Присъда № 113 от 15.05.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ от 22.05.2023 г., към Присъда № 113/15.05.2023 г., постановена по НЧХД № 4654/2022 г. ПРС, 25 н.с.

Производството по делото е образувано по тъжба на И. М. А. против Л.

М. В., с която e повдигнато обвинение за за това, че:

1. в периода 07.05.2022 г. - 10.05.2022 г., в град Пловдив, в условията на продължавано престъпление, Л. М. В. е нанесла на И. М. А. обида, като я е нарекла както следва:

- на 07.05.2022 г. в писмена мобилна комуникация я е нарекла „безсрамница и продажница“

- на 10.05.2022 г. в писмена мобилна комуникация я е нарекла:

„**************************- престъпление по чл. 146, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и че

2. в периода 07.05.2022 г. - 10.05.2022 г., в град Пловдив, в условията на продължавано престъпление, Л. М. В. е нанесла на И. М. А. клевета, като е разгласила неистинско позорно обстоятелство и е приписала извършването на престъпление от последната, както следва:

- на 07.05.2022 г. е разгласила неистинско позорно обстоятелство за тъжителката, като й е заявила в писмена мобилна комуникация, че иска да й върне всичките пари, които й е дала, за да учи и в крайна сметка нищо не е завършила,

- на 10.05.2022 г. е разгласила неистинско позорно обстоятелство за тъжителката, като й е заявила в писмена мобилна комуникация, че е проститутка изпаднала, която се продава за пари, че едно образование не е успяла да завърши, че клюкари и сплетничи, че проспива повечето събития защото е в пиянска несвяст, че наднича в чуждите души и интригантства, както и че е приписала на тъжителката извършването на престъплението телесна повреда, като е заявила, че залива беззащитни деца с вряла вода, както и че е щяла да убие и собственото си дете и че е искала и себе си да убие - престъпление по чл. 147, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Приети за съвместно разглеждане са и граждански искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от тъжителката против подсъдимита, като обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпленията, предмет на тъжбата, а именно 2000 лева – за престъплението обида и 5000 лева за престъплението клевета, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на престъпленията до окончателното изплащане на сумите, като частната тъжителка е конституирана и като граждански ищец.

В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка, адв. Н. В., 1 счита, че престъплението е безспорно доказано. Моли съда да признае подсъдимата за виновна и да уважи предявените граждански искове в пълен размер.

От своя страна подсъдимата Л. В., не се явява в проведените съдебни заседания и не взима отношение по предявените й обвинения.

Защитникът на подсъдимия, адв. К. Е., оспорва обвинителната теза, като моли съда да признае подсъдимата за невинна и да я оправдае по повдигнатите с тъжбата обвинения, като отхвърли и гражданските искове, като неоснователен.

От фактическа страна се установява следното:

Подсъдимата Л. М. В. е родена на **.**.**** г. в гр. Б., живее във Ф., с адрес в Б. – гр. П., ул. „Ф. Т.“ № *, ет.*, б., б. г, с висше образование, работеща, неомъжена, с ЕГН: **********.

Частната тъжителка А. и подсъдимата В. са сестри. С тъжбата, предмет на настоящето производство частната тъжителка А. твърди, че на конкретно посочени от нея дати сестра й – подс. В. отправила реплики към нея в писмена комуникация по приложението Viber, с които я обидила и наклеветила. В тази връзка се твърди, че на 07.05.2022 г. подсъдимата нарекла частната тъжителка „б******“, както и че иска да й върне всичките пари, които й е дала, за да учи и в крайна сметка нищо не е завършила, а на 10.05.2022 г. я нарекла ************* както и че е разгласила неистинско позорно обстоятелство за тъжителката, като й е заявила във въпросната писмена мобилна комуникация, че е проститутка изпаднала, която се продава за пари, че едно образование не е успяла да завърши, че клюкари и сплетничи, че проспива повечето събития защото е в пиянска несвяст, че наднича в чуждите души и интригантства, както и че е приписала на тъжителката извършването на престъплението телесна повреда, като е заявила, че залива беззащитни деца с вряла вода, както и че е щяла да убие и собственото си дете и че е искала и себе си да убие. Тъй като частната тъжителка А. се почувствала обидена и оклеветена, горното я мотивирало да повдигне обвинение срещу Л. В. за престъпления по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

По доказателствата:

В хода на проведеното съдебно следствие като свидетел е бил разпитан бившият съпруг на частната тъжителка – свид. А. Д. А., който в своите показания свидетелства за това, че през май месец миналата година, на две конкретни дати бившата му ******** – частната тъжителка А. се свързала с него по телефона, за да му се оплаче, че сестра й я е обиждала и клеветила, докато си пишели по Вайбър. Тъй като свидетелят работел в чужбина, при следващото си завръщане в България посетил частната тъжителка, която все още била афектирана от спора със сестра й, в който последната й нанесла 2 обиди и клевети. Самата А. му показала вайбър комуникацията със сестра си на намиращия се в дома й настолен компютър, на когото свидетелят възприел, че вайбър потребител с псевдоним Lubcabubca е изпратил текст с обидно и клеветническо съдържание. Във връзка с едно от твърденият в тази комуникация за залято с вряла вода дете, свидетелят А. е заявил, че това е истина и че става дума за негово детенце от бивш брак, за което той и частната тъжителка полагали грижи, наред с общото им дете и дете от предходна връзка на частната тъжителка. Свидетелят е посочил, че става дума за инцидент, на който той не е присъствал, тъй като се намирал в чужбина, при който детето му било залято с вряла вода. Според свидетеля случилото се дължало на това, че детето било оставено да се къпе само в банята без надзор, тъй като частната тъжителка се грижела в това време и за другите деца, и то само се заляло с гореща вода.

