Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 883 от 28.09.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 2132/2025
Вид
Решение № 883
Подписан
28.09.2026
Състав
Пламен Маринов Дойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 309 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. Горна Оряховица, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120102132 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД ( предишно наименование „Финасити“), ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление : гр. ***** ул. „*****“ № *** чрез юрк. Е. С., със съдебен адрес: гр. *****, бул. „*****“ № *** срещу „Феникс Агрогруп“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. ***** общ. *****, ул. „*****“ № ***, А. С. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***** общ. *****, ул. „*****“ № *** и С. А. С., ЕГН **********, с адрес: с. ***** общ. *****, ул. „*****“ № ***.

Ищецът сочи, че 19.10.2022г. е бил издаден запис на заповед от „Феникс Агрогруп“ ЕООД, с която безусловно и неотменимо било поето задължение, на дата на падежа на записа на заповед, издателят да плати на ищеца сумата в размер на 26661.83евро или левовата равностойност в размер на 52146.00лева.

Сумата била платима без разноски и протест в брой в офиса на дружеството, за законните представители на същото или на овластени от тях лица , както и по банков път по сметка на „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД. Записът на заповед бил платим на определен срок след издаването му, като падежът за плащане бил настъпил на 19.04.2023г.

Записът на заповед бил авалиран при условията на неговото издаване от другите двама ответници - А. С. М. и С. А. С..

На датата на падежа сумата не била платена от ответниците. Сумата от 12063.61лева не била платена и към датата на подаване на исковата молба.

За събиране на вземането било образувано ч.гр.д. № 3049/ 2024г. на ГОРС като срещу тримата длъжници била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист а сумата в размер 1 на 12063.61лева – частично задължение от общата сума в размер на 26661.83евро или левовата равностойност от 52146.00лева, както и законната лихва от подаване на заявлението – 30.12.2024г. до изплащане на вземането.

Ищецът сочи, че заповедният съд е преценил, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява вземането, предмет на настоящия иск. Авалистите отговаряли солидарно с издателя за плащане на задълженията по записа на заповед.

Ищецът иска да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че „Феникс Агрогруп“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. ***** общ. *****, ул. „*****“ № ***, А. С. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***** общ. *****, ул. „*****“ № *** и С. А. С., ЕГН **********, с адрес: с. ***** общ. *****, ул. „*****“ № ***, дължат солидарно на „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД ( предишно наименование „Финасити“), ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление : гр. ***** ул.

„*****“ № ***, сумата в размер на 12063.61лева, представляваща главница от частично задължение в общ размер на 26661.83евро или равностойността му от 52146.00лева по Запис на заповед от 19.10.2022г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 30.12.2024г. до изплащането на вземането , за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3049/ 2024г. на ГОРС.

Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски за водене на заповедното и исковото производства.

Ответникът „Феникс Агрогруп“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. ***** общ. *****, ул. „*****“ № *** депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. М. Б., АК гр. Велико Търново.

Предявеният иск се счита за допустим.

Ответната страна сочи, че не спори, че на 19.10.2022г. е издал в полза на ищеца запис на заповед, с която безусловно и неотменимо се е задължил на падежа да заплати сумата в размер 26661.83евро или равностойната сума от 52146.00лева. Тази сума била платима без разноски или протест в брой или по банков път. Не се спори, че записът на заповед е авалиран от другите двама ответници.

Сочи се, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на пълното и точно изпълнение на сключен между страните Договор за финансов лизинг № 12006859/ 00006/ 19.10.2022г. По силата на този договор ищецът се задължил да придобие и предостави на ответника „Феникс Агрогруп“ ЕООД за временно и възмездно ползване л.а. „Ауди А6“ при цена на лизинговия актив 31 499.99лева, за срок от 60 месеца и 60бр. лизингови вноски. Поради забава на плащанията на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя за периода м. декември 2022г. до м. януари 2023г., през м. февруари 2023г. дружеството едностранно прекратило договора за финансов лизинг.

