изтеглил студентски кредит в размер на 9 250 британски лири.

Няма спор, че ищецът е трайно установен в А. от 10 и повече години, заедно със своите майка и баба по майчина линия.

Няма спор че ответникът е баща на ищеца. Относно материалното му състояние е установено че за 2021 г. има доход от трудово правоотношение в размер на 820 лв. месечно / брутно /, както и че освен ищеца има и малолетна дъщеря Е. А. Р. – родена на *** г., чиято издръжка е задължен да обезпечава и обезпечава, ведно с неговата майка С.Ш..

По делото е също така безспорно установено, че ищецът е *** и *** на „ Стил 29 „ ЕООД, 201919834, което дружество, считано от 2017 г. не осъществява търговска дейност, съответно ответникът не реализира доходи от такава.

По делото е установено също така, че ответникът притежава недвижими имоти както следва: в гр.*** – СОС с идентификатор *** / Апартамент / , СОС с идентификатор *** / Апартамент / и СОС с идентификатор ***

/ Гараж / и в гр.*** – Апартамент № ***, със застр. площ от 38, 66 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „ П.Р. „, който апартамент, считано от 2014 г. и понастоящем не се отдава под наем. Първите три имота са придобити от него на основание договори за дарение от 2011 г., като дарителката Е. Е.Д. / майка на ответника / е запазила пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху имотите. По отношение на четвъртия имот се твърди, че същият е в състояние, непозволяващо отдаването му под наем – недовършен, необзаведен, поради липса на средства на ответника за това.

Тоест по делото е безспорно установено, че единственият реализиран от ответника доход е от трудово възнаграждение, което за годината преди предявяването на иска е 820 лв. месечно, като има и малолетно дете, към което е безусловно задължен за издръжка.

При така установеното районният съд е уважил иска в пълния му предявен размер, като е приел че ответникът притежава недвижимо имущество, от което би могъл / без да го продава / да реализира високи доходи и да заплаща - без особено затруднение, исканата от ищеца издръжка в размер на 400 лв. месечно.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост – в обжалваната част, а относно правилността е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо.

Относно правилността въззивникът поддържа оплаквания че недвижимото имущество, което притежава не му носи и не би могло да му носи доходи, обосноваващи извод за основателност на предявения иск по чл. 144 от СК. Защото върху трите самостоятелни обекта в гр.*** притежава само т.нар. „ гола собственост „, а по отношение на обекта в гр.*** – същият не е в състояние, позволяващо реализиране на доходи чрез отдаването му под наем през летния сезон.

Въззивната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК родителят дължи издръжка на пълнолетно 2 свое дете, което учи редовно във висше учебно заведение и не може да се издържа от доходите и имуществото си - до навършване на 25 годишна възраст на детето, ако престирането на такава издръжка не съставлява за родителя особено затруднение.

В случая въззивникът е с доход от трудово възнаграждение в размер на 820 лв. месечно, с който доход следва освен собствената си издръжка е длъжен да осигурява издръжка и на малолетното свое дете Е., родена през ***г.. Други доходи въззивникът няма и не би могъл и да реализира от притежаваното от него недвижимо имущество в гр.***.

Неправилно е прието от районния съд че от така притежаваните от него два апартамента и гараж би могъл да реализира доходи от отдаването им под наем. Както се каза по горе върху тези апартаменти и гараж дарителката на въззивника е запазила за себе - пожизнено и безвъзмездно, вещното право на ползване, което включва и плодоползването. Като така евентуалните граждански плодове / наеми / не са за него, а в патримониума на третото лице – титуляр на вещното право на ползване. Относно апартамента от 38 кв.м. в гр.*** е установено, че същият не се отдава под наем. Липсват данни да не може да се отдава – по изложените от въззивника доводи. Но дори и да се приеме противното, то обичайните по размер доходи от отдаването на такъв обект под наем – които са и сезонни / за летния период/ , не обосновават извод за въззивника да е налице възможност да заплаща без особени затруднения издръжка на пълнолетния си син – предвид установения месечен доход от брутно трудово възнаграждение от 820 лв. и безусловното му задължение за издръжка към малолетната му ***-годишна дъщеря.

Предвид изложеното обжалваното решение за уважаване на иска се отменя изцяло като неправилно и искът се отхвърля като неоснователен.

При този инстанционен резултат на въззивника се присъждат разноски в размер на 300 лв. / възнаграждение за един адвокат / за първоинстанционното производство и в размер на 290 лв. / ДТ / за въззивното.

На основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

И съдът

РЕШИ:

Отменя изцяло Решение № 2966 от 12.08.2022 г., пост. по гр.д. № 19 368/2021 г. на Районен Съд – Пловдив, вместо което Постановява:

Отхвърля предявеният от Х. А. Р., ЕГН – ********** иск за осъждането на А. Д. Р., ЕГН – ********** на основание чл. 144 от СК да му заплаща месечна издръжка в размер на 400 / четиристотин / лева, считано от предявяването на иска - 07.12.2021 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване.

Осъжда Х. А. Р., ЕГН – ********** да заплати на А. Д. Р., ЕГН – ********** деловодни разноски в размер на 300 / триста / лева за първоинстанционното производство и в размер на 290 / двеста и деветдесет / лева за въззивното производство.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4