За изясняване на конкретното обстоятелство, по искане на защитата е била изискана прокурорска преписка, водена по повод на този инцидент, която е приключила с прекратително постановление, тъй като е прието, че се касае за престъпление от частен характер – лека телесна повреда на низходящ, причинена по непредпазливост. Не са установени данни за упражняване на право на частна тъжба от законните представители на детето.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А., макар със същите да не се допринася съществено за изясняване на спорните обстоятелства по делото, но доколкото не се опровергават от събраните по делото доказателства, съдът ги кредитира.

Не същото може да се каже за приложените с тъжбата разпечатки от мобилен телефон, за които се твърди, че удостоверяват процесната инкриминирана комуникация. На първо място следва да се посочи, че същите нямат достоверна дата, а отделно от това по никакъв начин не могат да се свържат с подсъдимата по делото В., извън твърденията на частната тъжителка, която твърди това и заявеното от свид. А., който пресъздава в своите показания твърденията на частната тъжителка в този смисъл. Отделно от горното прегледа на същите сочи на извод за избирателното им представяне на вниманието на съда, доколкото прави впечатление, че комуникацията е непълна, а са избрани фрагменти от нея, което оставя впечатление за необективно отразяване на пълното й съдържание. Предвид горното и най-вече предвид факта, че тези разпечатки, които по същество представляват веществени доказателствени средства по смисъла на НПК, нямат достоверна дата, нито съдържание, съдът не ги кредитира.

За пълнота следва да се посочи, че съдът не назначи експертиза с предмет изследване на автентичността на профила, от когото се твърди да са изпратени инкриминираните реплики, доколкото в случая се касае до разкриване на трафични данни, което е допустимо само по дела за тежки престъпления, каквито процесните не са.

Съдът не подложи на експертиза и самите веществени доказателствени 3 средства, респ. устройството, от което се твърди да са свалени, доколкото, предвид изминалия период от време възможността от влияние върху съответното устройство не би могла да се изключи.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав прие на първо място, че по делото остана недоказано, с изискуемата от закона степен на несъмненост, фактът на отправените обидни и клеветнически реплики посредством Вайбър, и то от страна на подс. В.. В тази връзка от страна на частната тъжителка не се ангажираха доказателства, които да докажат до степен на несъмненост авторството на деянието. В тази връзка следва да се има предвид, че по делото няма представено нито едно доказателство, свързващо подс. В. с автора на репликите. В тази насока са единствено твърденията на частната тъжителка, които не са доказателство по смисъла на НПК и свидетелските показания на свид. А., с които на практика същия пресъздава внушеното му от самата тъжителка, доколкото същият заявява, че не комуникира с подс. В., респ. не внася в процена лични възприятия досежно ползван от нея вайбър профил. Горното на фона на липсата на каквато и да е достоверна дата на тази комуникация, обуславя извода за пълна негодност на така повдигнатото обвинение, при така събраните доказателства, поради което и предвид липсата на несъмнена доказаност в обвинителната теза, на основание чл. 303, ал. 2 НПК, съдът е обвързан да тълкува същото в полза на подсъдимата. По изложените съображения съдът призна подс. Л. М. В. за невинна в това да е извършила престъпления по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 147, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и съдът я оправда по повдигнатите й в този смисъл обвинения.

Така или иначе, извън горепосочената недоказаност, съдът прие и изначална несъставомерност на обвинителната теза досежно престъплението по чл. 147, ал. 1 НК, чийто фактически състав от обективна страна изисква разгласяване на съответното позорно или престъпно обстоятелство. В конкретния случай липсва такова разгласяване, извън предприетите от частната тъжителка А. действия в тази насока, което обуславя и несъставомерността на деянието по чл. 147, ал. 1 НК.

По въпроса за претенциите с правно основание чл. 45 ЗЗД:

В процесния случай неимуществените вреди се претендират на деликтно основание – чл. 45 и сл. ЗЗД. По делото обаче не се установи подс.

В. да е извършила престъпления в т.ч. от вида на посочените в тъжбата. При отсъствието на деликт в случая предявените граждански искове като обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплениято, както следва: 2000 лева - за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 НК и 5000 лева – за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, съдът отхвърли, като неоснователни и недоказани тъй като не се доказа виновно и противоправно поведение на подсъдимата В.. Същата 4 бе оправдана по повдигнатите обвинения, поради което не е деликтно отговорна, респективно не може да бъде ангажирана нейната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. По тази причина съдът отхвърли и предявената акцесорна претенция за лихви от дата на деянията.

По въпроса за разноските:

Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът постави в тежест на частната тъжителка и граждански ищец А. направените от подсъдимата В. разноски по делото в размер на 1800.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 113 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доника И. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Доника И. Тарева - Пехливанова Наказателно дело частен характер № 20225330204654 по описа за 2022 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата Л. М. В. - родена на ****г. в ***, живуща във ***, с адрес в Б. – ***, б., българска гражданка, с висше образование, работеща, неомъжена, с ЕГН: ********** за НЕВИННА в това в периода 07.05.2022 г. - 10.05.2022 г., в град Пловдив, в условията на продължавано престъпление д а е нанесла на И. М. А. обида, като д а я е нарекла както следва: