Решение № 311 от 17.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20261001000238 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца – А. З. каса Бавария, чрез адв. Б. срещу решение № 59 от 15.01.2026г., постановено по т.д. № 20241100902097 по описа на СГС за 2026г., в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу ответника – ЗАД “Алианц България“ АД, за сумата над 16 362,53 евро до пълния предявен размер от 25 709,74 евро и за иска за обезщетение за забава за сумата над 1 015,85 евро до пълния предявен размер от 2 321,01 евро, поради погасяването им по давност.

Въззивникът/ищецът - А. З. каса Бавария, счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че съгласно § 195 от Германския граждански законник/ГГЗ/, обичайният срок на давността е три години. Същата започвала да тече след изтичане на края на годината, в която е възникнала претенцията и кредиторът е установил основанията за претенцията и узнава лицето(длъжника, име и адрес) - § 191, ал. 1 от ГГЗ, а съгласно ал. 2 претенциите се погасяват окончателно 30 години след ПТП. Съгласно § 203 - § 212 ГГЗ, срокът на погасителната давност можел да се прекъсне и да започне да тече отново. Съгласно § 203 от ГГЗ, давността се прекъсвала, когато текат преговори между страните и между тях е достатъчно да има обмяна на становища и кореспонденция. След спирането на срока, през който е била прекъсната давността, започвала да се отчита отново погасителната давност.

Съгласно § 209 от ГГЗ, периодът през който се спира давностният срок, не се включва в 1 изчисляване на периода. Съгласно § 203 от ГГЗ, преговорите между длъжника и кредитора относно обстоятелствата пораждащи вземането, спират хода на давностния срок, който започва да тече отново най-рано три месеца след края на преговорите. Започнала е да тече нова погасителна давност от 01.01.2022г. и е изтекла на 01.02.2025 г. В съдебно заседание уточнява, че претенцията за сумата от 3 687,88 евро е заявена на 02.09.2021 г., поради което давността е трябвало да започне да тече на 01.01.2022 г. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковите претенции. Претендира разноски за въззивното производсво, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемият/ответникът – ЗАД “Алианц България“ АД е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. К.. Твърди, че в § 203 от ГГЗ е уредена хипотеза на спиране на давностния срок, която е приложима и по отношение на застрахователни претенции. Счита, че ищецът неправилно смесва спирането и прекъсването на давността. След отпадане на основанието за спиране, не започва да тече нова давност, а общият давностен срок се удължава с периода на спиране. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част като законосъобразно и правилно. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от доказателствата по делото и страните не спорят, че между ЗАД “Алианц България“ АД и С.

А. Й., като водач на лек автомобил “Мини Купър” с рег. № ***, има валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - полица № BG/01/118002370684 и със срок на покритие 18.08.2019 г. – 17.08.2019 г. С влязла в сила на 31.01.2022 г., присъда № 260005 от 05.05.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 41/2021 г. по описа на Окръжен съд - Търговище, е установено, че на 15.08.2019 г., около 23:50 ч., на второкласен път IІ-48 (Котел – Омуртаг), км. 2000+100 на около 100 м. след бетонов възел гр.Омуртаг, при управление на лек автомобил марка “Мини Купър” с рег. № ***, със скорост 100.50 км/ч, при разрешена максимална скорост на движение за този участък 50 км/ч, водачът на лекия автомобил е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, в резултат на което причинил на А.

С. И., три средни телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето временно опасно за живота, вседствие на мозъчен оток, в резултат на получена черепно-мозъчна травма и масивно контузионно огнище на десен бял дроб, резултат от масивна гръдна травма; трайно затрудняване движението на левия долен крайник от счупване на лявата бедрена кост, трайно затрудняване на движението на врата, вседствие на счупване на втори шиен прешлен без засягане на гръбначния мозък.

Страните не спорят във въззивното производство, че ищецът е заплатил разходи в общ размер на 25 709,74 евро за лечението на А. С. И.. Няма спор между страните по делото, че 2 са били налице предпоставките за спиране на давността, за периода от подаване на застрахователната претенция от страна на ищеца на 27.11.2020 г. и на 02.09.2021 г. до произнасянето с отказ от ответника на 01.11.2021 г.

Въззивният съд приема от правна страна, следното:

За да отхвърли предявените искове за вземания възникнали през 2019 г. и в общ размер 1 284,07 евро, първоинстанционният съд е приел, че давността е започнала да тече на 01.01.2020 г., спряна е за периода от 02.09.2021 г. до 01.11.2021 г. или за 363 дни/за период от 11 месеца и 21 дни/, поради което е изтекла на 30.12.2023 г., а исковата молба е подадена на 22.10.2024 г., поради което тези вземания, към момента на предявяване на иска, са погасени по давност.

За да отхвърли предявените искове за вземанията за разходи, платени през 2020 г. и в общ размер 8 099,14 евро, първоинстанционният съд е приел, че давността е започнала да тече на 01.01.2021 г., спряна е за периода от 02.09.2021 г. до 01.11.2021 г./за период от 60 дни/, поради което е изтекла на 01.03.2024 г., а исковата молба е подадена на 22.10.2024 г., поради което тези вземания, към момента на предявяване на иска, са погасени по давност.

Предмет на правния спор във въззивното производство е определянето на началния момент на възникване на вземането на ищеца, спирането и прекъсването на давността, уредени в приложимото материално право на Федерална Република Германия.

