Решение № 265 от 27.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Варна, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110205356 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. Д. С. ЕГН ********** с пост. адрес гр.София против Електронен фиш серия К № 6339018, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП като законен представител на „ФСК Одит“ ЕООД ЕИК *** й е било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДП.

В жалбата си въззивницата твърди, че ЕФ е издаден при допуснати процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Сочи, че от извършване на нарушението до връчване на фиша били минали пет месеца и 12 дни което било в нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, след изтичането на давността за образуване на административнонаказателно производство.

Отделно от това сочи, че ЕФ не й бил връчен по предвидения за това в ЗДП ред, в същия не фигурирал подпис на издателя на фиша, не съдържал и доказателства за извършеното нарушение – снимков материал. Навежда и доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН като сочи, че превишението било минимално с 14 км/ч като не било отчетено и допустимото отклонение при измерването с техническото средство. Моли ЕФ да бъде отменен.

В съдебно заседание въззивницата редовно призована, се явява лично.

Същата заявява, поддържа жалбата си и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли ЕФ да бъде отменен като преповтаря мотивите изложени в жалбата.

1

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6339018 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 08.08.2022год. в 09:33часа, в к.к. Златни пясъци, в посока с.Кранево на пресечката за къмпинг Лагуна, при въведено ограничение на скоростта 50км.ч. с МПС „Ауди А3 лимузина“ с рег. № **** е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със скорост 64км./час при разрешена скорост 50км./час или превишение 14км./час. и нарушението било установено с автоматизирано техническо средство № 120ccd1. Като собственик/ползвател на автомобила било „ФСК Одит“ ЕООД със законен представител въззивницата И. Д. С.. Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП и е наложена глоба в размер на 100лв. на основание чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени, като доказателствата са непротиворечиви и не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП п ри нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа 2 данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В случая съдът констатира, че ЕФ не отговаря на формалните изисквания описани по-горе.

В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика/ползвателя на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В същия о б ач е липсва описание на самото нарушение. Като нарушена норма е посочена тази на чл. 21, ал.2 от ЗДП като във фиша са посочени единствено установена скорост и разрешена скорост без яснота по отношение на това имало ли е ПЗ за ограничение на скоростта или не и какъв е бил този знак.

Липсата в достатъчна степен на описание на нарушението за което се налага санкцията с ЕФ в случая води до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице още повече, че доколкото видно от ЕФ нарушението е извършено в к.к. „Златни пясъци“ (населено място според приложената санкционна норма) където принципно допустимата скорост за движение на л.а. е 50км./ч.

На следващо място при преценка на събраните по делото доказателства съдът констатира, че събраните такива не сочат на категоричен извод, че нарушението за което и издаден ЕФ - движение с превишена скорост в населено място изобщо е извършено. Безспорно към преписката е приложен снимков материал съпроводен с регистрираните от системата данни за скорост на движение на заснетото МПС, приложена и снимка на разположение на техническото средство, каквото е и изискването предвидено в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата – чл. 10, ал.3 от Наредбата. От разположението на техническото средство обаче не може да се направи еднозначен извод, че същото е било разположено в района на населено място, напротив. Горното наред с констатираните от съда множеството явни преправки в документите приложени към преписката касаещи именно мястото на контрол, в това число в Протокола приложение към чл. 10, ал.1 от цитираната по-горе наредба (преправката е мястото като е видно че първоначално е било изписано ГП І9); в часовия график за работа на наряда (преправката е в датата) и в ежедневната форма на отчет (преправката е в мястото на осъществяване на 3 дейността), както отразяването в протокола на наличие на пътен знак за ограничение 50км/ч. и посочено отстояние на техническото средство от него 150м., отбелязването в протокола, че мястото на контрол се намира на първокласен път (1К) поставя под съмнение и води до пълна неяснота къде точно е установено нарушението и по-конкретно в населено място ли е било установено движението на автомобила с превишена скорост или не.

Последното е от съществено значение за относимата санкционна разпоредба и съставомерността на нарушенията свързани с превишена скорост като цяло.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение за липса в ЕФ на подпис на издателя, то не се споделя от съда. ЕФ е регламентиран в нормите на чл. 39, ал.4 от ЗАНН, чл. 189, ал.4 от ЗДП и §.1 от ДРЗАНН. Съгласно последната разпоредба ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез информативно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани средства и системи. При това положение очевидно няма как конкретно лице да бъде издател на фиша защото той се създава от информационна система.

На следващо място реквизитите на ЕФ са изчерпателно посочени в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП като сред тях не фигурира подпис на издателя, а в случая ревизирания ЕФ съдържа всички посочени в нормата реквизити.

Действително в ЕФ липсва дата на издаване. Такава обаче не е предвидена и в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП в редакцията към датата на нарушението (ДВ бр.19/2015год). Там законодателят е предвидил единствено дата на извършване на нарушението, която е и единствената релевантна дата.

В тази връзка доколкото производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност с ЕФ е особено, то единствените релевантни за давността дати са тези на извършване на деянието и на влизане в сила на ЕФ. Давността за търсене на административнонаказателна отговорност в случая започва да тече от датата на нарушението и е една година съобразно нормата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, а тази за изпълнение на наложеното административно наказание от датата на влизане в сила на ЕФ. В конкретния случай с оглед датата вписана в ЕФ като дата на нарушението 08.08.2022год. и датата на неговото връчване 20.01.2023год. то очевидно давностния срок за дирене на административнонаказателна отговорност не е изтекъл.

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и факта, че ЕФ не бил връчен на въззивницата по пощата с обратна разписка, тя го получила в съответното поделение на МВР където отишла по друг повод. В тази връзка следва да се посочи, че правото на защита се реализира срещу фактите, а в случая с получаването на ЕФ въззивницата се е запознала с неговото съдържание и е реализирала правото си на защита подавайки и съответната жалба срещу него. С оглед посочените по-горе предели на 4 правото на защита, на още по-малко основание би могло да се приеме за съществено нарушение обстоятелството, че в ЕФ не бил вписан действителния постоянен адрес на въззивницата. Последният в случая няма никакво отношение към нарушението.

В контекста на горното, ако и да не споделя наведените от въззивницата в жалбата възражения то с оглед констатираните по-горе процесуални пороци водещи както до нарушаване правото на защита на въззивницата и до пълна невъзможност за съдебен контрол досежно приложимия материален закон, съдът счете, че атакувания ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

С оглед констатираните основания за отмяна на ЕФ съдът не намира за нужно да обсъжда възражението на въззивницата за маловажност на нарушението. Намира обаче, че следва да посочи, че съобразно чл. 189з от ЗДП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

По разноските.

Разноски се претендират единствено то въззиваемата страна като искането е направено своевременно. При този изход на делото обаче (ЕФ подлежи на отмяна), искането се явява неоснователно. В тези случаи разноски не се дължат.

С оглед на всичко изложено по-горе и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският районен съд съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 6339018, с който на И. Д. С.

ЕГН **** като законен представител на „ФСК ОДИТ“ ЕООД ЕИК***, за нарушаване нормата на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП, на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5