Решение № 56 от 25.01.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Добрич, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20213230103201 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявените от В. Г.

Я. ЕГН ********** Д., *** против „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, гр. София, ***, представлявано от „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 131058063 искове :

1./ за признаване прекратяването на трудовия договор на ищцата за незаконно и за отмяна на заповед № 4300-***/13.08.2021г. и заповед № 4300-***/13.08.2021г., издадени от П.М., *** Д. на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД гр. София като незаконосъобразни, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ

2./ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „О./ С.“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Излагат се следните обстоятелства:

На основание сключен на 08.04.2010г. трудов договор В. Г. Я. е работила в ответното дружество „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД 1

ЕНД КО“ КД на длъжност „О./ С.“ при *** Д. до 13.08.2021г., когато трудовия й договор бил прекратен. Съгласно заповед № 4300***/13.08.2021г. трудовото правоотношение между страните е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Същото е наложено със заповед № 4300***/13.08.2021г., издадена от *** в Д. - П.М.. Дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на основание чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. първо от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя за това, че на 23.07.2021г. В. Я. „по време на работната си смяна е създала излишно напрежение сред колегите си, коментирайки и оспорвайки направените по нейно искане“ корекции в работния график на филиала под формата на лично мнение пред други нейни колеги“.

Според ищцата, издадената заповед е незаконосъобразна, поради следните съображения: 1. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е немотивирана. В нея, освен правното основание, на което се налага наказанието, трябва да бъде описаното и фактическото основание, т.е. фактите, които обосновават конкретното правно основание. В заповедта не са посочени обективните факти, довели до съответното правно основание. В същата задължително следва да се посочи нарушителя, нарушението и кога то е извършено.

В мотивите на издадената заповед такова описание липсвало. В заповедта не е посочено какво е нарушението, по какъв начин е злоупотребила с доверието на работодателя си. Не е отразено и по какъв начин нейното поведение е накърнило името на работодателя пред трети лица; нито е посочено това по някакъв начин да е довело до негативни резултати за последния. В заповедта няма конкретно и ясно описание на извършеното „нарушение”. 2. При провеждането на дисциплинарната процедура от страна на работодателя са допуснати нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, преди налагането на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да поиска обяснения за евентуално извършеното от работника дисциплинарно нарушение. Такива обяснения са поискани на ищцата, 2 но напълно формално с оглед изпълнение на процедурата по налагане на наказанието, тъй като в искането за даване на обяснения няма конкретно и точно описание на нарушението. Искането е връчено на ищцата на 04.08.2021г., т.е. почти петнадесет дни след евентуално извършеното нарушение и не може да се очаква, че тя ще може да си спомни точно и какво вероятно е коментирала и да даде адекватни обяснения. 3. При връчване на искането за даване на обяснения на ищцата не са представени никакви документи - нито тези, които в последствие са описани в заповедта за налагане на наказанието уволнение, нито някакви други, които да са послужили за изготвянето на искането. 4. В издадената заповед е вписано, че е нарушен чл. 187, ал.1, т.8, пр.1 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя.Оспорва да е налице злоупотреба с доверието на работодателя. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Дори и ищцата по делото да е извършила твърдяното от ответника нарушение, то същото в никакъв случай не е извършено преднамерено, още по-малко с цел извличане на имотна облага. Видът, характерът на тези действия – коментиране, в никакъв случай не могат да доведат или да имат за цел извличането на имотна облага за когото и да било. Поради това не е осъществен състава на чл. 187, ал. 1, т.8, пр. 1 от КТ. 5. Ищцата оспорва, че е допуснала умишлено нарушение в работата си. Винаги стриктно и точно е изпълнявала трудовите си задължения като на първо място се е стремила оптимално да отговаря на нуждите на клиентите, без да накърнява интереса на работодателя си. 6.

Ответникът не е спазил изискването на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 и 193, ал. 1 от КТ досежно задължението си да събере и оцени всички факти и обстоятелства и доказателства, имащи значение при определяне и налагане на дисциплинарното наказание. При 3 определяне на дисциплинарното наказание ответникът не е взел предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случай, че в действителност ищцата по делото е допуснала да изкаже лично мнение пред свои колеги, то това не е нарушение, още по-малко е толкова тежко нарушение, което да води до налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. 7.

Ответникът е нарушил и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ - не е спазил изискването да упражнява правата си добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Същият е злоупотребил с правата си и е действал недобросъвестно при упражняване на същите.

Ответникът със законово допустими средства цели да постигне постига целта си да прекрати договора с определено лице, в случая на ищцата. Според ищцата, действията на работодателя са продиктувани от това, че още в края на 2020г. между нея и работодателя е възникнал конфликт. Поради влошено здравословно състояние, ищцата е уведомила ***а, че не може да извършва дейности по зареждане на стоки, разтоварване на палети и др. Според ищцата тя законосъобразно е отказала на работодателя си да извършва определени дейности, свързани с полагането на физически труд, но същият не се е съобразил с това. Също така ищцата е написала писмо до управлението на ответното дружество в гр. София като е информирала за случващите във филиала в Д. нередности при работа на касите и др. Тези нейни действия ищцата смята, че са правилни и необходими, но според нея работодателят, конкретно управителят на филиала в Д., явно не е приел и не е одобрил.