Началния момент на възникването на вземането на ищеца е датата, на която се е суброгирал в правата на пострадалото лице, която следва да се определи от датата на плащане на задължението. Всички фактури и счетоводни справки представени по делото са издадени от името на ищеца, като всяка една от тях сочи дата на възникване и дата на плащане на задължението. При липса на правен спор между страните относно тези факти, следва да се приеме, че плащането е извършено на посочените дати. Следователно, всички разходи за суми свързани с лечението на пострадалото лице са били дължими и заплатени от ищеца за всеки един от процесните периоди за 2019 г. и за 2020 г.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съгласно чл. § 203 от ГГЗ, давността се прекъсвала, когато текат преговори между страните и между тях е достатъчно да има обмяна на становища и кореспонденция, както и че след спирането на срока, през който е била прекъсната давността, започвала да се отчита отново погасителната давност.

Основанията за възобновяване на давностния срок/прекъсването на давността/ са уредени в § 212 от ГГЗ, сред които не попада воденето на преговори между длъжника и кредитора относно вземането.

Съгласно § 195 от ГГЗ, обичайният срок на давност е три години, която разпоредба следва да намери приложение в процесния случай. В § 203, ал. 1 от ГГЗ е уредено, че при преговори между длъжника и кредитора давността се спира, докато някоя от страните не се откаже от преговорите. Действието на спирането на давността е уредено в § 209 от ГГЗ, че периодът, през който давността е спряна, не се включва в давностния срок. Това означава, че вече изтеклия срок от давността се зачита до момента на спирането, след прекратяването на 3 преговорите давността продължава да тече и новият давностен срок се прибавя към вече изтеклия.

По отношение на вземанията на ищеца възникнали през 2019 г. и предявени за плащане пред застрахователя на 27.11.2020 г.

Давността е започнала да тече от 01.01.2020 г. и е била спряна за период от 27.11.2020 г. до 01.11.2021 г., до когато са изтекли десет месеца и 25 дни от давността. На 02.11.2021г. давността е продължила да тече и е изтекла на 08.12.2023 г., когато стават общо три години.

В § 203, ал. 2 е предвидено, че давността настъпва най-рано три месеца след края на спирането, която хипотеза в случая не е налице. Тази разпоредба урежда т.нар. защитен срок, която гарантира, че ако преговорите се провалят или прекъснат внезапно в края на давностния срок, кредиторът няма да загуби правата си веднага. Законът му предоставя минимум 3 месеца след края на преговорите, за да успее да предяви иск по съдебен ред.

Дори и да се приеме, че тримесечният срок намира приложение и в настоящия случай, давността е изтекла на 08.03.2024 г., а искът е предявен на 22.10.2024 г. Следователно, вземанията възникнали през 2019 г. и в общ размер на 1 248,07 евро са погасени по давност.

По отношение на вземанията на ищеца възникнали през 2020 г. и предявени за плащане пред застрахователя на 02.09.2021 г.

Давността е започнала да тече от 01.01.2021 г. и е била спряна за период от 02.11.2021 г. до 01.11.2021 г., до когато са изтекла десет месеца от давността. На 02.11.2021г. давността е продължила да тече и е изтекла на 02.02.2024 г., когато стават общо три години. По гореизложените съображения, § 203, ал. 2 не намира приложение в процесната хипотеза.

Дори и да се приеме, че тримесечният срок намира приложение и в настоящия случай, давността е изтекла на 02.05.2024 г., а искът е предявен на 22.10.2024 г. Следователно, вземанията възникнали през 2020 г. и в общ размер на 8 099,14 евро са погасени по давност.

Неоснователно е възражението на въззивника направено в съдебно заседание, че претенцията за сумата от 3 687,88 евро е заявена на 02.09.2021 г., поради което давността е трябвало да започне да тече на 01.01.2022 г.

Неправилно ищецът, счита, че началото на погасителната давност е предявяването на вземането от ищеца пред застрахователя – 02.09.2021 г. Съгласно § 199, ал. 1 , т. 1 от ГГЗ, началото на срока за погасителната давност е започнал да тече с изтичането на годината, през която е възникнало правото на иск. В случая, за вземания платени от ищеца през 2020 г. началният момент на погасителната давност е 01.01.2021 г.

Предвид неоснователността на иска за главница за сума в общ размер на 9 342,21 евро, неоснователно е искът за сумата над 1 015,85 евро до пълния предявен размер от 2 321,01 евро, представляваща законна лихва за периода от 02.11.2021г. до 21.10.2024 г.

Предвид изхода на правния спор във въззивното производство, ищецът дължи на ответника сторените разноски.

По делото е представено платежно нареждане от 01.04.2026г. за сумата от 1 596 евро, в което е посочен номер на фактура, но без нейното представяне, не може да се установи, че 4 договорената сума е заплатена за процесуално представителство по това дело.

Предвид гореизложеното решението в обжалваната част е законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди от въззивния съд, с препращане в останалата част към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК.

Мотивиран така, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 15.01.2026г., постановено по т.д. № 20241100902097 по описа на Софийски градски съд за 2026г., т.о., VІ-23 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените искове от А. З. каса Бавария, със седалище и адрес на управление във Федерална Република **********81739, Мюнхен, Ул. Карл Вери“ № 28 срещу ЗАД “Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 за сумата над 16 362,53 евро до пълния предявен размер от 25 709,74 евро, на основание § 116 от Социалния кодекс на Федерална Република **********вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и иска за законна лихва за забава по § 288 от Германския граждански законник, за сумата над 1 015,85 евро до пълния предявен размер от 2 321,01 евро и за периода от 02.11.2021 г. до 21.10.2024 г., поради погасяването им по давност.