Решение № 982 от 05.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6337/2022
- Вид
- Решение № 982
- Подписан
- 05.06.2023
- В сила
- 21.06.2023
- Състав
- Боян Димитров Кюртов
Цитирани разпоредби
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.61, ал.1 · Наредба № 18
РЕШЕНИЕ
№ 982 гр. Пловдив, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330206337 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4623745, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Я. Г. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Т., по съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба, моли съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение. Редовно призован в съдебно заседание, не се явява лично и не изпраща процесуалния си представител адв. П., с пълномощно по делото. От адв. П. е постъпила молба да се даде ход на делото в негово отсъствие, като поддържа жалбата и прилага списък с разноски и съдебни решения.
Въззиваемата страна, ОДМВР – Пловдив, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В депозирано до съда становище, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Б. излага съображения за неоснователност на жалбата и прави искане да бъде потвърден атакуваният 1 електронен фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.03.2021 г. в 15:00 ч. на Републикански път II-64 км 50+500 в посока към с. Труд при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 за скорост до 60 км/ч, лек автомобил „Мицубиши Грандис“, с рег. № ****** се движел с установена скорост от 104 км/ч. Горното било заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. Срещу жалбоподателят Я. Г. Т. с ЕГН **********, като собственик на процесния автомобил, бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушението извършено извън населено място.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, мобилно по своя характер, от одобрен тип и преминало през съответната проверка /видно от приложените като доказателства копия Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г., годно до 28.09.2021г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.512б, със срок на валидност до 07.09.2027г. По преписката е представен и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Наличен е и снимков материал, както и справка за собственост на МПС.
Въпреки установеното, от събраните по делото доказателства не се установява на процесната дата и място с МПС - лек автомобил „Мицубиши Грандис“, с рег. № ********* да е извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост с 44 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26.
Напротив, видно от приложеното по делото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление – Пловдив с вх. № 96150/28.11.2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, се установява се, че на 2 процесното място на нарушението не е важало въведено ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. От съдържанието на същото писмо става ясно,че пътен знак В 26 за въвеждане ограничение на скоростта за извън населено място от 60 км/ч е бил монтиран на км 50+650. Действието на знака в посока към с. Труд е при намаляващи километри и съгласно чл.61, ал.1 от Наредба 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци, зоната на действие на забранителния знак В 26 е бил в сила до следващото кръстовище, в случая до кръстовището с напречния път към фирма „Осрам“ на км 50+590. Ето защо километричното положение, прието като място на нарушението, е след конкретното кръстовище и съответно ограничението на скоростта не важи за км 50+500. В допълнение е посочено,че табела Т2 /1000/ е монтирана с констативен протокол от 05.04.2021г., подписан от представители на ОПУ Пловдив и РУ „Труд“ към ОД на МВР, която дата се явява след процесната – 23.03.2021г., поради което наличието на снимка с табела Т2 е ирелевантно в случая.
Предвид изложените съображения и установените съществени изменения от обстоятелствената част на административното обвинение, атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид изхода на делото. Такава претенция е своевременно направена от страна на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платени в брой, видно от приложения договор за правна защита от 24.10.2022г. Същевременно от въззиваемата страна е направено възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. С оглед материалният интерес от 400 лева и на основание чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата /преди измененията с ДВ бр.88 от 2022г. според датата на договора за правна помощ/, съдът намира претенцията на жалбоподателя за разноски, за основателна до пълния размер от 300 лева, доколкото е поискан минимумът от Наредбата, като следва да се осъди ОДМВР - Пловдив за тази сума.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР - Пловдив, серия К № 4623745, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Я. Г. Т. с ЕГН **********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Я. Г. Т. с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева разноски за повереник по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. 12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4