Фактическата власт върху автомобила била получена от ищеца , за което бил съставен приемо – предавателен протокол . На лизингополучателят били издадени сметки, фактури и кредитни известия - 1/ сметка за дължими суми № 9120003722/06.02.2023г. за неустойка в размер на 2,55 лева; 2/ сметка за дължими суми № 9120003723/06.02.2023г. за неустойка в размер на 12,93 лева;

3/ фактура № 1200008756/10.02.2023г. лихва, четвърта вноска с падеж 10.02.2023г. в размер на 578,13 лева и главница, четвърта вноска с падеж 2

10.02.2023г. в размер на 881,49 лева; 4/ фактура № 1200008998/31.03.2023г. за наем на автомобил в размер на 5125,16 лева с ДДС; 4/ / сметка за дължими суми № 7000002084/31.03.2023г. за неустойка 15 % върху доставката (в размер на 31 500,00 лева) в размер на 4725,00 лева; 5/ кредитно известие № 1200008997/31.03.2023г. към фактура № 1200008093/19.10.2022г. в размер на 3072,71 лева.

Ответната страна претендира, че доколкото договорът за финансов лизинг бил прекратен едностранно от ищеца претенцията му за лизинговите вноски по него, които не са падежирали към датата на прекратяването му се явявала напълно неоснователна. Лизингови вноски се дължали срещу ползването на автомобила, а след като лизингополучателят е бил лишен от това ползване още през месец февруари 2023г., не се дължало и възнаграждение за ползването му от този момент.

На следващо място се твърди, че в договора били уговорени неустойки.

Едната била в чл. 4 от Договора, в случай на забава на плащането на лизингова вноска и/или вноска по застрахователна премия по сключените застрахователни договори с повече от 5 дни лизингополучателят дължал неустойка в размер на 0,25 % на ден върху просрочената сума, изчислена от датата, на която сумата първоначално била станала изискуема, а съгласно чл.

16.2.1. от Общите условия към договора при развалянето му от страна на лизингодателя поради неизпълнение на лизингополучателя, последният дължал неустойка в размер на 15 % от доставната цена по договора, като тази неустойка се дължала наред и независимо от други, предвидени в договора и общите условия неустойки, обезщетения или заплащане на суми, дължими от страна на лизингополучателя , включително и след прекратяване на договора.

Уговорена била и втора неустойка - в размер на 0,25 % върху дължимата сума за всеки ден на забава. Ответникът претендира, че уговорените клаузи за неустойка в каузалното правоотношение са нищожни на основание чл. 26, ал.

1, пр. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и ответникът не ги дължал на ищеца.

Прави се искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Представени са писмени доказателства, правят се доказателствени искания.

Ответникът С. А. С., ЕГН **********, с адрес: с. ***** общ. *****, ул.

„*****“ № *** депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв.

М. Б., АК гр. Велико Търново.

Предявеният иск се счита за допустим. Ответникът не оспорва, че е авалирал при условията на издаването запис на заповед от 19.10.2022г. от ответника „Феникс Агрогруп“ ЕООД в полза на ищеца по делото за заплащане на сумата в размер 26661.83евро или равностойната сума от 52146.00лева.

Издадената заповедна ценна книга била за обезпечаване на задълженията на първия ответник по Договор за финансов лизинг № 12006859/ 00006/ 19.10.2022г. По силата на този договор ищецът се задължил да придобие и предостави на ответника „Феникс Агрогруп“ ЕООД за временно и възмездно ползване л.а. „Ауди А6“ при цена на лизинговия актив 31 499.99лева, за срок от 60 месеца и 60бр. лизингови вноски. Също се сочи, че поради забава на плащанията на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя за периода м. декември 2022г. до м. януари 2023г., през м. февруари 2023г. дружеството едностранно прекратило договора за финансов лизинг. Фактическата власт върху автомобила била получена от ишеца , за 3 което бил съставен приемо – предавателен протокол . На лизингополучателят били издадени сметки , фактури и кредитни известия - 1/ сметка за дължими суми № 9120003722/06.02.2023г. за неустойка в размер на 2,55 лева; 2/ сметка за дължими суми № 9120003723/06.02.2023г. за неустойка в размер на 12,93 лева; 3/ фактура № 1200008756/10.02.2023г. лихва, четвърта вноска с падеж 10.02.2023г. в размер на 578,13 лева и главница, четвърта вноска с падеж 10.02.2023г. в размер на 881,49 лева; 4/ фактура № 1200008998/31.03.2023г. за наем на автомобил в размер на 5125,16 лева с ДДС; 4/ / сметка за дължими суми № 7000002084/31.03.2023г. за неустойка 15 % върху доставката (в размер на 31 500,00 лева) в размер на 4725,00 лева; 5/ кредитно известие № 1200008997/31.03.2023г. към фактура № 1200008093/19.10.2022г. в размер на 3072,71 лева.

