Решение № 6211 от 14.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6211 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Ина Ем. Костадинова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100512112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 15212 от 05.08.2025 г., постановено по гр. д. № 20354/2024 г. по описа на СРС, 78-ми състав, „СМ БИЛДИНГ“ ООД, е осъден да заплати на Д. В. Д., на основание чл. 200 КТ сумата от 14 244, 46 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, вследствие на претърпяна на 03.08.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2023г. до окончателното заплащане на главницата, както и на основание чл. 200 КТ сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяна на 03.08.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 03.08.2020 г. до окончателното заплащане на главницата, като предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв.

Със същото решение „СМ БИЛДИНГ“ ООД, е осъден да заплати на Еднолично Адвокатско дружество С. Д., чрез адвокат С. Д. - адвокатска колегия Перник, възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. в размер на 8145,73 лв.

„СМ БИЛДИНГ“ ООД, е осъден да заплати на Софийски районен съд, съобразно уважената част от исковете, разноски за експертизи в размер на 1131,00 лв. и държавна такса в размер на 5369,77 лв.

Пак със същото решение Д. В. Д., е осъден да заплати на „СМ БИЛДИНГ“ ООД, на 1 основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5540,21 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред първоинстанционния съд.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 120 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. е подадена въззивна жалба от Д. В. Д., чрез пълномощника си – адв. С. Д., с надлежно учредена представителна власт, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че първонистанционният съд неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди като не е отчел дълготрайното страдание, продължителността на болките и трайното отражение на травмата върху здравето на ищеца. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск за неимуществени вреди бъде изцяло уважен.

Въззиваемият – ответникът “СМ БИЛДИНГ“ ООД, чрез пълномощника си – адв.

Н.Н., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения.

Изложени са твърдения за нередовност на подадената жалба, поради липса на изрично предвидените в закона реквизити. Поддържа се, че предявените от ищеца искове са неоснователни поради липса на предвидените в закона предпостваки за уважаване на предявените искове. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявеният иск за имуществени вреди, както и предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 120 000 лв., е подадена въззивна жалба от “СМ Билдинг“ ООД, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Поддържа се, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявените искове е неправилна, доколкото се касае до два обективно съединени осъдителни иска, а не за един иск. Сочи, че мотивите в постановеното на решението в обжалваната му част са в противоречие с приетите по делото доказателства. В тази връзка поддържа, че по делото не е установено наличието на причинно-следствена връзка, която да обоснове пасивната легитимация на ответника по предявените искове.

Твърди се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, свързани с доклада по делото, доколкото не е указал на страните, че се касае до обективна отговорност на работодателя, като не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните по спора и не е разяснил последиците от недоказването на релевантните за спора обстоятелства. Изтъква, че предявените искове са недоказани по основание и размер, тъй като ответникът е успял да докаже възражението за самоувреждане от страна на работника, както и за евентуално съпричиняване, извършено при условията на груба небрежност.

Излага съображения за наличие на суицидно поведение на ищеца, с което умишлено е причинил увреждането си, а при условията на евентуалност твърди наличието на груба небрежност, изразяваща се в подхлъзване или контролирано съзнателно падане. Поддържа възражението за погасяване на претендираните вземания по давност. Счита, че 2 препращането към чуждо мнение без собствени мотиви прави постановения акт порочен на собствено основание. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като въззивникът ответник е заплатил дължимата държавна такса, а въззивникът ищец не дължи държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неоснователни.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца Д. Д. срещу “СМ Билдинг“ ООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяна на 03.08.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 03.08.2020 г. до окончателното заплащане на главницата, както и сумата от 14 244, 46 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, вследствие на претърпяна на 03.08.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2023г. до окончателното заплащане на главницата.

Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове е правилна, като в съответствие с исковите претенции на ищеца съдът се е произнесъл относно наличието на основание за заплащане на претендираните от ищеца обезщетения за имуществени и неимущестевени вреди.

3

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/ доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда и възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

Първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по спора в доклада по чл. 146 ГПК, при съобразяване на разпоредбата на чл. 154 ГПК.

Доколкото отговорността на работодателя е обективна /безвиновна/, която специфика произтича от самата разпоредбата на чл. 200 КТ, тълкувана във връзка с института и функциите на предвидената от законодателя имуществена отговорност на работодателя, то не е необходимо страните да бъдат изрично уведомявани относно характера на отговорността. Наред с това липсата на изрично указание до ищеца относно доказването на вина /субективния елемент/ недвусмислено сочи към наличието на обективна, безвиновна отговорност за работодателя. Неоснователни в тази връзка са оплакването на въззивника – ответник за неправилна правна квалификация на предявените искове, както и относно наличието на допуснати нарушения при изготвяне на доклада по делото във връзка с разпределянето на доказателствена тежест между страните по спора.

Като безспорно между страните по делото е отделено обстоятелството, че помежду им е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът Д. Д. е заемал при ответника длъжност “арматурист“, както и че ищецът е претърпял изложените в исковата молба оперативни интервенции.

С Разпореждане № 30595/16.07.2021 г. на НОИ – ТП София-град, влязло в сила на влязло в сила на 28.08.2021 г., е призната трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, настъпила на на 03.08.2020 г. на обект високоетажна жилищна сграда, находяща се в гр.

София, ул. ********, около 09:50 часа по отношение на Д. Д..

Влязлото в сила разпореждане е задължително за гражданския съд, който следва да приема за доказан факта на настъпилата трудова злополука, като в съответствие с 4 разпоредбата на чл. 200 КТ отговорността на работодателя покрива всички имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяната трудова злополука.

В конкретния случай от неоспореното от страните заключение на вещото лице по изслушаната СМЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че при настъпилата трудова злополука на 03.08.2020 г. на Д. Д. е причинена тежка множествена височинна травма, изразяваща се в: тежка открита черепно-мозъчна травма, която сама по себе си е довела до реална опасност за живота на пострадалия и която се отнася към критериите на медикобиологичния признак разстройство на здравето временно опасно за живота, като от процесната травма е настъпило усложнение - изявен световъртеж от централен произход, отнасящо се към критериите на медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за живота; тежка лицево-челюстна травма, в резултат на която е настъпило посттравматично усложнение – сравнително голям дефект на небцето с оформена комуникация между устната кухина и носа, който дефект въпреки проведените три хирургични интервенции е затворен успешно едва при пластична операция от 2022 г., което до този момент е обуславяло затруднение при хранене и комуникация; тежка миелична гръбначно-мозъчна травма, довела до реална опасност за живота от развитие на възходящ оток на гръбначния мозък и от която травма въпреки приложеното лечение е останала като постоянна последица дясно конвекста сколиоза – постоянно разстройство на здравето неопасно за живота; шийна травма, изявена със счупване на щитовидния хрущял – разстройство на здравето, временно опасно за живота, като последиците от травмата са преодолени благодарение на проведеното лечение; тежка закрита гръдна травма - разстройство на здравето, временно опасно за живота; закрита травма на опорно-двигателен апарат, изявена със счупване на лопатката – трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, при която функционалното възстановяване е настъпило за около 2 месеца след инцидента.