Ответникът оспорва в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК основателността на исковете.

Излага следното: На 08.04.2010г. е сключен трудов договор с ** В. Я. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ за длъжност ***. При сключването на трудовия й договор тя се е запознала с Правилника за вътрешния трудов ред, което обстоятелство е декларирала писмено.

4

Служителката е встъпила в длъжност на 09.04.2010г. с място на работа - *** вна адрес: ***. От 01.01.2011г. длъжността й е изменената „О./ С.“. С Допълнително споразумение, считано от 01.04.2017г. е преназначена на длъжност „О./ А.“. Считано от 01.12.2018г. отново е изменена длъжността й на „О./ С.“, връчена й е и длъжностна характеристика и промяната е регистрирана в НАП.

На 23.07.2021г. през работната смяна В. Я. е създала напрежение сред колегите си, коментирайки и оспорвайки пред свои колеги направените по нейно искане на лично планираното й работно време корекции в работния график на филиала; Работният график на ** Я. е бил променен по нейна молба под предлог, че е на рехабилитации без да е представила документи, удостоверяващи това твърдение (промяната й е извършена в контекста на промяната на целия работен график на филиала), но са последвали и нейни коментари относно изложените графици за сумираното изчисляване на работното време, които според думите й били „Copy и Paste“ и били „напълно безсмислени, защо изобщо били изложени на таблото“. Ищцата е била поканена в бюро Персонал, за да бъде изяснен проблема с графиците, като според служителката „нямало никакъв проблем, само графика й не пасвал за дните й на рехабилитации“. Поведението на В. Я. с коментарите й във връзка с горецитираната ситуация нагнетява обстановката и е създало напрежение в трудовия колектив на филиала в нарушение на чл. 76, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред .Съгласно чл. 76, ал.1 от ПВТР „Служителите не трябва да предизвикват, като се стремят да избягват конфликтни ситуации с клиенти, колеги и трети лица по време на работа, както и по време на обичайния път при отиване или връщане от работното, място“.

Ищцата е била запозната с ПВТР, видно от подписаната от нея декларация и с поведението е създала напрежение, създавайки конфликтна ситуация пред свои колеги по повод въпросните графици.

В. Я. е дала обяснение, че е свободен гражданин и има право да се 5 разболява и лекува. Настоява се ,че деянието й на въпросната дата съставлява злоупотреба с оказаното й доверие, свързано с нагнетяване на напрежение и конфликт със Сътрудник персонал пред колеги относно работния график .Ищцата е била наказана дисциплинарно преди това с предупреждение за уволнение със заповед 4300***/27.07.2021г. на управителя , връчена и на дата 27.07.2021г. срещу подпис във връзка с неправилно маркиране на каси на стока на клиент, за което клиентът е подал оплакване срещу обслужването от нея. При преценяване тежестта на нарушението е взето предвид и обстоятелството за предходно нарушение на трудовитеи задължения на ищцата от 30.03.2021г., във ***, където е била командирована по повод нейн отказ да изпълни задължения по длъжностна характеристика, свързани с почистване, за което не е образувано дисциплинарно производство.

Тъй като служителката отказвала да подпише връчените й заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, те са й връчени при условията на свидетели по отказа.

Работодателят е изпълнил всички императивни норми на разпоредбите на чл. 192, ал. 1 от КТ; чл. 193, ал. 1; чл. 194, ал. 1; чл.

195 от КТ като правилно и в съответствие с изискванията на материалния закон на ищцата е уволнена дисциплинарно за нарушение на трудовата дисциплина, поради злоупотреба с доверието на работодателя.

Настоява за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски .

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства , приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Между страните е съществувало трудово правоотношение, датиращо от 08.04.2010г.2005г., като по силата на допълнително споразумение от 01.12.2018г. ищцата В. Г. Я. заема длъжността ***с място на работа *** в Д..

6

Със Заповед № 4300-***/13.08.2021г., издадена от *** Д. ,на В.

Г. Я. е наложено дисциплинарно наказание " уволнение". Като фактическо основание за налагане на наказанието в заповедта е посочено, че на 23.07.2021 г. В. Я. по време на работната си смяна е създала излишно напрежение сред колегите си, коментирайки и оспорвайки пред свои колеги направените по нейно искане на лично планираното и работно време корекции в работния график на филиала . Работният график на ** В. Я. е бил променен по нейна молба под предлог, че е на рехабилитации без да е представила документи, удостоверяващи това твърдение (промяната й е извършена в контекста на промяната на целия работен график на филиала), но са последвали и нейни коментари относно изложените графици за сумираното изчисляване на работното време, които според думите й били „Copy и Paste“ и били „напълно безсмислени, защо изобщо били изложени на таблото“. Ищцата е била поканена в бюро Персонал, за да бъде изяснен проблема с графиците, като според служителката „нямало никакъв проблем, само графика й не пасвал за дните й на рехабилитации“.

Отразено е ,че с поведението си на посочената дата госпожа В.