Ответникът С. С. също претендира, че доколкото договорът за финансов лизинг бил прекратен едностранно от ищеца претенцията му за лизинговите вноски по него, които не са падежирали към датата на прекратяването му се явявала напълно неоснователна. Лизингови вноски се дължали срещу ползването на автомобила, а след като лизингополучателят е бил лишен от това ползване още през месец февруари 2023г., не се дължало и възнаграждение за ползването му от този момент.

Ответникът също сочи , че в договора били уговорени неустойки. Едната била в чл. 4 от Договора, в случай на забава на плащането на лизингова вноска и/или вноска по застрахователна премия по сключените застрахователни договори с повече от 5 дни лизингополучателят дължал неустойка в размер на 0,25 % на ден върху просрочената сума, изчислена от датата, на която сумата първоначално била станала изискуема, а съгласно чл. 16.2.1. от Общите условия към договора при развалянето му от страна на лизингодателя поради неизпълнение на лизингополучателя, последният дължал неустойка в размер на 15 % от доставната цена по договора, като тази неустойка се дължала наред и независимо от други, предвидени в договора и общите условия неустойки, обезщетения или заплащане на суми, дължими от страна на лизингополучателя , включително и след прекратяване на договора. Уговорена била и втора неустойка - в размер на 0,25 % върху дължимата сума за всеки ден на забава. Ответникът претендира, че уговорените клаузи за неустойка в каузалното правоотношение са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и ответникът не ги дължал на ищеца.

Ответната страна прави искане за отхвърляне на предявения иск.

Ответникът А. С. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***** общ. *****, ул.

„*****“ № *** депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв.

М. Б., АК гр. Велико Търново.

Предявеният иск се счита за допустим. Ответникът не оспорва, че е авалирал при условията на издаването запис на заповед от 19.10.2022г. от ответника „Феникс Агрогруп“ ЕООД в полза на ищеца по делото за заплащане на сумата в размер 26661.83евро или равностойната сума от 52146.00лева.

Издадената заповедна ценна книга била за обезпечаване на задълженията на първия ответник по Договор за финансов лизинг № 12006859/ 00006/ 19.10.2022г. По силата на този договор ищецът се задължил да придобие и предостави на ответника „Феникс Агрогруп“ ЕООД за временно и възмездно ползване л.а. „Ауди А6“ при цена на лизинговия актив 4

31 499.99лева, за срок от 60 месеца и 60бр. лизингови вноски. Също се сочи, че поради забава на плащанията на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя за периода м. декември 2022г. до м. януари 2023г., през м. февруари 2023г. дружеството едностранно прекратило договора за финансов лизинг. Фактическата власт върху автомобила била получена от ишеца , за което бил съставен приемо – предавателен протокол . На лизингополучателят били издадени сметки , фактури и кредитни известия - 1/ сметка за дължими суми № 9120003722/06.02.2023г. за неустойка в размер на 2,55 лева; 2/ сметка за дължими суми № 9120003723/06.02.2023г. за неустойка в размер на 12,93 лева; 3/ фактура № 1200008756/10.02.2023г. лихва, четвърта вноска с падеж 10.02.2023г. в размер на 578,13 лева и главница, четвърта вноска с падеж 10.02.2023г. в размер на 881,49 лева; 4/ фактура № 1200008998/31.03.2023г. за наем на автомобил в размер на 5125,16 лева с ДДС; 4/ / сметка за дължими суми № 7000002084/31.03.2023г. за неустойка 15 % върху доставката (в размер на 31 500,00 лева) в размер на 4725,00 лева; 5/ кредитно известие № 1200008997/31.03.2023г. към фактура № 1200008093/19.10.2022г. в размер на 3072,71 лева.